/Поглед.инфо/ Това е илюстрация на статия, публикувана в изданието The Washington Examiner, озаглавена „Джо Байдън бяга от Афганистан“.
Забавно? Обидно за Байдън?
Но самата статия съдържа логична оценка на случващото се, въпреки острите критики към самия Байдън:
„Байдън, който в момента е предпазлив от бързия напредък на Китай, иска да измести регионалните вълнения към географското обкръжаване на Китай и да използва „политическия ислям“ като влиятелен инструмент в това отношение в Централна Азия.“
За това вече започна да се говори навсякъде - няма ли изтеглянето от Афганистан да се превърне в маневра за прегрупиране на американската военна машина и пренасочване на острието ѝ към Тихия океан? Точно това беше планирано в американското естаблишмънт преди десет години, когато разбраха заплахата, отправена от тях от засилващия се Китай. Помните ли статията на Хилари Клинтън, тогава държавен секретар на Обама, „Тихоокеанската епоха на Америка“?
Сега те нямат достатъчно сили за всичко, и янките са избрали „посоката на основния удар“ - тихоокеанското крайбрежие на Азия.
И изхвърлят афганистанските проблеми, които възпрепятстват маневрата, като ненужен баласт и не са особено обременени от загубата на своите „съюзници“ и привърженици. Но те вземат със себе си, както вече е установено, агенти от местни активисти, необходими на американците за в бъдеще.
И тогава това бягство от Афганистан придобива съвсем различни очертания. Нещо като "като се режат дървета, летят цепеници”.
Англосаксонците никога не са страдали от липса на прагматизъм.
Превод: В. Сергеев
