В 02:10 сутринта на 13 януари ракетата носител Long March-2C излетя от сателитния център Сичан в провинция Съчуан в Югозападен Китай, изпращайки комуникационния спътник APSTAR-6E в орбита. Сателитът ще служи за предоставяне на висококачествени комуникационни услуги за потребителите в Югоизточна Азия. Сателитът се очаква да бъде в употреба в продължение на 15 години и ще бъде позициониран на 134°E, съвместно с два други комуникационни спътника.
APSTAR-6E е новото поколение търговски спътници с изцяло електрическо задвижване, а също и първият китайски сателит, който постига автономно прехвърляне в орбита. Успешното изстрелване на сателита бележи поредната успешна стъпка към новата ера на сателитни платформи с голям капацитет и ниска цена и подобрява конкурентоспособността на международния пазар. Това заявяват от отговорната за проекта компания China Great Wall Industry Corporation, дъщерно дружество на Китайската корпорация за аерокосмическа наука и технологии (China Aerospace Science & Technology Corporation).
Също на 13 януари, в 15:00 часа, Long March-2D изпрати сателита за дистанционно наблюдение „Яоган-37“ заедно с два други малки тестови спътника в орбита от центъра за изстрелване на сателити Дзиучуен, който се намира в пустинята Гоби в Северозападен Китай. Наречена „златната ракета“ в семейството на Long March, ракетата носител Long March-2D се очаква да извърши 13 изстрелвания, планирани за 2023 г. Китай направи перфектен завършек на миналогодишната мисия за изстрелване на ракети като Long March-3B успешно излетя от центъра за изстрелване на сателити Сичан в провинция Съчуан в Югозападен Китай, изпращайки експериментален сателит в предварително зададена орбита. Китай поставя рекорд за космически мисии през 2022 г. с над 50 изстрелвания на ракети. Още по-голямо постижение е, че за 2022 г. китайската космическа програма постига 100% успеваемост.
За 2023 г. Китай е планирал повече от 60 изстрелвания в космоса. Китайска корпорация за аерокосмическа наука и технологии се очаква да има повече от 50 изстрелвания, а други китайски космически предприятия ще имат повече от 10 изстрелвания. Сред тях ракетите-носители Long March-2F и Long March-7 ще изпълняват мисии, свързани с работата на китайската космическа станция, която вече е в редовна експлоатация и навлезе в първия етап от своето приложение и развитие. През 2023 г. се очаква първият полет на новата модифицирана версия на ракетата носител Long March-6. Това е първата китайска ракета-носител, която използва нетоксично и незамърсяващо гориво.
PR-1 в момента е най-голямата китайска ракета с твърдо гориво. Миналия юли PR-1 успешно изпрати шест спътника в тяхната предварително зададена орбита. PR-2 се очаква да бъде пусната през първата половина на 2023 г.
През 2023 г. Китай ще продължи да популяризира своите проекти за изследване на Луната и другите планети от Слънчевата система и ще разработи лунната сонда „Чан‘ъ-7“, сондата за изследване на Марс „Тиенуън-2“ и редица други модели и разработки. На 3 януари се отбелязва четвъртата годишнина от кацането на лунната сонда „Чан‘ъ-4“ на Луната. Това все още е единствената лунна мисия, която направи успешно кацане на обратната страна на Луната и изпълни успешно всички свои изследователски мисии. Луноходът „Юту-2“, което буквално на български означава „нефритеният заек“, идваща от древната легенда за образа на заека в китайската митология, е в добро състояние и е изминал 1455 метра от обратната страна на Луната към 3 януари.
„Чан‘ъ-6“ ще трябва да събере проби от обратната страна на Луната и да ги върне на Земята около 2025 г. Ако успее, това ще бъде първият път, когато човечеството постига такава мисия. Следващата мисия от тази поредица е „Чан‘ъ-7“, която се очаква да кацне на Южния полюс на Луната, където главно ще търси остатъци на вода.