/Поглед.инфо/ На 22 януари, 2023 година, започва Новата година за Китай, която е известна още като Лунна нова година или Пролетен фестивал. Според китайското летоброене това е 4721 година, която е годината на Водния заек. Според древните вярвания годината на Водния заек е година на размисъла. В китайските митологични вярвания Заекът е символ на търпението и щедростта. За мнозина българи е особено интересен фактът, че най-старият календар в света - китайският, си прилича с календара на древните българи. Древните българи също са имали години на плъха, вола, тигъра, заека, коня, козата, петела и тнт. Според някои учени това се дължи на факта, че прабългарите, бидейки поне далечно и исторически свързани с азиатските хуни, имат по този начин косвена връзка и с древен Китай от времето на династията Хан, който е повлиял на гореспоменатите хуни.

Подготовките за Пролетния фестивал започват на 14 януари, когато е китайската "Малка година" (Xiaonian), когато хората почистват цялостно домовете си, готвят и се подготвят за предстоящите празници. С това те изчистват и лошия късмет, приветствайки в домовете си добрия такъв. Навечерието на китайската Нова година е 21 януари, когато по традиция се посещават гробовете на предците, семействата се събират за вечеря и се наслаждават на фойерверки.

На 22 януари е същинската Нова година, когато се раздават подаръци и хората се наслаждават обикновено на един щастлив семеен празник с роднините си. Фактически китайската Нова година започва на новолунието между 21 януари и 20 февруари. На 5 февруари се отбелязва Фестивала на фенерите, когато идва и краят на празненствата - отбелязва се с емблематичните китайски фенери и прословутите драконови танци.

А защо китайците празнуват пролетния фестивал/Новата си година така пищно и зрелищно? Смята се, че това е моментът, когато най-студената и тежка част от зимата вече е минала и светът навлиза в цикъла на затопляне. Според легендите празненствата са започнали в най-древни времена. Казва се, че китайският лунен календар датира от преди 4000 години от времето на династията Шан.

Историците смятат, че първоначално това е бил земеделски календар, който разделя годината на сезони за целите на земеделската работа, с която се е препитавало по-голямата част от китайското население.

Според легендите Новата година е свързана с митичното чудовище Ниан, което живеело в морето или планините. Ниан ядяло китайските селяни и особено децата в най-мрачните доби на нощите, но един път се случило тъй, че селяните решили да се скрият от кръвожадния звяр. Възрастен човек се появил пред тях преди да се скрият и им казал, че ще седи на пост цяла вечер и ще отмъсти на чудовището. Той поставил червени хартии навсякъде и подготвил фойерверки.

На следващия ден селяните се върнали в градчето си и видели, че нищо не било унищожено. Мнозина от тях решили, че старецът, който ги заговорил и обещал да отмъсти на звяра, бил всъщност някое от китайските божества. Също така разбрали, че звярът се страхувал от червения цвят и силен шум. И така се родила традицията на Нова година всичко да е червено, да се носят червени фенери и да се вдига голям шум, включително с тъпани, танци и музика, за да се изплаши Ниан.

Първото документирано историческо споменаване за празнуване на Нова година е от епохата на Воюващите царства (475-221 пр.н.е.). В един от историческите извори е документиран екзорсистки ритуал за прогонването на болест, наречен "Голям Нуо" в царството Цин. Този ритуал бил извършен в последния ден на годината. По-късно именно царство Цин обединява цял Китай и този ритуал, както се смята, се разпространява в цялата земя.

Първото конкретно писмено сведение за празненство за началото на Новата година обаче, не е от Цин, а от династията Хан (202 пр.н.е. - 220 сл.н.е.). ето как източноханският агроном Чуй Ши описва празненството: "Първият ден на първия месец се нарича Жен Ри. Водя жена ми и децата ми, за да почетем предците и баща ми.... Децата, жената, внуците и правнуците всички слагат пиперено вино на родителите си, вдигат тост и им пожелават добро здраве. "

Надали някога ще разберем къде се крият реалните корени на Пролетния фестивал, но днес той е фактически най-големия празник на Земята. Неслучайно китайските власти очакват около 2,1 милиарда пътнически пътувания по време на Пролетния фестивал в страната. След като ситуацията с Ковид се подобри значително и китайските власти, следвайки своя гъвкав подход, смекчиха мерките, стотиците милиони граждани и гости на страната няма да са задължени да представят тестове, за да пътуват. Въпреки това, организирането на такива масивни празненства е предизвикателство, към което китайските власти подхождат сериозно и отговорно. Разработени са планове за действие и организация на огромните потоци от пътници.

Смята се също така, че празненствата за китайската нова година ще спомогнат за бизнес дейностите в страната, насърчавайки икономическата активност, която беше повлияна от Ковид. Освен пътникопоток, властите очакват и голямо търсене на енергия, храна, медицински продукти и много други неща. Куриерските услуги вече са се справили с цели 16,7 % повече пратки и колети в страната от нормалното.

Китайската нова година ще генерира големи икономически активности и потребителско търсене, но преди всичко тя е уникален древен празник, който свързва десетки поколения китайци с предците им от най-ранна древност. Ако легендите са верни и този празник е отбелязван от самата зора на китайската цивилизация, то значи, че говорим за нещо, което се е празнувало по времето, когато са строени египетските пирамиди. Това е преди всичко празник за семействата, за общностите и за надеждата за една по-мирна, мъдра и щастлива година.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели