/Поглед.инфо/ Измина малко повече от месец, откакто в края на март 2023 г. в Ню Йорк (за първи път от половин век!) се проведе конференцията на ООН за водните ресурси, съпредседателствана от Таджикистан и Холандия.
Западните издания разтръбиха , че пролетта едва е дошла, а вече водните запаси в Европа започват да пресъхват. Към април 2023 г. повече от една четвърт от континента се оценява като засегнат от суша, като повечето страни се подготвят за повторение на миналогодишното сухо лято или дори за още по-лошото.
Бяха разгласени голям обем сателитни данни от Института по геодезия на Техническия университет в Грац : в Европа почти няма подземни води, страда от суша от 2018 г. И дори настоящата дъждовна пролет няма да реши проблема с липсата на подземни води в Европа, които са необходими за селското стопанство.
Още миналото лято се очерта тъжна картина: пресъхнали речни корита, бавно пресъхващи водоеми. Атомните електроцентрали във Франция нямаха достатъчно вода за охлаждане, за да генерират електричество, водноелектрическите централи не можеха да се справят с основната си функция.
Каталуния е силно засегната. Там нивото на водата е паднало толкова ниско, под 10% от капацитета за съхранение на водоемите, че има риск от замърсяване на водата с тинята от дъното. Затова останалата все още вода от водоема Сау се прелива в друг воден басейн. По мнението на местните власти, "сушата в Каталуния е маратон... ние сме нащрек... от три или четири години." Според испанския премиер Педро Санчес "сушата ще бъде един от централните политически и териториални дебати в страната през следващите години."
Проблемът тревожи не само испанците: цяла Европа, може да се каже, е в режим на „бойна готовност“. Въпросът отдавна е преместен на политическата сцена. Така англосаксонците на гореспоменатата конференция на ООН подтикнаха представителите на страните от Централна Азия да „помолят“ Русия да насочи огромна част от „излишния поток“ на нейните сибирски реки към региона на Централна Азия.
Започна се с факта, че генералният секретар на ООН Антонио Гутериш отправи призив за опазване на водните ресурси, за да се предотвратят конфликти в света и да се осигури глобален просперитет. Тогава се появиха ужасните цифри, че най-малко 2 милиарда души пият вода, замърсена с фекалии, 2,3 милиарда нямат елементарни санитарни условия. И след всичко това се стигна до извода, че ...Русия е причината за тези страдания: нейните запаси от прясна вода са твърде големи.
Как тук да не си спомним проекта с 35-годишна давност, за прехвърляне на част от течението на западносибирските реки към степите и полупустинните райони на Казахстан и Узбекистан? Такива съществуваха и в СССР в рамките на единния народностопански комплекс. После обаче всичко се разпадна: очевидно беше, че проектът има ясна политическа конотация.
Междувременно и днес има редица авторитетни експерти, които сериозно смятат , че „реализацията на проекта за отклоняване на част от потока на сибирските реки би могла да реши, по-специално, както проблема с Аралско море, така и болезнения въпрос за премахването на последиците от ежегодните наводнения в Сибир."
По мнението на тези „мислители“ днес няма нужда да се копаят канали: водата може да се транспортира от Сибир до Централна Азия чрез тръбопроводи. Е, нека това да не спаси Аралско море, но „водата, идваща от сибирските райони, може да образува блатиста зона в бившата акватория на Аралско море, като по този начин елиминира движението на отровната сол към големи земеделски площи.“
Всъщност изобилието от водни ресурси на Русия е англосаксонски мит.
Миналото лято в Русия се наблюдава сериозно намаление на водите на сибирските реки: в Об нивото на водата падна под навигационното ниво, а в участъка на Енисей от Красноярск до Енисейск падна със 70 см под нормата. Причината за плитките води е почти пълното отсъствие на валежи през зимата и силните горещини през лятото. Резултатът е продължително засушаване.
Ниското ниво на водата в Об доведе до факта, че навигацията беше спряна. А на Енисей шлеповете трудно можеха да вървят и трябваше да бъде силно снижено натоварването им, за да се намали газенето на корабите в опасните участъци на реката.
Страните от Централна Азия не трябва да се надяват на това безнадеждно начинание, опитът за изпълнението на което, между другото, ще струва доста парички (според оценките, повече от 300 милиарда долара). Трябва ясно да се осъзнае, че западните „доброжелатели“ спекулират с болезнен за централноазиатските страни проблем, за да създадат изкуствен дразнител в отношенията им с Русия.
Има усъвършенствани практики, които вече се използват, например от Туркменистан. В социално-икономическата стратегия на Сердар Бердимухамедов се отдава особено значение на рационалното използване на водните ресурси като фактор за развитието на агропромишления комплекс, опазването на околната среда и подобряването на живота на народа на Туркменистан.
Струва си другите страни да се вгледат по-отблизо как Туркменистан, разчитайки на най-новите технологии и оригинални инженерни решения, преследва курс към повишаване на ефективността на употребата на водните ресурси и внимателното използване на най-ценния ресурс на живота.
Превод: ЕС
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=Cp-xtnT1_Dg
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?