/Поглед.инфо/ Срещата между руския външен министър Сергей Лавров и китайския му колега Ван И на 11 септември в Москва се проведе в особено деликатен момент в регионалната политика. Русия благоразумно поставя неутрална линия в индокитайския конфликт, приближавайки се до Китай, за да противодейства на натиска на САЩ.

Политиката на САЩ подтиква Русия и Китай да засилят допълнително „Всеобхватното стратегическо партньорство за координация в новата ера“. Обобщавайки резултатите от срещата с Ван И, Лавров заяви, че преговорите са се провели в "атмосфера на взаимно уважение, доверие и са били много смислени". Той добави:

"Ние разгледахме ключови международни проблеми, потвърдихме общите подходи за тяхното ефективно уреждане ... Разбрахме се да продължим тясното взаимодействие."

Прави впечатление, че най-ярката част от речта на Лавров е свързана с Азиатско-тихоокеанския регион. Лавров се противопостави на американската индийско-тихоокеанска стратегия:

„Русия и Китай отбелязахме разрушителния характер на действията на Вашингтон, подкопаващи глобалната стратегическа стабилност. В резултат на това напрежението нараства в различни региони на света, включително по границите на Руската федерация и КНР. Разбира се, това ни тревожи и ние се противопоставяме на подобни опити да се засили изкуственото напрежение. В тази връзка беше посочено, че т.нар. "Индийско-тихоокеанската стратегия", както е била замислена от инициаторите, води само до разединение на държавите от региона и следователно е изпълнена със сериозни последици за мира, сигурността и стабилността в АТР. "

„Говорихме в подкрепа на ориентираната към АСЕАН архитектура за регионална сигурност при насърчаването на обединяваща програма, за поддържане на консенсусна форма на работа и консенсусна форма на вземане на решения в тези механизми, както винаги е било в рамките на АСЕАН и онези структури, които са се формирали около него. Виждаме опити да се постигне разногласие с редиците на членовете на АСЕАН за същите цели: да се отдалечим от консенсусните методи на работа и да засилим конфронтацията в този регион, общ за всички ни."

Китайските държавни медии внимателно следяха забележките на Лавров. Ван И отговори, като каза, че китайско-руските отношения са се превърнали в „ключов фактор за стабилността в един бурен свят“. Той подчерта, че съюзът между Китай и Русия е показал "силна стабилност" на фона на "дълбоките промени, безпрецедентни за един век" в световната политика.

Срещата между Лавров и Ван И се проведе на фона на размириците в Беларус, за чието организиране Русия обвини САЩ. В навечерието на срещата в Москва висш руски депутат открито заяви, че САЩ имат генерален план за създаване на политическо напрежение в Русия. За пореден път социалните медии и Интернет изиграха важна роля в организирането на протестите в Беларус.

Интересното е, че по време на срещата с Лавров Ван И призова и за „по-нататъшно развитие на руско-китайското сътрудничество в областта на международната информационна сигурност на фона на факта, че някои държави политизират информационните технологии и информационната сигурност, създавайки пречки пред други държави под предлог за защита на собствената си национална сигурност“.

Забележките на Лавров относно индийско-тихоокеанската стратегия съвпаднаха с 53-ата среща на високо равнище на външните министри на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и съпътстващите срещи (включително 10-ата среща на външните министри от Източна Азия) в Ханой на 8-11 септември. Страните от АСЕАН са изправени пред нарастващ натиск от САЩ да се обединят с тях в борбата срещу Китай, но отказват да вземат страна. Съвместното комюнике, прието на срещата в Ханой, отразява тази позиция.

Миналата седмица „Ройтерс“ цитира индонезийския външен министър Ретно Марсуди, който заяви, че АСЕАН трябва да остане неизменно неутрална и единна.

„АСЕАН и Индонезия искат да покажат на всички, че сме готови да бъдем партньори“, каза Ретно. "Не искаме да попаднем в капана на това съперничество“, допълни той.

Позицията на Индонезия придобива особено значение в момент, когато САЩ се опитват да разделят консенсуса на АСЕАН относно неутралитета, играейки върху интересите на отделните страни членки.

САЩ се надяват, че някои страни от АСЕАН могат да се окажат в затруднение, опитвайки се да балансират отношенията, за да увеличат максимално предпочитанията и на двамата основни играчи, докато други може да се изкушат да използват съперничеството между САЩ и Китай като възможност за спечелване на икономическо или военно предимство. Ретно се позова на това, както „Ройтерс“ отбеляза:

„АСЕАН има добра култура, но трябва да я развиваме. Не можем да приемем за даденост, че тези ценности ще живеят вечно. " Забележително е, че Виетнам и Индонезия, две влиятелни страни от АСЕАН, също са основните партньори на Русия. По този начин забележките на Лавров могат да се разглеждат като знак за ново ниво на ангажираност на Русия за взаимодействие с Азиатско-тихоокеанския регион, като същевременно укрепва партньорството си с Китай и излиза извън рамките на обикновена рефлексивна реакция на събитията (главно на настоящата криза в отношенията на Русия със Запада).

Прави впечатление, че Москва категорично подкрепя обозначението "Азиатско-тихоокеански регион" и не приема термина "Индийско-тихоокеански регион", който Лавров иронично оценява като политически некоректен. Може би индийско-тихоокеанският регион също е подвеждащ в контекста на руската политика. Русия се интересува много повече от Азиатско-тихоокеанския регион, отколкото от Индийския океан или Индийския субконтинент, предвид нейното взаимодействие не само с Китай, но и с Япония, двете Корейски държави, Съединените щати (като тихоокеанска сила) и участието в сигурността на Далечния изток.

Разбира се, в по-широк геополитически контекст, Индия е включена в изчисленията, но според възприятието на Русия Индия остава нещатен член на Азиатско-тихоокеанския регион. Русия има своите разногласия с Индия, понеже в нейните възприятия американското присъствие в сферата на сигурността в Азиатско-тихоокеанския регион е като извънрегионална държава, която става все по-дестабилизираща.

По същество Русия се доближава до Азиатско-тихоокеанския регион от глобална гледна точка, докато възгледите на Индия се свеждат до опасения относно нарастващото влияние на Китай. От гледна точка на Русия, през XXI век Азиатско-тихоокеанският регион се превръща в център на световния ред, където пламва ожесточена геополитическа борба, а битка на идеи, норми и държавни структури вече бушува. Като нарастваща световна сила Русия счита за свой дълг да бъде в центъра на вниманието на региона.

Разбира се, Пекин добре осъзнава променящото се отношение на страните от АСЕАН към Русия през последните години. За разлика от съветската епоха, никоя държава от АСЕАН (включително Филипините) няма по-голяма вероятност да идентифицира Русия със заплаха или злоба. От друга страна, отношенията на Русия с практически всички държави от АСЕАН са спокойни. По този начин по-активното участие на Русия в делата на Азиатско-тихоокеанския регион е от полза за Китай.

Просто казано, за Москва и Пекин е изгодно да обединят усилията си в Азиатско-тихоокеанския регион, когато отношенията им със САЩ са толкова сложни и когато са под силен натиск на Съединените щати. Не е изненадващо, че през следващия период ще се засилят дипломатическите усилия на Русия за разширяване на отношенията в региона на страните от АСЕАН.

Превод: В. Сергеев