/Поглед.инфо/ Сюжетът с „белоруските скариди“ получи ново продължение - този път в съвсем различен регион. Митническите служители на Казахстан се изправиха, за да защитят руския пазар от контрабанда. А жертвата беше друг член на най-важната интеграционна асоциация за Москва, Евразийския съюз - Киргизстан. Какви ще бъдат политическите последици от конфликта на границата?

От средата на май на границата на Казахстан и Киргизстан са строени километрични опашки от стотици тежки камиони. Скоростта на преминаване на транспорта зависи от много фактори и далеч не винаги това е само обявената цел на борбата срещу контрабандата и коронавирусната инфекция. Киргизстанската гранична служба заяви, че от края на миналата година (тоест преди въвеждането на карантината) започнаха да се появяват допълнителни ограничения и сега ситуацията стана просто критична. Наред с останалите стоки, сега на границата се развалят прясно отглежданите за руския пазар зеленчуци и плодове.

„Задръстванията на границата, за съжаление, се случват редовно“, потвърди Игор Шестаков, съпредседател на регионалния експертен клуб “Пикир” от Бишкек. „Една от основните причини е, че хората неправилно боравят със стоките, нямат всички разрешителни, посочват по-малко тегло, отколкото всъщност пренасят.“ Важен е и проблемът с контрабандата, смята Шестаков.

За Бишкек северната граница с Казахстан няма алтернатива по отношение на външната търговия. Чрез него се осъществява цялата търговия с Русия, Казахстан, Европа и дори Турция.

Контрабандата, особено китайската, отдавна се е превърнала в проблем в казахстанско-киргизстанските отношения. Преди Киргизстан да влезе в ЕАИС, киргизските мита върху китайските стоки бяха ниски. Китайските стоки, които пристигнаха в Киргизстан, се изнасяха в други страни от ОНД, главно в Русия. Всъщност това беше редовен реекспорт. След присъединяването към Евразийския съюз митата трябваше да бъдат увеличени, но беше открита друга вратичка.

Тъй като размерът на митото зависи от цената на стоките, тази цена на киргизската митница беше безсрамно подценявана няколко пъти. След това етикетите с надпис Made in China бяха заменяни с Made in Kirgizstan и под прикритието на киргизки продукти бяха изнасяни. Митническите служители и транспортните компании печелят от това.

Настоящата ситуация в Централна Азия поражда аналогии със схемите, които мътят партньорите на Русия от друга държава в ЕАИС - Беларус. След като Москва въведе огледални санкции срещу западните държави, Беларус изведнъж се оказа производител на много екзотични видове храни. Продуктите „Беларуска сьомга“, „Беларуски раци“ и „Беларуски скариди“ се превърнаха в нарицателни за митнически злоупотреби, които най-близкият съюзник на Москва допуска спрямо нея.

Същото се случва сега в южната част на Евразийския съюз. Само че другият близък съюзник на Москва - Казахстан, стои на пост. Той не допуска на руския пазар контрабанда от Киргизстан.

Политическа цена

Най-голямото изостряне в киргизско-казахстанските отношения се случи през 2017 г. по време на президентската кампания в Киргизстан. Тогава президентът Алмазбек Атамбаев заяви, че съседната страна се намесва в изборите и отправи емоционални нападки в посока Нурсултан Назарбаев. Това беше достатъчно за казахстанските митничари да видят контрабанда там, където не бяха забелязвали преди. Всъщност Киргизстан се озова в икономическа блокада, тъй като беше засегната по-голямата част от външната му търговия.

Блокадата продължи няколко месеца, докато новоизбраният президент Соурбай Женбеков, който успя да намери общ език с казахстанския си колега, лично не започна да решава ситуацията. Евразийската икономическа комисия не успя да разреши тази ситуация сама, въпреки че имаше сериозен икономически конфликт между двама членове на ЕАИС. Като не намери подкрепа в Москва, Бишкек започна да се оплаква от Нурсултан в СТО, но също не много успешно.

Сега ситуацията все още не е стигнала до такова влошаване, но вече има тревожни сигнали . По-специално, Комитетът за външни отношения на парламента на Киргизстан вече не разглежда въпроси, свързани с ЕАИС, докато не бъде разрешена ситуацията на границата с Казахстан. Всъщност парламентът вече няма да може да одобрява нови споразумение с Евразийския съюз. По-рано един депутат дори предложи да се напусне ЕАИС, тъй като счита, че в средата на пандемията на коронавирус Киргизстан е оставен сам и не може да му се помогне.

„Ситуацията на границата противоречи на споразуменията на съюзните държави. От миналата година се свързваме с колегията на ЕАИС, тъй като ние разглеждаме ситуацията като бариера. И това противоречи на нашите вътресъюзни споразумения. Да се надяваме, че въпросът ще бъде решен скоро”, заяви вицепремиерът на Киргизия Еркин Асрандиев, който лично отиде на границата, за да се запознае със ситуацията.

Трудно е да се каже доколко оправдано казахската митница забавя проверката на стоките. В същото време реномирани компании най-често преминават бързо проверките.

„Юридическите лица обикновено не срещат подобни проблеми, тъй като компетентно подреждат стоките в съответствие с всички стандарти. Както, например, “Пепси”, който е известен с продуктите си марка “Веселият млекар”. Дори в най-критичните моменти на отношенията между Киргизстан и Казахстан, неговите продукти преминаха границата с Казахстан без никакви проблеми. Евразийският съюз декларира свободното движение на стоки, но всякакви такива декларации имат свои собствени правила”, смята Шестаков.

Под въпрос ли е стабилността на ЕАИС

Преди да се присъедини към ЕАИС, Киргизстан получава добри приходи от търговия с Китай, който внася стоки на ниски цени. Местният производител е унищожен през 90-те, така че няма кой да се спасява с протекционизъм. Причините политическите елити с готовност да се съгласят да се присъединят към Митническия съюз бяха очакванията за надежден износ на местни и реекспорт на стоки за Русия и Казахстан.

Тези очаквания бяха оправдавани единствено през първите години на членство, когато беше в сила преходният режим. Сега отстъпките са приключили и търговията трябва да се извършва по общи правила, за които киргизките предприемачи не са готови.

„След като се присъедини към ЕАИС, Киргизстан не може да се побере удобно в новите търговски условия”, заяви Евгений Трешенков, доцент по международни отношения в постсъветското пространство на Санкт Петербургския държавен университет. “Киргизските производители и износители са изправени пред сериозна конкуренция от своите руски и казахстански колеги. И възможностите за реекспорт на стоки от Китай станаха много ограничени. При присъединяването си към Евразийския съюз Бишкек се надяваше направените разходи да бъдат компенсирани, което не се случи. Казахстан от своя страна също има много оплаквания срещу своя съсед”, допълни той.

Въпреки очевидните проблеми между двамата членове на Евразийския съюз, има малка вероятност някой да затръшне вратата и да си тръгне, както направи Великобритания от другата страна на света. В крайна сметка няма алтернативна интеграция в Централна Азия и търговията с други членове на ЕАИС винаги е била решаваща за Киргизстан.

„Тези кризи по митническите пунктове все още не оказват съществено влияние върху стабилността на ЕАИС. Като цяло търговските разногласия, стига да не са свързани с политически въпроси, са нормални. Традиционно руско-белоруските конфликти са много по-сериозно предизвикателство за ЕАИС. Въздействието върху състоянието на самата Евразийска икономическа комисия, към което апелират и двете страни, е ограничено поради реалните правомощия на този орган. И пряката намеса на същата Русия в ситуацията е малко вероятна и нежелателна и може да се случи по-скоро, ако самото съществуване на Евразийския съюз е в опасност “, обобщава Евгений Трешенков.

Превод: В. Сергеев