/Поглед.инфо/ Разговор специално за КМГ с една от най-успешните и най-известни в България бизнес-дами г-жа Десислава Дончева, Председател на Българо-китайската камара за индустриално развитие.
В. Г-жо Дончева, Вие прогнозирахте преди две години, че Председателят на ККП Си Дзинпин ще превърне Китай в „перлата на световната икономика”. Сега, няколко години по-късно, как оценявате развитието на българо-китайското икономическо и търговско сътрудничество през последните 10 години?
О. През последното десетилетие Китай и България направиха забележително разгръщане на двустранните икономически, търговски, културни и социални отношения. Този период и този подем се отразиха изключително благоприятно на сближаването между бизнеса и предприемачеството, между производствените и пазарните фактори в двупосочен модел. Отварянето на Китай, и по-специално забележителната мегаинициатива „Един пояс, един път”, бяха основен двигател за постигане на положителните резултати и сближаването на двете страни в икономически и търговски аспект.
Благодарение на китайските икономически инициативи и административното им обезпечаване, българските предприемачи и производители имат възможност да видят и анализират нови подходи и механизми за реализиране на сделки и създаване на трайни партньорски взаимоотношения с китайски фирми. Засилената търговска комуникация донесе нова и ценна информация за развитието на китайския вътрешен пазар, за високата покупателна способност, за нуждите на потребителите и бизнес-плановете за международни инвестиции.
С други думи, последното десетилетие беше период на силно сближаване, опознаване и добронамереност от икономическа и търговска гледна точка между Китай и България. Установени бяха устойчиви търговски партньорства, базирани на сериозен икономически анализ и мотивация за двустранен ползотворен процес.
В. Каква е ролята на Китайската комунистическа партия и специално на нейния председател Си Дзинпин за развитието на китайската икономика и търговия, както и в борбата срещу епидемията от COVID-19?
О. Както отбелязах вече, положителният ефект за двустранните икономически и търговски отношения от отварянето на Китай нямаше да бъде възможно без далновидната политика на Китайската комунистическа партия. Неведнъж в редица мои интервюта съм споделяла мнението си, че Китай има редкия шанс да се управлява от лидер с държавническо мислене, нещо, което не се среща често. Всяка икономическа инициатива, всеки план за развитие, всяка реформа демонстрират един завиден лидерски подход насочен изцяло към националните интереси на Китай, към просперитета на нацията и благосъстоянието на всеки един китайски гражданин. Този рядък шанс прави китайците „галеници на съдбата”. Председателят Си Дзинпин превърна Китай наистина в перлата на световната икономика, перла до която всеки иска да се докосне.
Винаги съм споделяла, както в България, така и в много други страни, как забележително се справи китайското ръководство с предизвикателствата от COVID-19-кризата. През първоначалния етап на пандемията, на Китай му бяха достатъчни три месеца, за да овладее пандемията. Това наистина беше впечатляващо за държава, в която живее повече от 1/7 от населението на света. По мое мнение, можеше да избегнем двугодишната COVID-19-криза, ако и останалите държави бяха приложили подходът на Китай за справяне с пандемията. Считам, че цялата световна общност трябваше да последва примерът на Китай за овладяване на пандемията. Това щеше да минимизира икономическите щети и най-вече да запази живота на много хора. За съжаление обаче, това не се случи.
Предизвикателства и трудности има пред всяка една държава. Въпросът е какви са политиките и политическите решения за справяне с тях. Как държавата и управляващите ще помогнат на бизнеса, на икономиката и на гражданите. Как ще запазят достойнството на гражданите и интересите на нацията. И докато някои от нас се лутат в търсене на изход или са просто в безизходица, то в Китай не е така. През годините на работа с нашите партньори се убедих, че партията и държавата генерират забележителни решения и модели за справяне с кризисни ситуации.
В началото на COVID-19-кризата и големия локдаун, естествено пострадаха много икономически сектори. Икономическите показатели на автомобилостроенето бяха останали далеч от прогнозните за тримесечието. Решението на Китайските лидери бе да обявят големи инфраструктурни проекти за такива с национална значимост. Това не само ускори изграждането им, но и постигна един икономически феномен, а именно повишаване на ръста на автомобилостроенето по време на пандемия. Положителният ефект дойде от нуждата и производството на товарни и специализирани автомобили за строителният сектор.
По време на последния локдаун в Шанхай ме попитаха по време на интервю в една телевизия: „Как сега ще се справи Шанхай икономически в тази ситуация“. Моят отговор беше: „ Не мислете за това, техните лидери вече са го измислили и ще видим съвсем скоро едно решение, което вероятно ще изненада отново света“. И точно така се случи. Същият ден, след обяд, китайските медии разпространиха информацията, че прелокират работници от други провинции, които да подпомогнат работата на големите Шанхайски производители и логистични фирми. Това наистина беше забележително управленско решение, което считам че не може да се реализира при нас.
В. Какво предвиждате и очаквате за бъдещото развитие на българо-китайските икономически и търговски отношения, и по-специално, под ръководството на ККП и Си Дзинпин?
О. Изграденият двустранен икономически потенциал, създадените търговски и културни партньорства, работещите модели на обмен на информация трябва да продължат да се развиват. Китай изкачи изключителни икономически и научни върхове под ръководството на Председателя Си Дзинпин и смятам, че ще е значим принос за света споделянето на този опит. България и Китай имат неразработен все още потенциал в областта на науката, технологиите и изкуствения интелект. Мисля, че в тази сфера трябва да бъдат насочени усилията. Това ще доведе до нова парадигма на двустранното партньорство и ще даде тласък на развитието на много икономически, културни и социални сектора.
България е на източната „Порта“ на Европейския Съюз, една голяма възможност, все още не използвана от Китай. Убедена съм, че китайското ръководство ще предложи една взаимноизгодна стратегия за развитие на този потенциал.
Темите, по които можем да работим са много, но трябва да дадем предимство на нашите интереси и ангажименти по „Зелената сделка”, енергийна обезпеченост и иновациите. Българският бизнес и предприемачите очакват задълбочаване на двустранните икономически отношения.
В. Какво бихте казали на българските и китайските бизнесмени, които искат да развиват или задълбочават търговските си връзки и сътрудничество с Китай? Има ли някои конкретни продукти, които България би могла да предложи на китайския пазар?
О. Това, което членовете на нашата Камара наблюдават през последните години е изключително стриктната последователност в изграждането на икономически модели на сътрудничество и усилията на ръководството на Китайската комунистическа партия за създаване на условия за това развитие. Работим в тясно сътрудничество с Отделите за промотиране и развитие на международната търговия в редица китайски области и градове, с икономическият отдел на Китайското посолство в София, с Китайския културен център в София, с Асоциацията на жените предприемачи в Китай, с Федерацията на жените и с редица други организации. Взаимните ни интереси в бизнеса изградиха устойчиви партньорства и приятелства през годините и ние ясно идентифицираме факта, че този напредък нямаше да бъде възможен без силната подкрепа на Китайската комунистическа партия и нейния лидер - Председателя Си Дзинпин.
Това, в което България има дългогодишни традиции и добри постижения, е разбира се „емблемата” на страната ни – българската роза и всички продукти, произведени от нея и от българското розово масло. Но онова, което бихме могли да доразвием, защото имаме вече доказани успехи, е винената индустрия и винопроизводството. С благоприятното си географско разположение, България има изключителни тероари /терени/, в сравнение с други европейски страни, които също са производителки на вина. Затова, ние притежаваме редкия шанс да отглеждаме върху тези тероари изключителни и специфични винени сортове грозде, което ни дава и възможността да произвеждаме специални винени продукти. Имаме например, многогодишни традиции в производството на няколко вида червени вина, част от които са в малки количества - не повече от 50 000 бутилки годишно. Това са „вина за ценители”. Но имаме и други изключителни вина, които имат прекрасен специфичен вкус и аромат – те са специално за „винолюбители”. Тези вина могат да бъдат предложени на любителите на вино в Китай. Мисля, че това е едно предизвикателство и модел, който може да бъде win-win, тъй като ние ще дадем от този продукт на Китай и от своя страна, ще получим признанието на китайския потребител!