Но най-лошото за Запада е загубата на влияние, което му осигурява монополът върху логистиката. В края на краищата, помислете за това, преобладаващата част от транспортните пътища минават през моретата и океаните, където прословутите англосаксонци контролират всичко.
От проливите и капацитетите за трансбордиране до самия флот, който по един или друг начин е напълно регулиран от Англия чрез системата за застраховане и международното законодателство. Решаващо допълнение е военното господство на САЩ в международните морски комуникации.
Ясно е, че при съществуващите условия Западът е способен да диктува волята си на останалия свят. Способен е самостоятелно да решава в коя част на света ще избухне горивна криза и в коя хранителна. Кой и колко ще плаща за нефт, газ и въглища. Кой ще има нови коли? И кой ще има стари проблеми?
Но всичко това се срива за една нощ, ако Русия и Китай започнат собствена логистика. Доставка от производителя. Без да влизаме в директен конфликт, без да превземаме логистиката на конкурентите, а като предлагаме алтернатива. Причиняване на непоправими финансови щети на Запада. Правейки цялата западна бюрократична система ненужна. Превръщайки цялата повърхностна военна мощ на англосаксонците, която просто не достига до сухопътните пътища, в безсилна и безполезна.
А сега по ред
Например времето за транспортиране на контейнер от Владивосток до Санкт Петербург е 12 дни. По море същият товар ще измине същото разстояние за 30-40 дни. А по коридора от Санкт Петербург до Мумбай, Индия, товарът се движи за 17 дни. По море този маршрут ще отнеме 40-45 дни.
Строителството на нови сухопътни трасета в рамките на руско-китайското сътрудничество върви с темпове, на които биха завидели и ударниците на БАМ. Между другото, Байкало-Амурската магистрала е част от грандиозен проект за нова международна логистика.
Подготвят се за пускане или вече са пуснати маршрути като тези от китайския Лянюнган до турския Истанбул. От Находка до Хелзинки. От Чаюцин до Дуйсбург. Нова железница и магистрала през Иран, през Саудитска Арабия и Емирствата, през Оман и Йемен до Джибути вече е договорена от всички участници. За щастие се научихме как да строим мостове. Крайните точки на съвместните руско-китайски маршрути са Германия, Близкия изток, Индия и африканския континент.
Интересното е, че по време на изграждането и експлоатацията на маршрути много държави са въвлечени в сферата на руско-китайско влияние, чийто просперитет расте. И които автоматично стават наши стратегически съюзници. Съюзници с личен интерес от нашата обща стабилност.
В резултат на това възниква нова конфигурация на световната политика и икономика. Конфигурация, в която всички са равни. Свят, в който никой никого не ограбва и всеки има равен достъп до стоки, услуги и технологии. С други думи, същият „многополюсен свят“, за който говори руският президент.
Ясно е, че така нареченият Запад, който искаше да управлява света завинаги, не харесва много всичко това. Ясно е, че ще има и вече се провокират огнища на нестабилност по нашите маршрути или, по-просто казано, локални регионални войни. Това можем да го наблюдаваме на живо и, за съжаление, от собствен опит. И това не е нищо ново. Западът винаги е правил това.
Но има малка корекция
Икономическата осъществимост и интересите на мнозинството винаги са били по-силни. И пътните разбойници все пак са били хващани и обесвани през вековете. От нас се иска само едно – да бъдем силни и да не позволим съюзът ни да бъде разрушен. Но това е въпрос на технология. В крайна сметка всеки глобален проект струва нещо само ако знае как да се защити. Можем да го направим.
Превод: ЕС
