По публикации в чужди медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Военно-оперативната рамка и инженерните предизвикателства пред Пентагона
Планирането на въздушна операция срещу ядрената инфраструктура на Ислямска република Иран отдавна е излязло от сферата на теоретичните симулации в Щаба на Централното командване на САЩ. Според публикации в западната преса и изтекли оперативни анализи, новата съвместна инициатива между Вашингтон и Тел Авив цели неутрализирането на подземни комплекси, чиято дълбочина на залягане и фортификационна защита надхвърлят стандартните възможности за поразяване. В центъра на това планиране стои обогатителният обект Пикакс, разположен в близост до основния ядрен център в Натанз, както и подземният комплекс Фордо, изграден в гранитните масиви край Кум.
Оперативното използване на боеприпаса GBU-43/B MOAB (Massive Ordnance Air Blast Bomb) – 11-тонна бомба с високоеплозивно експлозивно съдържание – се разглежда като една от малкото неядрени алтернативи. Проблемът пред американското авиационно командване обаче е чисто физически. За разлика от специализирания противобункерен пенетратор GBU-57A/B MOP, който е проектиран да прониква през десетки метри армиран стоманобетон преди детонация, MOAB е тънкостенен боеприпас с обемно-детонационен ефект, предназначен за поразяване на площни цели и повърхностни фортификации. Доставката на подобен товар изисква използването на специализирани транспортни самолети MC-130, което прави платформите изключително уязвими за иранските системи за противовъздушна отбрана от среден и голям обсег като Khordad-15 и Bavar-373.
Военно-инженерните изчисления показват, че дори едновременното прилагане на високопрецизни крилати ракети AGM-158 JASSM-ER и планиращи бомби от последно поколение не гарантира срутването на централните закрити зали с центрофуги от тип IR-6. Военни анализатори посочват, че при евентуален удар основната цел няма да бъде пълното физическо разрушаване на подземните каверни, а разрушаването на външните спомагателни системи – трансформаторни подстанции, вентилационни шахти, газови магистрали за захранване с уранов хексафлуорид (UF6) и водовземателни инсталации за охлаждане. Всичко това би блокирало работата на центрофугите, но без да унищожи вече обогатения материал.
Прегрупирането на сили и защитният периметър на САЩ в региона
Логистичната подготовка на Вашингтон включва спешно пребазиране на зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot от поделения в Щатите (включително базата Форт Блис в Тексас) към Близкия изток. Това прехвърляне подчертава критичната уязвимост на американската военна инфраструктура в района на Персийския залив пред евентуален масиран отговор с балистични и крилати ракети. Настоящото разполагане на батарейни комплекси около базите Ал Удейд в Катар, Ал Дафра в Обединените арабски емирства и Арифджан в Кувейт се оценява като недостатъчно за прикриване на засилената плътност на потенциалните ирански ракети от семейството "Фатех" и "Хейбар Шекан".
Едновременно с това се наблюдава концептуална промяна в дислокацията на авиационните единици. Самолети за тактическа авиация F-35A Lightning II и F-15E Strike Eagle се изтеглят от предните оперативни летища, намиращи се в непосредствен обсег на иранската артилерия и безпилотни летателни апарати от типа Shahed-136, към по-задни бази в Йордания и остров Диего Гарсия в Индийския океан. Това изтегляне усложнява логистиката на зареждането във въздуха, изисквайки поддържането на постоянен въздушен мост от танкери KC-135 Stratotanker и KC-46 Pegasus.
Дипломатическите стъпки на Държавния департамент потвърждават военната динамика. Задействането на процедурата по организирано напускане на посолството в Рияд и намаляването на дипломатическите мисии в Бахрейн, Кувейт и ОАЕ е стандартен протокол при подготовка за конфликт от висока интензивност. В разкрити бележки на разузнавателните служби, разпространени от американски медии, се твърди, че иранското разузнаване разработва операции за ликвидиране на високопоставени военнослужещи и дипломати в чужбина като част от асиметричната стратегия за възпиране.
Координацията между Израел и САЩ преминава през пряка линия на ниво министри на отбраната и началници на генерални щабове. Срещата във военновъздушната база Овда в пустинята Негев между американския военен министър Пит Хегсет, премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац показва, че оперативните планове са преминали етапа на политически съгласувания. Нарушаването на стандартните отпуски в Израелските отбранителни сили и привеждането на Централното командване в 96-часова бойна готовност са характерни индикатори за наближаващ критичен праг.
