/Поглед.инфо/ Джо Байдън, който се провъзгласи за победител в президентските избори в САЩ, вече е поздравен от лидерите на много страни, при това съвсем не само на западния свят. На този фон мълчанието на онези, които не бързат да изпращат поздравителни телеграми, става все по-красноречиво.

Например, президентите на най-големите латиноамерикански държави - Бразилия и съседа на САЩ Мексико. В същото време, ако бразилският лидер Болсонаро винаги се възхищаваше открито на Тръмп, то мексиканецът Лопес Обрадор „не иска да бъде арогантен“ и предпочита да изчака „края на всички правни процедури“ още и по лични причини - той /основателно/ вярва, че преди 14 години са откраднали победата му в президентския избори, и тогава чуждестранните лидери също започнаха да поздравяват неговия съперник, без да чакат официалните резултати.

Маршал Ким Чен-Ун, който се срещна три пъти с Тръмп, не поздрави Байдън, а Реджеп Ердоган, който е изградил добри отношения с настоящия собственик на Белия дом, също мълчи.

Но най-красноречивото е мълчанието на Москва и Пекин - Владимир Путин и Си Дзинпин не бързат да поздравят Байдън. Това е особено важно на фона на факта, че в навечерието на изборите почти всички казаха, че „китайците залагат на Байдън, а руснаците на Тръмп“. Те казват, че в Пекин ще се радват на поражението на Тръмп, който е развихрил търговска война с Китай, а Байдън, според тях, е много по-близо до китайците.

Но Си Дзинпин мълчи - и в Пекин казват, че изхождат от предположението, че резултатът от изборите ще бъде определен въз основа на резултатите от американските правни процедури. Като се има предвид, че съдебните процедури ще бъдат дълги, Байдън определено няма да получи поздравления за 78-ия си рожден ден, който ще отпразнува след десет дни.

Мълчанието на Владимир Путин в "Ню Йорк Таймс" беше наречено първи признак, че Русия се подготвя за "дълбоко враждебни отношения" с новия президент на САЩ, докато през 2016 г. руският президент поздрави Тръмп буквално няколко часа след победата. А сега мълчание - всичко това предвещава напрегнати години в отношенията между двете страни, пише The New York Times.

Тук всичко е смешно - колко по-напрегнати могат да бъдат отношенията между двете страни? Те бяха доведени до сегашното си състояние не от Тръмп, а от същия този американски глобалистски елит, който при настоящия президент контролираше както Конгреса (който играе голяма роля във външната политика), така и самата американска държава, а не само „дълбоката“. Не, Путин, може да се допусне, мълчи, не защото се готви за битка с Байдън, а защото уважава Тръмп. И да, човешкият фактор не е отменен.

Разбира се, тук на първо място са прагматичните разчети - за Русия е естествено изгодно Америка да потъне възможно най-дълбоко във вътрешни разправии. Този подход няма нищо общо с намесата във вътрешните работи на Съединените щати (въпреки че ние имаме пълното право да го правим, изхождайки от принципа на реципрочността) - не, това е само констатация на очевидното.

Ако резултатът от президентските избори във всеки случай ще засили вътреамериканските противоречия, тогава би било нелепо Русия (както всяка друга сила, която е враг на Америка - по собственото определение на САЩ) да не се възползва от ситуацията и да не играе върху нея. Ако се окаже полезно да не поздравяваме Байдън до момента на встъпването му в длъжност, тогава ще го направим.

Със сигурност няма да има само най-радикалната стъпка - непризнаване на легитимността на президентството на Байдън като такава. Тази опция е теоретично възможна. Ако Байдън бъде обявен за президент на 20 януари и Тръмп (със или без републиканците) не признае законността на избора си, Москва ще има основание да каже, че тъй като изборите са проведени с нарушения (освен това не всички съдебни производства могат да бъдат завършени до този момент), това означава, че САЩ нямат легитимен държавен глава. Това е напълно американски трик - но е ясно, че Русия няма да играе подобни игри със САЩ.

Нищо лично, просто не ни е изгодно. Личното започва по-нататък - и тук говорим за отношението на Путин към Тръмп. Ясно е, че преизбирането му би било по-изгодно за нас като се изхожда и от двата възможни сценария за втория му мандат. И ако Тръмп стане по-силен и започне да източва „блатото на Вашингтон“, тоест основното местообитание на глобалистите. И ако преизбирането на Тръмп доведе до разцепление в Америка - дори до точката на двувластие.

Сега опцията за втория мандат на Тръмп все още не трябва да бъде напълно отписана: съдебното производство ще бъде подкрепено от митингите и уличната активност на неговите поддръжници - и ситуацията може да излезе извън контрола на „блатото във Вашингтон“.

Путин обаче едва ли ще заложи, че Тръмп ще успее да защити открадната победа. И няма съмнение, че е открадната. Как може Кремъл да повярва в честната победа на онези, които от четири години разиграват абсолютно лъжливата история за руската намеса и руските връзки на Тръмп?

Какви съмнения може да има, че хората, които са организирали конспирация срещу избрания президент (а Тръмп е хванат в клещи веднага след победата през ноември 2016 г. - макар и да са го следили и са се подготвяли предварително) по напълно измислената „руска следа“, няма да се съгласят машинации, които да го накарат да загуби следващите избори?

Системата е по-силна от Тръмп - все още по-силна, докато не започне да прави непоправими грешки, една от които, между другото, може да бъде тъкмо „победата“ на Байдън - именно от това Кремъл изхожда. Но това се отразява на личното отношение на Путин към Тръмп само в положителен смисъл - браво, той не се отказва, боец е.

Взаимната симпатия между двамата президенти не се превърна в някакви близки човешки отношения - за три години и половина те се срещнаха само няколко пъти, повечето пъти не един на един и „в движение“. Но още преди да се срещне лично, Тръмп говори за Путин със симпатия и уважение - а опитът от преговорите с него само потвърди мнението му. Тръмп наскоро нарече Путин „шахматист от световна класа“, като добави, че Си Дзинпин, Реджеп Ердоган и Ким Чен-ун могат да бъдат включени в същата категория.

Какво обединява и четиримата - освен факта, че те са наистина силни геополитически играчи (на които дава сила, преди всичко, факта на абсолютната самостоятелност на техните страни)?

Факт е, че те не бързат да поздравят Байдън за победата му. Но в същата реч, в която говори за шахматистите, Тръмп каза, че Байдън, ако стане президент, няма да може да работи наравно с Путин, Си, Ердоган и Ким - и това е абсолютно вярно.

Байдън имаше само една обстоятелна среща с Путин - на 10 март 2011 г., но дори по време на нея той успя да намекне, че събеседникът му не трябва да се номинира отново за президент на Русия. На Си Дзинпин (тогава вицепрезидент на КНР), вицепрезидентът Байдън преди десет години неуспешно предложи създаването на G2. Това беше игра на администрацията на Обама-Байдън за опитомяване на Китай в ролята на младши партньор в обновения атлантически световен ред.

Тоест, Байдън не е постигнал нищо дори тогава и само е настроил своите „партньори“ срещу себе си и САЩ. Ако сега той застане начело на САЩ, те, разбира се, ще се справят с него - но вече като открити противници.

Геополитическият играч Байдън наистина е слаб, въпреки че зад него стои най-мощната машина в света. Само че тя вече отдавна не работи правилно, „забива“, заглъхва - и ако сега успее да победи Тръмп, то тази „победа“ може да се окаже последната й. Така че да се поздравява наистина няма за какво.

Превод: ЕС