/Поглед.инфо/ Разговор за КМГ с извънредния и пълномощен посланик на КНР в София
Въпрос: Ваше Превъзходителство, в навечерието сме на един от най-светлите национални празници – 24 май, Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Връзките и контактите между Китай и България в областта на културата, науката и образованието са много добри и се изразяват в различни двустранни и съвместни инициативи. Моля за Вашия коментар и мнение за тези отношения и как виждате Вие перспективата за тяхното развитие и разширяване?
Отговор: Културата, образованието, науката и технологиите са важни области от сътрудничеството между Китай и България, които играят основна роля за укрепване на нашите приятелски отношения и културен обмен в цялост.
Преди пандемията културният, образователният и научно-техническият обмен и сътрудничество между нашите страни бе чест и тесен. Що се отнася до културата, в България вече много години се провежда специално мероприятие, посветено на настъпването на Китайската Нова Година, и тя се превръща в значим празник, който народите ни отбелязват. Освен това, с активното развитие на българската култура и изкуство, не малко китайски артисти могат да се представят на културни фестивали в България. От 2019 г. в София започна да функционира Китайски културен център, който е първият подобен в страна от Централна и Източна Европа. По отношение на образованието, в България още от 50-те години на миналия век се преподава китайски език, в момента в страната действат два института „Конфуций“. Повече от 3000 български ученици изучават китайски. Много популярни са инициативи като „Международния ден на китайския език“ и състезанията „Китайски езиков мост“. Що се отнася до науката и технологиите, през 2018 г. в присъствието на премиерите, нашите две страни подписаха Споразумение за научно-техническо сътрудничество, а през 2019 г. стартира мащабен китайско-български изследователски проект.
Със затихването на пандемията ние възобновихме сътрудничеството и обмена в областите на културата, образованието, науката и технологиите по всички направления, като целта ни е не само да ги върнем на предишното ниво, но и да ги разширим и повишим качеството му.
От м. юни до м. август т.г. ще проведем първия „Сезон на китайската култура“ в България. Една от дейностите, която специално бих искал да посоча и която ще се състои за първи път тук, е състезание с драконови лодки. На този празник, освен самото състезание с лодки, ще има също кулинарен и културен базар, сценични представления и други развлекателни дейности, в които ще могат да се включат всички, които ще дойдат на фестивала. Надявам се, освен да помогнат на още повече българи да се докоснат до Китай и да го опознаят по-добре, тези мероприятия да донесат радост, здраве, хармония и възможности за взаимноизгодно сътрудничество за всички.
Въпрос: Наскоро, по инициатива на Посолството на КНР, бе създаден Дом на приятелството между България и Китай, който вече проведе няколко забележителни събития. Какви по-интересни идеи имате за инициативи на Дома на приятелството до края на годината?
Отговор: От октомври миналата година, когато бе открит Дома на приятелството между Китай и България, до момента сме провели множество различни дейности, които изиграха важна роля за по-тесния обмен и сътрудничество между нашите страни. През м. март организирахме среща, на която представихме и отправихме покана за участие в проекта „Дом на приятелството между Китай и България“. Хора от най-различни кръгове и среди обмениха мнения и направиха предложения за нашето сътрудничество в редица области. Също така обсъдихме и перспективите за следващи дейности. Има проекти, които вече са в ход. Като отворена и приобщаваща модерна платформа Домът на приятелството между Китай и България ще реализира в бъдеще серия от мероприятия. Така например, предвиждаме дейности във връзка със „Сезона на китайската култура“ между юни и август, ще продължим с дните на „отворени врати” в посолството за ученици от начални и средни училища, ще проведем младежки салони, на които ще поканим българи, които са посещавали или учили в Китай, за да обменят мнения, предвиждаме също семинари, посветени на 10-та годишнина на Инициативата „Един пояс, един път“. И каним всички наши приятели да вземат участие, всеки, който желае може да дава нови предложения и идеи, за да обогатяваме съдържанието на дейностите.
Въпрос: Очаква се скоро в България да бъде подписан Меморандум между Общокитайската асоциация на журналистите и Съюза на българските журналисти за създаването на Българо-китайски център по журналистика. Идеята е Центърът да бъде в Международния дом на журналистите край черноморския град Варна. Смятате ли, че тази нова българо-китайска инициатива в областта на медийното сътрудничество ще активизира различни форми на сътрудничество между българските и китайските журналисти и медии чрез засилване на обмена, диалога и добрите практики, чрез организиране на съвместни семинари, конференции, изложби и други събития, които ще допринесат за по-доброто опознаване, както на икономиката и културата на двете страни, така и за повишаване взаимодействието и сътрудничеството между медиите от Китай и България?
Отговор: Обменът в сферата на медиите е важна област от сътрудничеството между Китай и България, която отдавна играе ключова роля за задълбочаване на традиционната ни дружба и взаимно опознаване. През тази година се навършват 10 години от началото на Инициативата „Един пояс, един път“, Механизмът за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа също навлиза във второто си десетилетие. В този контекст, в края на юни журналистически организации от нашите две страни ще подпишат Меморандум за разбирателство за създаването на Дом на китайски и български журналисти, който - вярвам - ще разшири още повече обмена и сътрудничеството между медиите и ще стане важна платформа за задълбочаване на взаимното опознаване, за размяна на мнения, за изучаване опита на медиите и журналистите от страните, както и за обмен на информация и стремеж към общо развитие. Надявам се също, в рамките на този механизъм журналисти и приятели от двете страни да задълбочат разбирането си едни за други, да повишават постоянно нивото на взаимодействие между медиите чрез краткосрочни обучения, обмен, визити, семинари и други форми.