/Поглед.инфо/ „Всичко води до това, че грузинските власти ще трябва да изгонят Зурабишвили със сила от президентския кабинет. С тези думи политолозите описват развитието на политическата криза в Грузия - съдейки по редица признаци, тя наближава кулминацията си. И за двете страни – и за Запада, и за грузинското правителство – изходът от тази конфронтация е от фундаментално значение.
Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили ще трябва да напусне поста си, каза грузинският премиер Иракли Кобахидзе на брифинг в неделя. „Разбира се, г-жа Саломе ще се наложи до излезе на улицата заедно със стола си“, каза Кобахидзе. По неговите думи, Зурабишвили ще трябва да предаде резиденцията си на новия законно избран президент.
Тези думи бяха отговор на изявлението на Зурабишвили, направено ден по-рано. Тя каза, че отказва да напусне поста си дори след избирането на неин наследник . Според нея парламентарните избори са фалшифицирани, което означава, че новият държавен глава ще бъде избран от нелегитимен парламент, съобщава Спутник. Грузия“ . Зурабишвили също открито подкрепя протестите и безредиците в Тбилиси.
Така двете части на изпълнителната власт на Грузия – президентът и правителството – влязоха в открито противостояние, което заплашва да прерасне в насилие. И това е само върхът на политическите процеси, които протичат днес в Грузия. Президентът Зурабишвили олицетворява пълното подчинение на Грузия на западните елити, а сегашното правителство защитава концепцията за държавен суверенитет на страната.
А ключовите западни играчи открито осъдиха грузинското правителство и подкрепиха протестите. По-специално това направи новият ръководител на европейската дипломация Кая Калас, която осъди насилието срещу протестиращите и нарече действията им стремеж на грузинския народ да се присъедини към ЕС. Тя осъди решението на управляващата партия на Грузия да спре процеса на присъединяване към ЕС. „Това ще има последствия от страна на ЕС“, предупреди тя.
Съединените щати от своя страна решиха да прекратят стратегическото партньорство с Грузия, обяснявайки това с нарушаването от страна на грузинските власти на основните принципи на това споразумение.
Изборите за шести президент на Грузия ще се проведат на 14 декември, а церемонията по встъпване в длъжност ще се състои на 29 декември, когато пълномощията на Зурабишвили ще бъдат официално прекратени. Президентът се избира за срок от пет години. И въпреки че правомощията на президента на Грузия са до голяма степен церемониални и декоративни, самият пост има както политическо, така и символично значение. Въпреки това основните лостове за управление и контрол са в ръцете на правителството.
През последните няколко години в Грузия редовно се случват улични протести и бунтове. Така през 2021 г. бившият президент на страната Михаил Саакашвили беше поставен в ареста по наказателно дело за незаконно преминаване на границата. Това накара Тбилиси да бъде осъден от ЕС. Тогава в страната се проведоха четиридневни митинги.
През 2023 г. вълнения предизвика законопроектът за „чуждите агенти“ относно прозрачността при финансирането на грузинските медии и НПО. Опонентите заявиха, че приемането на законопроекта е отклонение от прозападния курс. САЩ, ЕС и ООН разкритикуваха Тбилиси. В резултат в крайна сметка законът беше приет. Документът беше подписан от председателя на грузинския парламент Шалва Папуашвили, след като Зурабишвили отказа да го направи.
Следващата поредица от протести започна на 28 ноември тази година, когато правителството на Грузия обяви отказа си да обсъжда присъединяването на страната към ЕС до края на 2028 г. Освен това управляващата партия „Грузинска мечта – Демократична Грузия“ реши да откаже всички бюджетни субсидии от Европейския съюз.
Митингите прераснаха в сблъсъци между протестиращите и силите на реда; силите за сигурност използваха водни оръдия и сълзотворен газ. Активисти издигат барикади, атакуват силите за сигурност със самоделни огнехвъргачки, стрелящи с фойерверки, хвърлят експлозиви и подпалват правителствени сгради. Има жертви и от двете страни.
Въпреки това грузинските власти заеха непоклатима позиция: служителите на реда не дават улиците на протестиращите, не освобождават сградите, не задържат участниците в протеста и не образуват наказателни дела. Грузинският политолог Петре Мамрадзе смята , че грузинската власт демонстрира стабилност.
Експертът смята, че ресурсите на опозицията са ограничени и те нарочно ескалират протестите, за да се създаде вид на масовост. Анализаторът отбеляза, че тесните улици на Тбилиси позволяват да се създаде илюзията за масово участие, дори ако има само няколкостотин протестиращи.
Тези снимки предизвикват реакция на западни политици, които виждат „смелия протест на проевропейските демонстранти“ и напълно игнорират актовете на вандализъм. Експертът също така посочи, че Зурабишвили може да използва настоящата ситуация, за да подкопае легитимността на парламентарните избори и да създаде алтернативно правителство.
„Зурабишвили зае напълно непоклатима позиция и няма причина да отстъпва. Политическата й кариера така или иначе е приключила и единственият шанс да продължи е да се превърне в „лидер, противопоставящ се на грузинския тоталитаризъм“. А за това са нужни ярки, зрелищни сцени, твърдост и всичко останало.”– обясни Фьодор Лукянов, председател на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика.
„Като цяло всичко отива до там, че грузинските власти ще трябва да изгонят Зурабишвили със сила от президентския кабинет или двореца. В същото време Саломе и нейните поддръжници ще се опитат да се възползват максимално от този процес, за да разпалят страстите както вътре в Грузия, доколкото това е възможно, така и - най-вече - сред външните сили на Запада, за да покажат „до къде са стигнали предишните съюзници“, отбеляза събеседникът.
„Засега обаче грузинските власти демонстрират абсолютно невероятна твърдост, която според мен никой не е очаквал от тях. Всеки би разбрал, ако се държат много по-гъвкаво и изтънчено. Но не. Властите заеха принципна позиция. Очевидно Тбилиси смяташе, че ситуацията в света е такава, че онези сили, които обикновено стават решаващи за успеха на цветните революции, а именно САЩ и ЕС, сега са твърде заети с други теми и нямат време за Грузия,” - продължи политолога.
„Освен това грузинските власти са уверени, че резултатите от изборите са напълно правилни и няма основания за повторни избори. Плюс това, това съвпада с общото изостряне на цялата ситуация, свързана с руско-западната конфронтация. И може да се окаже, че външните покровители и единомишленици на опозиционерите ще възприемат ситуацията в Грузия като най-важна за себе си: „работата не е в Грузия, работата е в принципите“, посочи той.
„И тогава въпросът за устойчивостта на грузинските власти става още по-важен. Тук вече е ясно, че тръгването по пътя на отстъпките означава капитулиране.
Засега всичко се развива в рамките на условна цветна революция и те не винаги са завършвали с успех на протестиращите. И основният повратен момент в тази ситуация може да бъде проливането на кръв в резултат на някакви провокации“, обясни анализаторът.
„Ако се стигне до кръвопролития и нарастване на насилието в Грузия, случващото се вече ще влезе в категорията „Майдан“, което е известно какво доведе до него. Така че сега грузинските власти са изправени пред много трудна задача. От една страна, не трябва да им се дава никаква отпуснатост. От друга страна, те трябва да направят всичко възможно, за да избегнат ескалация, да не прекаляват и да не дават поводи за стартиране на военен сценарий“, заключи Лукянов.
Превод: ЕС