/Поглед.инфо/ Получих писмо от А.П. Девятов, което ще публикувам по-долу с някои съкращения, които не влияят на същността на въпроса”.
“На прага на Втората световна война геополитиците на сушата (Хаусхофер) обосновават връзката Берлин (Черни) - Москва (Червени), която нарочно разбива „гнилите западни демокрации“ (сини).
Следвайки курса на победата на геополитиката на Сушата през 1939 година, Германия и СССР подписват “Договора за дружбата и границата” (официалното име е заменено в медиите с “Пакт за ненападение”). Но оформящата се връзка е провалена от “сините”. Германия напада СССР през 1941 г.
На прага на въоръжената фаза на Третата световна война от нов хибриден тип пълна победа ще отбележи връзката Москва - Пекин. Където Москва ще играе проекта “Голяма Евразия”.
Но всъщност Кремъл играе друг проект: “Москва е Третият Рим”, при това не с Пекин (проектът “Общност на единната съдба на човечеството - Датун), а с Ватикана (черен интернационал - Велика Европа).
Тоест (синьото) задкулисие НЯМА ДА ДОПУСНЕ печелившата връзка Москва-Пекин, както през Втората световна война не допуска връзката Москва-Берлин.
Надявам се, че няма да има въоръжени сблъсъци между “черните” и “червените”. Но при разиграване се вижда, че проектът “Москва е Третият Рим” е губещ. И за да не загуби напълно Москва, трябва да стане стратегически тил на Пекин. Иначе я очаква пълен крах.
Такава е горчивата истина според Командно-щабните политически игри “Мост към бъдещето”.
Темата, доколкото разбирам, е крайно важна, но трябва да се обсъдят някои детайли. Групата, която подкрепя проекта “Москва е Третият Рим” , без съмнение присъства в нашия елит. Тя има сериозна опора в част от Руската православна църква, но самото ръководство на РПЦ не подкрепя този план.
Важна забележка. “Днес” не значи “никога”.
Това се вижда добре, защото ръководството на РПЦ не развива именно проектните си институции (демонстриращи преимуществото на православието), тоест не става дума за системни действия, с които Русия се отличава с православието през средновековието. Колективизмът, алтернативните стопански механизми, критиката на лихвата по заем на РПЦ не се подкрепят дори вътре в страната, да не говорим за излизането им извън нейните граници. Съветът по икономика и етика при Патриарха на практика не работи. Това говори, че РПЦ не иска да става крайъгълен камък на новия глобален проект, без който не може да се говори за “Третия Рим”.
Отбелязваме, че когато Си Цзинпин се опита да изгради система на отношения с РПЦ, той получи категоричен (по китайски разбирания) отказ. Тоест РПЦ доброволно се отказа да гради в Китай система за внедряване на православни ценности. Някой ще рече, че в РПЦ не са разбрали намеренията на Китай, а аз ще кажа, че основното в случая е резултатът. Да не захвърляме от сметките враговете (позовавайки се, включително и на Девятов), които със сигурност не искат цивилизационно взаимодействие между Русия и Китай.
Отбелязваме, че в ръководството на РПЦ е влиятелна “проватиканската група”, която няма интерес от концепцията “Москва е Третият Рим”, защото е конкурентна на концепцията за Ватикана. С всички произходни. Тук трябва да се направи принципно допълнение.
Далеч не винаги можем да отделим едно от друго едни или други сили и явления. Например, в Германия между двете Световни войни има две много силни групировки - Германската имперска (ориентирана към Капиталистическия глобален проект, който така и не влиза в пълна сила) и групата на същата европейска аристокрация (“Черен интернационал”), за която пише Девятов и която има предвид Хаусхофер. Та така, съюз с Русия иска именно имперската елитна група, а “черните” никога не са искали нищо подобно. По проста причина: Германската империя е регионален проект, който при добри условия може да влезе в глобалния проект, Православен или “Червен”. Или все пак да се опита да изгради Капиталистическия проект. А на глобалния Католически проект Русия му е нужна единствено като младши регионален партньор. Във Ватикана не се нуждаят от носители на алтернативен глобален проект.
Ситуацията тук е симетрична: или Германия като държава (империя) част от нашия глобален проект, или ние като държава (или няколко държави) част от чужд глобален проект (условно Католически в неговото настоящо състояние). Тук няма други възможности. Трябва да се разбере, че значителна част от руските привърженици на проекта “Москва е Третият Рим” използват отделни негови елементи, за да осъществят втория вариант (тоест да ни включат в алтернативния глобален проект)! Тоест те представляват, дори без да го разбират винаги, вражеската агентура! А реалното изпълнение на проекта “Москва е Третия Рим”, тоест съживяването на Православния глобален проект, засега го няма, защото РПЦ фактически е против!
А какво иска Си? Си разбира, че икономически Китай е излязъл извън границите си, но идейно все още не носи нищо на света. Теоретично той може да носи ценностите на „Червения“ проект, но в Китай те са придобили силно „китайски“ оттенък. И затова за него е принципно важно, че в Китай да се появят носители именно на глобалните ценностни ориентири, а без това Китай на практика няма да може да побеждава с „мека сила“.
Днес няма идеологически и проектни институции за „Червения“ проект, но слава Богу, неговите ценностни принципи съвпадат с православните! Тоест Си иска всъщност да осъществи това, за което съм писал още от 2000 година – да се създаде система на православен социализъм, носител на съответните ценности. При това във външния свят Китай би изхождал с разбираемите за всички аврамически ценности (общо казано, не са свойствени на китайците), които да се отразяват в отработените от китайската държава стопански механизми!
Разбираемо е, че ако в китайския елит се появи голяма прослойка на елита, позитивно отнасяща се към православните ценности, при това играеща ключова роля в част от изхода на Китай отвъд границите си, въпросът за стратегическото сътрудничество между Русия и Китай би бил решен автоматично. Както се решава през 40-те и 50-те години на ХХ век въз основата на „Червения проект“. Отбелязваме, че Сталин активно се занимава именно със създаването на православен социализъм като инструмент на „меката сила“, но идва Хрушчов и проваля всичко. А реалните носители на идеологията на „Червения“ проект са унищожени от Мао в хода на „културната революция“. Не става и сега, при това по наша вина.
Има още една важна причина, защо днес сме нужни на всички. Русия днес е единственият носител на алтернативни икономически школи. И без нас повече или по-бързо излизане от кризата няма да се получи. Но как да се изгради политика? Не се залавям, защото тактиката ми е просто недостъпна, не присъствам в съответните структури. Мога единствено да кажа как със сигурност няма да се получи. Ето го например проектът „Москва е Третият Рим“ – той няма да се получи по гореописаните от мен причини.
Девятов в писмото си не е взел предвид, че Хитлер представлява именно „черния“, а имперския елит на Германия изобщо не го обича и уважава. Но той успява да пробие ситуацията (включително чрез помощта на „Западния“ глобален проект), затова и Сталин, който без съмнение, разбира всички горепосочени обстоятелства, не разчита на дългосрочен съюз с Германия. Отбелязваме, че Хаусхофер не владее проектния анализ, той се опира на анализ на териториите, а не на смислите. Изразявайки се с езика на Девятов, той е геополитик (според мен той направо открива тази наука), а реално работи небополитиката (в моята терминология – проектен анализ), като анализ на взаимодействията на ценностните системи на цивилизациите. Които може да не съвпадат с държавите, вижте днешни САЩ или Великобритания.
Според мен сега в историята има забележителен момент, когато всички действащи сили са излезли на повърхността. Понеже формалните доларови основи на „Западния“ глобален проект са рухнали, всички намиращите се „укриват“ глобални проекти са принудени да надигнат глава и да се проявят. И тук Русия трябва да вземе правилното решение, изхождайки от това, че на Запад има маса носители на алтернативни на нашите („Червен“ и „Православен“) глобални проекти и ще можем да сме приятели с тях сериозно единствено като младши. В най-добрия случай партньори, а в най-лошия хранителна среда.
А Китай никога не е имал собствен глобален проект, защото не му е нужен! И ако го предявим с Китай (а той е готов, както се вижда от историята със Си и РПЦ), то ще успеем да представим сериозни аргументи на Света. Тъй като Китай има материален ресурс, а ние идеологически. С всичко произтичащо от това. Те вече са получили веднъж през ръцете си и са стаили обида. Ще се налага да я преодоляваме.
Превод: В. Сергеев