Специално за КМГ и по повод предстоящите в Париж Летни олимпийски игри, Мария Гроздева споделя някои свои спомени и впечатленията от Олимпиадата в Пекин през 2008, които за нея ще останат незабравими. Известната шампионка коментира и българското участие в най-голямото спортно международно събитие за тази година – предстоящите 34-ти Летни олимпийски игри във френската столица.
В. Вие сте известна в цял свят с много участия, в много страни, с много спечелени медали, и с много незабравими спомени и впечатления. Може би има и нещо символично в съвпадането на рождения Ви ден със Световния ден на Олимпизма – 23 юни, когато всяка година на този ден светът празнува светлата звезда на най-големия спортен форум! Вие бяхте и на летните Олимпийски игри в Пекин през 2008 г. Разкажете ни моля повече за спомените си от тази Олимпиада, някои по-характерни моменти, които са останали в съзнанието Ви?
О. Прекрасни спомени имам от XXІX летни олимпийски игри в Пекин - първото и най-важното за мен, което никога няма да забравя и което още от пристигането си видях и което навсякъде разказвам, са впечатленията ми от китайските ни домакини, от китайските хора. За мен те са прекрасни! Никога няма да се откажа от мнението си, че те са много добри приятели, винаги когато могат да помогнат - те го правят, изключително приветливи, изключително работливи и дисциплинирани. Там се запознах с хора, с които и до ден днешен сме добри приятели. За мен китайците са уникални! Олимпиадата през август 2008 г. в Пекин наистина беше грандиозно събитие, едно от най-грандиозните и мащабни, в които съм участвала! Спомням си съоръжението за състезанията по спортна стрелба, помня и други спортни съоръжения, които успяхме да видим. Нашето съоръжение, за стрелбата, беше огромно, с безкрайните километрични коридори, които трудно извървявахме пеш и много от участниците се бяха снабдили предварително с тротинетки и се придвижваха с тях.
Специално искам да подчертая и отново да припомня изключително високото ниво, на което беше цялата организация. Самото олимпийско село беше перфектно организирано и обзаведено – и апартаментите, в които бяхме настанени, и фитнесите... А храната – тя просто беше чудесна, невероятна, изключително вкусна! Друго нещо което ми направи много силно впечатление беше и изключителната точност на транспорта за придвижването от олимпийското село до спортните съоръжения. А самото тържество по откриване на Олимпийските игри ще остане за цял живот дълбоко в съзнанието ми!
В. Как се представят според Вас китайските спортисти в дисциплините по спортна стрелба? И кажете, моля какви са Вашите преживявания преди и след участия в олимпиади или други международни състезания?
О. Що се отнася до преживяванията, никога не се претръпва, независимо дали става дума за олимпийски игри, за световни или европейски състезания - напрежението е еднакво! Конкуренцията е еднаква. Разликата е в това, че на Олимпийските игри цари по-голяма еуфория, те са по-тържествени, но подготовката за всяко едно състезание е винаги една и съща. Подготовката трябва да бъде отговорна, такава, че да можеш да покажеш най-доброто от себе си, независимо на какво състезание си.
Китайските ни колеги - състезателите по спортна стрелба са изключително добре подготвени и дисциплинирани. По време на Игрите в Пекин се сприятелихме с повечето, и до сега си спомням тяхното майсторско представяне. Но, бих искала да споделя едно мое мнение - според мен, до към 1996 г. китайските състезатели, независимо по какви спортове, сравнително рядко ни бяха конкуренция. Но след това – от 1996 г., по време на Игрите в Атланта, когато китайските участници направиха огромен „бум” във всички спортове, до сега, те продължават да вземат непрекъснато челните места и медали. В Атланта през 1996 г. те станаха олимпийски шампиони и в стрелбата и в повечето от другите спортни дисциплини.. И от тогава до ден днешен, китайските спортисти са ни огромна конкуренция! Дори понякога съм се плашила от това колко са добри. Например на Олимпиадата в Сидней спечелих само с две десетки срещу една китайска участничка, която беше първа в една от дисциплина по стрелба. Така си разделихме златните медали с нея. Спомням си и името й - Луна Тао. Китайските състезатели са винаги изключително добре подготвени и „обират” - съвсем заслужено - всички медали, и златни, и сребърни и бронзови.....Дори още с първото си участие, в първото състезание – те вземат медал! И тук е разликата между нас – при нас нещата се случват по-бавни, израстваме и достигаме до челните места и медали постепенно, минаваме през доста състезания. А при китайските състезатели това се случва още на първото им участие – те идват, състезават се и печелят. Това е така, защото са изключително добре подготвени! Направило ми е също и впечатление, че те участват няколко години, след които спират и идват нови участници, които обаче също са изключително добре подготвени. И другото, което е много важно, и което разбрах е , че след като приключат участията си и спортната си кариера, държавата се грижи за тях и им осигурява престижна работа на различни позиции, държавата продължава да се грижи за тях и след като спрат да се състезават.
И до сега поддържаме добро приятелство и с друг китайски колега, който от много години е вицепрезидент на Международната федерация по стрелба, който е олимпийски шампион и един от най-добрите.
И като обобщение мога да кажа, че китайските спортисти в различните дисциплини на спортната стрелба – и с пушка , и с пистолет, са много добре подготвени и заслужено заемат първите места.
Мога да се похваля, че в Китай съм била няколко пъти - освен на Олимпиадата в Пекин, също съм участвала и на състезания за световни купи, от които имам прекрасни спомени. Така че, с гордост мога да кажа, че съм успяла да разгледам и доста от историческите забележителности на тази прекрасна огромна страна. Посетили сме и Забранения град, и Великата китайска стена и много други важни и интересни културни забележителности и обекти. Освен в Пекин, съм посетила и познавам добре Гуандун и Шанхай, откъдето също имам прекрасни спомени - както от самите градове, така и от моите колеги – китайските спортисти.
Незабравими са спомените ми от Китай!
В. Кажете ни моля какво очаквате сега от предстоящите Олимпийски игри в Париж, какви са очакванията Ви и от българските представители?
О. За съжаление, мога да кажа, че българските делегации стават все по-малобройни на всяка следваща Олимпиада. Но пък са качествени! Трудно се вземат квоти за участие, но вземат ли се – това значи, че ще участват най-добрите измежду най-добрите. Засега все още не са взети всички квоти, от много спортни дисциплини все още няма формирани отбори . На миналата Олимпиада се класирахме доста добре – взехме три златни медала. Сега, във Франция също се надявам да вземем поне два златни медала, а също и няколко сребърни. Специално за дисциплината по стрелба – нашите представители са много добри. Разбира се във всяко участие освен добрата подготовка , има и известна доза късмет. Но най-важното е състезателите да са добре подготвени, пък от там нататък – каквото стане. Има една българска поговорка, която аз винаги цитирам: „Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще”! Смятам, че ще имаме медали със сигурност и се надявам наистина да са повече със „златен” цвят. Става дума за всичките ни участници, разбира се. Но все още предстоят квалификации и очакваме да получим още квоти и да се представим достойно.
