/Поглед.инфо/ След като встъпи в длъжност, администрацията на Байдън започна да преразглежда външната политика на САЩ. Централно място в това има желанието да се отдалечат от „Големия Близкия Изток“, арената на вечните войни. Афганистан е най -яркият пример за тази инерция. Оттам САЩ вече изтеглиха войските си. За Ирак решението е взето: американците ще завършат бойната си мисия там до края на годината, но някои от тях ще останат за обучение и консултации с иракската армия.
Време е да решат какво да правят с военното присъствие в Сирия.
През първите си месеци на власт администрацията на Байдън се обърна към Дамаск с изключителна предпазливост, която експертите често наричаха „пренебрегване“. По-специално беше посочено, че Вашингтон не е назначил пратеник за Сирия, отказа да приеме представители на сирийската опозиция и не реагира на нарушаването на антисирийските санкции от арабските държави. Едва след 10 месеца президентство на Байдън, в края на септември, неговата администрация се върна към сирийската политика.
На 20 септември 2021 г. Итън А. Голдрич пое поста заместник-помощник-държавен секретар по въпросите на Близкия изток, отговарящ за Сирия и Ливан. Веднага бяха проведени преговори с делегация от коалицията против Асад, която се намира в чужбина. Сирийците бяха придружени от служители от Американския институт за Близкия изток.
При преговорите с този формат не се вземат конкретни решения, така че на опозицията беше обещано да се води политика спрямо режима на Асад, която ще бъде определена с „три не“: „Без нормализиране, без отмяна или намаляване на санкциите, без пари за реконструкция, докато се намери политическо решение. " Опозицията би искала президентът Байдън да потвърди публично тези три „не“, но досега те не успяха.
И преди разговорите беше ясно, че Вашингтон няма да нормализира отношенията с правителството на Асад. Що се отнася до санкциите, американските уверения са в противоречие с реалната политика. Изглежда, че Америка облекчава натиска върху съседите на Сирия и изолацията на Дамаск започва да се разпада.
Напоследък връзките на арабските страни с правителството на Асад започнаха да се възстановяват. На 19 септември сирийският министър на отбраната Али Абдула Аюб посети Аман за първи път от 2011 г. насам. Йордания отвори отново главния си граничен пункт Джабер-Насиб и обяви възобновяване на търговските полети между Дамаск и Аман. Имаше основание да се каже, че леката реакция на САЩ на нарушенията на санкциите е като мълчаливо одобрение. Или по-скоро отново „пренебрегване“ на сирийските дела.
Не беше без смущение, което показва несигурността в сирийската политика на САЩ. Пресслужбата на Държавния департамент първо приветства решението за възобновяване на полетите между Сирия и Йордания, а след това отмени съобщението няколко часа по -късно. В резултат на това решението на Йордания да възобнови полетите между столиците беше отменено.
В същото време администрацията на Байдън дори не се опита да отмени скорошното решение за възобновяване на доставките на природен газ от Египет до Ливан по арабския газопровод, който минава от Египет през Йордания и Сирия до Ливан. Да, изпълнението на проекта се усложнява от санкциите на САЩ срещу сирийското правителство, но Вашингтон направи изключение по искане на Ливан. Планът, който според египетския министър ще бъде приложен скоро, е част от подкрепяните от САЩ усилия за справяне с недостига на електроенергия в Ливан. И този план също помага на американците да сдържат иранското влияние в Бейрут.
На фона на кризата, подкрепената от Техеран ливанска групировка „Хизбулла“ обяви, че ще доставя мазут от Иран, за да облекчи недостига на електроенергия в Ливан. Иранското гориво навлиза в Ливан от сирийското пристанище Банияс, където се транспортира с ирански танкери. „Хизбулла“ предлага на нуждаещите се институции, училища и сиропиталища доставки на гориво безплатно. Нарастващата популярност на „Хизбулла“ създава риск от нарушаване на политическия баланс в Ливан в полза на Иран. Затова Вашингтон и се реши на преговори с Египет, Йордания и Световната банка, за да помогне за намирането на решение на кризата в Ливан с участието на Сирия.
Смята се, че тази промяна в политиката на САЩ е отражение на разбирането на администрацията на Байдън за настоящата ситуация в Сирия. Не признавайки правителството на Асад, Вашингтон не може да не вземе предвид, че с подкрепата на Русия и Иран Дамаск успешно се съпротивлява на въстанието в продължение на десетилетие. Досега правителството на Асад не контролира цялата страна, но опозицията стана много по-слаба. Докато боевете продължават, противниците на Асад е по -малко вероятно да спечелят тази война.
Военната помощ на Русия се фокусира върху обучението и оборудването на сирийските въоръжени сили, осигуряването на въздушна подкрепа и провеждането на специални операции. От страна на Руската федерация Сирия има дипломатическа защита в ООН и други международни организации. След избухването на гражданската война през 2011 г. Русия наложи вето на 16 резолюции на Съвета за сигурност, свързани със Сирия. При много от тези гласувания Москва беше подкрепена от Китай, който наложи вето на 10 резолюции на Съвета за сигурност. Трудно е да се отрече, че Москва е предотвратила разпадането на държавата в Сирия.
Башар Асад вече си осигури четвърти седемгодишен мандат, като спечели изборите на 26 май. Режимът на Асад се утвърди във властта и Вашингтон дава ясно да се разбере, че няма да предприеме действия за свалянето му. В същото време администрацията на Байдън обмисля варианти да продължи да подкрепя местните си партньори в североизточната част на страната и да увеличи помощта за стабилизиране в Сирия като цяло.
В първите месеци на президентството на Байдън САЩ предоставиха 50 милиона долара помощ. САЩ обещават почти 600 милиона долара повече помощ за Сирия, но настояват в Съвета за сигурност на ООН за възстановяване на всички трансгранични маршрути. Споразумението от 2014 г. позволява четири трансгранични преминавания, но този брой е намален до един. При обсъждането на този въпрос в Съвета за сигурност Русия и Китай имат възражения. Позицията на Москва е, че ООН трябва да доставя помощ само през Дамаск, при пълно зачитане на суверенитета и териториалната цялост на страната в сътрудничество с централните власти.
Що се отнася до американската военна операция в Сирия, тя не се е променила и очевидно хиляди американски войници ще останат в страната в обозримо бъдеще.
След седем години американско военно присъствие в Сирия и два опита на Тръмп да изтегли американските войски, Пентагонът твърди, че администрацията на Байдън няма планове да прави каквито и да било промени в размера на американския военен контингент. Потвърждение за това дойде след като Байдън и иракският премиер Мустафа ал-Кадими обявиха края на американската военна мисия в Ирак, но се съгласиха да оставят американските войски в страната.
Експертите посочват пряка връзка между такова решение на Байдън и желанието на Вашингтон да задържи 9 000 американски войници в Сирия. Това се обяснява с факта, че основният път за достъп до американските сили в североизточна Сирия минава през границата с Ирак. Пентагонът казва, че изтеглянето на войски от Ирак може да повлияе отрицателно на сирийската военна мисия на САЩ, като забравя, че Конгресът никога не е разрешавал изпращането на американски войски в Сирия, камо ли да подкрепя кюрдските сепаратисти. Въпреки това кюрдите се превърнаха в най-важните съюзници на Съединените щати, като получиха военна подкрепа от Вашингтон. Фондацията за защита на демокрациите се похвали, че Джо Байдън ще бъде „най-прокюрдският" президент на САЩ досега.
Подкрепата на Байдън за сирийските кюрди е изпълнена със сериозни разходи за САЩ. Проблемът не се ограничава само до Сирия. Дългогодишното желание за независима кюрдска държава вдъхновява кюрдите в Ирак, Иран, Турция. Правителствата на тези държави са решени да осуетят кюрдската независимост.
Що се отнася до Дамаск, присъствието на американски войски не позволява на сирийското правителство да получи достъп до петролните находища и селскостопанските ресурси на Североизточна Сирия. За Техеран военната мисия на САЩ в Сирия възпрепятства целта за създаване на географски коридор, свързващ Иран с Ливан и Средиземноморието.
Подходът на САЩ за прекратяване на сирийския конфликт през последното десетилетие се провали на всички нива. В момента около 6,7 милиона сирийци са напуснали домовете си, 13 милиона се нуждаят от хуманитарна помощ, а 80% от населението живее в бедност.
Съединените щати обаче не са толкова ограничени интереси в Сирия. Използвайки влиянието, което американците имат върху кюрдските сили, администрацията на Байдън очаква да ограничи нарастващото влияние на Русия и Иран и да продължи да оказва натиск върху Дамаск, подкрепяйки сепаратистките стремежи на кюрдите.
Превод: В. Сергеев