Благодарение именно на тези реформи, Китайската народна република успява да изкорени бедността на своя територия, както и да започне курса по установяването на едно по-справедливо и проспериращо общество. В рамките на тези политики и само за 45 години Китай постига невероятни успехи. От едва 1,8 % от световната икономика през 1978, той е 18,5 % от световната икономика през 2022 година. А БВП на глава от населението се е увеличило от 155 долара през 70-те години, на над 12,500 долара в днешно време.
В класацията на "Форбс" за 500-те най-големи компании в света, през 2020 Китай е първенец с цели 124 компании в списъка. А инициативата "Един пояс, Един път" доказва, че китайското отваряне не е едностранно - само за западни инвестиции в Китай, но е многостранно, защото китайската държава и бизнеси са инвестирали стотици милиарди в страните, които са част от тази инициатива.
Неотдавна Си Дзинпин подчерта, че трябва да се положат усилия за формирането на нови системи за една отворена икономика с високи стандарти, както и че отварянето на страната трябва да е проактивно от страна на властите.
Според китайския лидер, трябва да се отворят например институциите, а също и да се задълбочат реформите в ключови области като глобалния обмен и сътрудничество, инвестициите, търговията, финансите и иновациите. Това включва също и разширяване на достъпа до пазари, както и оптимизиране на бизнес средата.
Според редица експерти, изявленията на Си Дзинпин са отпратили мощен сигнал към бизнеса, както в Китай, така и в чужбина. Тези изявления дават импулс за увеличаване на международния обмен и сътрудничество, както и за отхвърляне на едностранната политика и протекционизма, който виждаме в някои западни страни.
Това ярко контрастира с политиките на "намаляване на риска", "отделяне", "сдържане" и разбиване на логистичните вериги, които се провеждат от някои ястреби на Запад. Обратното, Китай показва, че вратата му е отворена за сътрудничество. И е видимо, че мнозина на Запад, особено в бизнес средите, предпочитат китайския подход и търсят повече сътрудничество с Китай и китайските бизнеси.
Друг ярък пример за по-голямото международно сътрудничество, обмен и отварянето на Китай, е фактът, че страната беше посетена напоследък от ръководителите на някои крупни западни корпорации, сред които Илън Мъск, Бил Гейтс и Тим Кук. Видимо е, че за западните бизнес среди, отварянето на Китай е добре дошло и не се разглежда като заплаха, а като удобна възможност.
Днес основният локомотим на глобализма, макар и не на едностранчивия неолиберален глобализъм, а на алтернативният и справедлив глобализъм, е Китай. В дъното на китайската политика седят концепциите за многостранната дипломация, икономическата глобализация и взаимосвързаност, свободната търговия и противопоставянето на протекционизма и политизацията на икономиката.
Неотдавна някои западни медии обаче, започнаха да хвърлят твърдения, че "чуждият капитал напуска Китай", както и че Пекин "удря по чуждестранните бизнеси" в рамките на някаква мнима анти-шпионска кампания. Практиката обаче, показва, че не китайската икономика е тази, която ще се провали, а агресивната реторика на някои безотговорни международни актьори.
Оказва се обаче, че бизнесите, които биха се изтеглили от Китай са много малко, най-често това се случва под натиск на чужди правителства, а мястото им търсят да заемат веднага други чуждестранни бизнеси. Показателно в това отношение е проучване от октомври месец, според което над 80 процента от чуждестранните бизнеси, които са инвестирали в Китай, са доволни от бизнес развитието си в страната, включително и през тази година.
Стабилното икономическо възстановяване на Китай, както и проактивните политики на отваряне и реформа са засилили доверието на чуждестранния бизнес. Нещо повече, както и по-рано казахме, Китай последователно насърчава едно цялостно и висококачествено отваряне към целия свят. Китайски държавни представители многократно са казвали, че вратите на Китай няма да се затварят, но напротив, ще се отварят още по-широко.
Шестото Международно изложение за внос в Китай, което е най-голямото в света подобно събитие, се проведе неотдавна, като на него се събраха 3400 различни бизнеса. Ако тези бизнеси нямаха доверие в Китай или се притесняваха от политиките му, щяха ли да присъстват на изложението? Видимо е, че интересът към огромния китайски пазар се засилва.
Като най-голямата търговска страна в света, Китай е възприел политиката на отваряне, на развитие на своя свръх-голям потребителски пазар, както и на инжектирането на доверие и сигурност в глобалната икономика. Страната е предпочитаният бизнес партньор в почти целия свят и това не е случайно.
Китайските политики на отваряне, както тази година след Ковид, така и в по-широк план от 1978 насам, са това, което вдъхна импулс на световното икономическо развитие. За съжаление, някои държави само говорят за глобализация (в една тяхна си, изкривена и неоколониална версия), но на практика следват протекционистки политики и водят митнически войни, което притоворечи на духа на съвремието.
Политиката на тези страни е да смазват всяка конкуренция с всички възможни средства и да играят игри с нулева сума, смятайки, че в международната политика и търговия, може да има само един победител. За щастие Китай не следва подобен курс и продължава своята алтернативна политика на отваряне и икономическо сътрудничество, благодарение на която се развива не само самият той, но многобройните му партньори по цял свят.
Впрочем, същите тези политици и страни, които изразяват съмнения за отварянето на Китай и китайската икономика, и които искат "намаляване на риска", са тези, които лобираха срещу китайски компании като Huawei и не само. При това изцяло в духа на протекционизма от 19 век.
Но изглежда усилията им да спрат Китай или по-широкото икономическо сътрудничество в Евразия и не само, не се увенчават с успех, тъй като китайско-европейската търговия например, само расте. И благодарение на своето отваряне, днес Китайската народна република е страната с над 1 милиард интернет потребители, която изведе 800 милиона души от бедността, и която успя да свърже в една търговска и инфраструктурно-транспортна мрежа десетки страни в Азия, Африка, Европа и Тихоокеанския регион.
Ето и още малко факти за успехите на китайската политика на отваряне. Според Стивън Барнет, представител на Международния валутен фонд за Китай, китайската икономика е много над средното за цялото човечество и приносът й към глобалната икономика може да бъде почти една трета до края на 2024 година.
По време на Тиендзинския форум, тази година, Барнет заяви, че Китай е успял да поддържа икономическия си растеж, въпреки глобаните тенденции. Според МВФ, глобалният икономически растеж ще бъде 3 процента през 2023, като от тях 0,9 % ще са приносът на Китай. Или иначе казано, действително Китай допринася с една трета за глобалния икономически растеж.
През първите три тримесечия БВП на Китай е нараснал с 5,2 процента, а излезлите данни за индустрията, сектора на услугите и инвестиционния сектор, са много обещаващи и положителни за китайската икономика. Отново Барнет от МВФ разкри, че консумацията на китайското население се е увеличила с цели 14,7 процента спрямо 2019 година (преди пандемията). През първите три тримесечия, продажбите на консуматорски продукти са достигнали 34,21 трилиона юана, или 4,68 трилиона долара. Впечатляващи цифри, които показват, че китайският растеж и пазар, не само, че не западат, но и се развиват много положително, благодарение на отварянето и реформите.
Самият Барнет, вероятно говорейки с гласа на институцията, която представлява, призова за по-близки връзки в бизнеса и търговията, както и сътрудничество, за да се създадат движещи сили за глобалния икономически растеж. С други думи, дори западните финансови институции отчитат позитивно отварянето на Китай и призовават за повече сътрудничество със страната.
Изглежда, че отварянето на Китай и реформите в страната ще продължат, а с това лъч на надежда ще свети за цялата световна икономика, чийто перспективи иначе не изглеждат особено добри. Редица развити икономики са в рецесия вече и именно сътрудничеството с един по-отворен и реформиран Китай е това, което може да ревитализира икономиките им. Същото важи и за България, която със сигурност има какво да спечели от задълбочаване на сътрудничеството с Китай, още повече, че страната ни може да се възползва много по-лесно от това, сега, когато самата КНР води целенасочена политика на отваряне.
