/Поглед.инфо/ Волфганг Мюнхау от Юро Интелиджънс предположи наскоро, че Европейският съюз прави грешка, породена от факта, че слуша мениня само от собствената си ехокамера.
Мюнхау цитира и това как британският премиер Борис Джонсън се опитваше да постигне споразумение до срещата на Европейския съюз този месец, но в същото време, че няма да има ускоряване на преговорите. Освен това той посочи, че се е стигнало до три червени линии, по които "не може да се преговаря".
Френският президент Еманюел Макрон малко по-късно каза, че Великобритания трябва "да се подчини" на "условията" на континенталния блок:
"Не ние сме избирали Брекзит".
На което Борис Джонсън отговори:
"Няма смисъл в такъв случай, от разговорите."
Волфганг Мюнхау мъдро отбеляза, че най-големият риск за всяко споразумение е "когато продължаваш да си казваш, че другата страна се нуждае от "него", повече отколкото ти".
Шарл Мишел, президентът на Европейския съвет тогава даде да се разбере, че Съветът си представя "то" да бъде по следния начин - това са величествените "големи и диверсифицирани пазари" на Европейския съюз.
"Европейският съюз има един месец да разубеди Еманюел Макрон от това интелектуално мързеливо твърдение", твърди Мюнхау.
"Европейският съюз не трябва да базира преговорната си стратегия на предположението, че Борис Джонсън ще отстъпи - може и да го направи, а може и да не го", отбелязва авторът.
Е, руският външен министър Сергей Лавров очевидно споделя общия анализ на Мюнхау.
Говорейки във Валдай миналата седмица, Сергей Лавров каза:
"Когато Европейският съюз ни говори като по-висш, Русия иска да знае, можем ли да работим с Европа?"
Ето какво каза още той:
- "... Тези хора на Запад, които са отговорни за външната политика и не разбират нуждата от взаимно уважителни разговори - добре, просто трябва да спрем да общуваме с тях за известно време."
"Особено, откакто Урсула фон дер Лайън заяви, че геополитическото партньорство с настоящото ръководство на Русия, е невъзможно. Ако това е начинът, по който искат да бъде, добре", заключи руският дипломат номер едно.
Важно е да се отбележи, че не Борис Елцин беше този, който направи най-големи усилия за постигането на руска интеграция в Европейското пространство.
Именно президентът Путин го направи, по време на първия си мандат в ранните 2000 до поне 2006 година. Това, което Сергей Лавров индирикетно признава е колко лоши са станали нещата.
В действителност, Лавров просто заяви това, което вече всички знаеха, а именно, че старата рамка на руско-европейските отношения, не съществува вече.
В такъв случай за какво има да се говори?
Това не е маловажен въпрос.
Ако канцлерът Ангела Меркел и Европейският съюз е избрала инетграцията на Европейския съюз като топ приоритет, вместо съблядаването на отношенията с Русия, тогава всички стари анти-руски предразсъдъци в Източна Европа, в частност тези в Полша, ще изплуват отново.
Именно това и става и то означава, че Европа се затвърждава на основа "пряко срещу" Русия, Китай и техните стратегически партньори.
Освен това, на фона на Германия, която отново има аспирации за старата си доминация в и над Европа, напрежението с Русия (и следователно с Китай) ще продължи да расте.
Европейският съюз ще започне да се дефинира като средата между двата антагонистични полюса на Изтока и Запада - т.е. като ничии "приятел.
Като съвпадение или не, но на 14 октомври, т.е. един ден по-късно, президентът на Китай Си Дзинпин символично посети фабрика за микропроцесори и каза, че Пекин ще спечели технологическата война и ще поведе света към многостранност.
Второ, на същия ден президентът Си Дзинпин посети и база на морската пехота, призовавайки китайските военни "да фокусират умовете и енергията си върху подготовка за война".
Китай не иска война, подчерта президентът, но е приел, че тя може и да се случи все пак.
И последно, на 40-тия рожден ден на икономическата зона Шендзен, президентът Си Дзинпин даде индикации, че ни очакват големи глобални промени.
Той каза, че статуквото не може да продължава така, както и че "понякога трябва да гоовриш със сила на Запада, за да те слуша той".
По своя си заглушен и заобиколен начин, президентът Си Дзинпин изрази това, което и Сергей Лавров каза, подчертавайки, че предишната рамка на китайско-западните отношения, вече не съществува.
Това беше намекнато също и когато той каза, че иска новата позиция на Китай да бъде положена от пленума на Китайската комунистическа партия в края на октомври, за да не вмени никой на Китай някаква политическа "игра" към бъдещия президент на САЩ.
Изглежда, че има много ясно послание и за Европейския съюз. Но дали в Брюксел слушат?
Макар и Европа да има своите "карти", които да разиграе, надменно е да се вярва и предполага, че всички ще се "подчинят" на европейските "условия" и ценности, само за да не загубят достъпа си до пазарите на Европейския съюз.
Да, наистина има голям европейски "пазар", но има и някои много очевидни пропуски:
- Европа няма облачни платформи; инвестира твърде малко в телекомите и 5G мрежата (особено в Германия); няма сигурен източник на енергийни ресурси на достъпна цена; няма социални медии и платформи, които да се конкурират с американските или китайските.
Китай има парите и ноу-хау-а, които Съединените щати просто не могат да заменят.
Европейският съюз има някои точки на експертиза, като изкуствения интелект и аерокосмическата индустрия, но няма Големи технологични компании.
От гледна точка на разходите за технологически изследвания и развития, Европейският съюз е джудже. Европа адски много се нуждае от китайско (и руско) сътрудничество в сферата на високите технологии, за да участва в "Новата икономика".
И все пак, Съединените щати искат Европейският съюз напълно да се отреже и изолира от китайските и руските технологии.
Това е ключовото тук. Съединените щати изпълняват една широкоспектърна стратегия за изолирането и отслабването на Китай и Русия.
Това не е нещо ново. Това е поредна фаза от една дългогодишна "англо-саксонска" вендета срещу Русия, както и опит да се разшири анти-китайската "чиста мрежа" на държавния секретар Майк Помпео към Европа.
Терминът "чиста", разбира се, значи "откъсване" от китайските технологии, включително и изключване.
Съединените щати правят голяма "молба" към Европейския съюз, който живее в сянката на рецесията. Въпреки това, много вероятно е, че Европа ще се съгласи в по-голямата си част.
Ако гледаме на тези неща от 180 градуса, тоест от перспективата на Русия и Китай, техните ограничени и напрегнати отношения със Съединените щати най-вероятно няма да се подобрят, независимо кой спечели следващия месец във Вашингтон.
Вендетата на Съединените щати срещу Русия ще продължи без значение кой стане президент.
Що се отнася до Пекин, то ако Джо Байдън спечели (а той е стар враг на Huawei), Китай може да очаква малки промени, отвъд ревизирането и преосмисляне на тактиките.
В Пекин смятат, че Джо Байдън най-вероятно ще използва многостранната дипломация, за да събере и консолидира американските съюзници, които трябва да създадат Единен фронт срещу Китайската народна република.
Те считат, че той няма да е особено ангажиран да взима под внимание възгледите на Европа. Всъщност, Викторю Нюланд от администрацията на Обама изрази възгледите на тогавашното правителство (във връзка с Украйна):
"Ма*ната му на ЕС!"
Реалистично ли е да смятаме, че Германия и Европейският съюз ще устоят на американския натиск?
Да, Ангела Меркел все още иска Северен поток - 2. И е факт, че Германия не успя да инвестира в телекомите, поради което се нуждае от китайската Huawei. Други ключови и финансови подкрепи са налични също самот от Китай. А заместители те нямат!
И все пак, омразата на европейските елити към Доналд Тръмп, както и убеждението им, че се задава победа на Джо Байдън, най-вероятно ще ги накарат да се опитат да пресъздадат многостранния ред с Вашингтон като водещ, ако демократите спечелят.
Това означава натиск върху Европейския съюз да приеме анти-руски и анти-китайски позиции. Натиск, който ще се увеличава и може би ще стане неустоим.
Парадоксът е, че Съединените щати въпреки всичко това, най-вероятно ще продължат да разгледат Европейския съюз като регулиран пазар с "ограничен достъп", както и търговска заплаха.
Изненадващо ли е тогава, че тези държави - Русия и китай - стигнаха до своя момент на "дойде ни до гушата"?
На тях им омръзна с безкрайното морализаторстване на европейците относно техните ценности, както и вярата им, че всички трябва да "отстъпят" на фона на заплахата за изключване от пословичните пазари на Европейския съюз.
Китай в момента има най-голямата икономика на света (от гледна точка на БВП ППП). Русия и Централна Азия вече са съвместими с китайските технологии.
Китай вече е установил това като абсолютен факт. Политиката ще последва много бързо тези развития.
Русия и Китай наистина имат голяма вероятност да спечелят технологичната война, рано или късно. Може ли наистина един търговски блок да си позволи моралното "превъзходство" да седи отделен и "над" този друг "огромен и диверсифициран" пазар, какъвто са Русия и Китай?
Том Стивънсън, инвестиционен директор на Фиделити Интернешънъл, пишейки за Телеграф отбелязва, че страничните ефекти на коронавирусната пандемия са значително по-големи за Европа и Америките, както на юг, така и на север, отколкото са те за Китайската народна република:
- "Въпреки, че представлява почти 60 процента от глобалното население, Азия има по-малко от 15 процента от свързаните с Ковид смъртни случаи тази година".
"Европа, която има по-малко от 10 процента от населението на света, отговаря за почти една трета от всички смъртни случаи. Същата е работата и в Северна Америка", разказва Стивънсън.
"Цифрите за третото тримесечие от Китай ни показват как това по-добро представяне при пандемията се отразява и при икономическите данни и статистики. Първо на първо, при Китай се забелязва много по-ускорен път на възстановяване", обяснява той.
"Кредит Суис смята, че до края на следващата година, китайският икономически растеж ще бъде с 11 процента над този от пред-пандемичните нива, докато Съединените щати, Европа и Япония все още ще трябва да го настигат", заключва експертът.
"Коронавирусът предизвика някои фундаментални промени в начина, по който бизнесите и цели индустрии оперират сега. В частност, глобалните логистични вериги сега се заменят с по-регионален подход, който ограничи зависимостта на Азия от здравето на Европа или пък на Съединените щати", обяснява той.
"Днес около 60 процента от всичката търговия в Азия се случва вътре в самия регион. Големият растеж на нашата зависимост от технологиите и все по-голямата дигитализация на икономиката също играят в полза на Китай", заключва Стивънсън.
Просто е луда работа!
От една страна, Европейският съюз като вярно куче следва Съединените щати в налагането на санкции срещу Русия (дори когато Франция и Германия знаят, че американските обвинения, като това за отравянето на Навални, са фалшиви).
И въпреки това, Европейският съюз е съюучастник в опита да се дебалансира и разклати ситуацията по руските граници, но продължава все пак да настоява да налага ценностите на Европа върху търговията на други с нея.
И в същото време, Европейският съюз очаква Китай и Русия да продължат всякаш нищо не се е случило, и да го спасят от банкрутиране. Кой от кого се нуждае на първо място? Слуша ли някой?
Превод: СМ