От действията на ислямистките групи до опитите на САЩ да се намесят в религиозните дела на други държави (както под претекст за защита на религиозните свободи, така и чрез създаването на свои агенти в чужди религиозни организации, както илюстрира ситуацията с Вартоломей Константинополски ), тези фактори говорят за глобална десекуларизация.
Православието тук не прави изключение. Въпреки тактическите отстъпления в Източна Европа, които са свързани с безпрецедентен западен натиск и манипулиране от предходните години, има признаци за подобряване на позициите в други посоки.
На последния Синод на Руската православна църква на 23-24 септември в Москва беше решено да приеме под своя омофор православното духовенство и енориите в Африка, които не са съгласни с решението на ръководството на Александрийската патриаршия да се присъедини към разкола.
Припомняме, че в края на 2019 г. александрийският патриарх Теодор неочаквано се присъедини към разкола, иницииран от Константинополската патриаршия на Вартоломей, който доведе до появата в Украйна на нова сектантска единица, наречена ПЦУ (Православна църква на Украйна).
Теодор служи заедно с главата на украинските разколници и поради тази причина Синодът на Руската православна църква реши да прекрати църковното общение с него и да спре дейността на представителството (двора) на Александрийската патриаршия в Москва.
През 2019 г. ПЦУ беше призната също така и от архиереите на Александрийската и Гръцката православна църква. Руската православна църква отговори, като обяви прекъсването на евхаристийното общение с онези йерарси на гръцката и александрийската православна църква, които признават ПЦУ и ще съслужат заедно с разколниците.
Многобройни духовници от Александрийската православна църква обаче не подкрепиха своя патриарх, а взеха страната на РПЦ, подавайки молби до патриарха на Москва и цяла Русия Кирил да ги приеме под омофора на Московската патриаршия.
Формално решението все още не е взето, но най -вероятно ще бъде внесено в Архиерейския събор, който ще се състои през ноември. Очевидно тогава ще бъде обявено, че всички православни енории в Африка, поради настоящите обстоятелства, могат, ако желаят, да бъдат приети в Руската православна църква.
Архиепископ Владикавказки и Алански Леонид (Горбачов) с решение на Светия Синод на Руската православна църква е назначен за личен викарий на патриарх Кирил, запазвайки поста заместник -председател на отдела за външни църковни отношения.
В същото време той ще контролира и африканския континент: много духовници от Александрийската патриаршия са изразили желание да се преместят в Московската патриаршия.
В Европа и Югоизточна Азия вече са създадени екзархати. Така РПЦ показа, че ще реагира огледално на нашествието на нейната канонична територия от страна на Константинопол.
Освен това може да се отбележи и появата на енории на РПЦЗ (Руската православна църква зад граница) и староверците в редица страни. Например в Пакистан православната общност в град Саргода е доста активна.
Общност от Руската православна староверска църква също напоследък действа в тази страна. В Уганда има и староверски сборове. Етнически руски беспоповци живеят в Бразилия, Боливия и Аржентина.
Въпреки че не всички представители на различните православни църкви активно участват в политиката, поне всички те имат определена позиция по дадени политически въпроси. Един вид маркер е отношението към Запада като цяло, който се определя като обителта на Антихриста.
Следователно тези нюанси трябва да се вземат предвид при религиозния и политически анализ на ситуациите в различните страни. Важно е да се разбере, че това е нещо повече от „мека сила“, която се тълкува като използване на хуманитарната сфера в широк смисъл за постигане на политически цели.
Деградацията на католическата църква в западноевропейските страни също допринася за прехода на гражданите на тези страни към православието. Има изключителни прецеденти.
Така например няколко служители на КФОР от военнослужещите на Италия приеха православието, след като бяха в Косово, където охраняваха сръбски храмове.
По време на една от атаките на албански бойци, няколко италиански войници бяха убити, което вероятно повлия на избора на религията на техните колеги.
Примерите за мъченичество и жертвоприношение показват моралното превъзходство и героичния дух на православието, което е привлекателно за хората с активен начин на живот. Такива хора биха могли да бъдат и проводници на руските интереси, тъй като на Запад православието често се свързва с Русия, а не с други патриарси.
Социалната доктрина на Руската православна църква може да служи като фар за необходимата ориентация на хората в чужбина. Въпреки че Църквата не може и не трябва да се намесва в делата на други държави, което винаги е изпълнено с политически скандали, както в Украйна, има основи и възможности за хармонична комуникация и ръководство.
И тук има нужда от много мъдра и адекватна комбинация от духовни, политически и социални измерения. И всичко това не трябва да се оставя на случайността, според принципа на „надеждата“, а трябва да се разбира като смелост и духовен подвиг за служене на Бога. И наличието на стратегия естествено ще изисква известна институционализация.
Показателно е, че на заседание на Съвета за национална сигурност на 27 септември 2021 г. руският президент Владимир Путин обяви необходимостта от интегриран подход при планирането за решаване на неотложни проблеми и създаване на основите за стратегическо планиране.
Подобно решение трябва да бъде разработено в Руската православна църква, като се вземе предвид опитът от взаимодействие с държавни органи и представители на други конфесии.
Превод: СМ
