/Поглед.инфо/ На фона на скока на напрежението между САЩ и Иран, посещението на Владимир Путин в Турция миналата седмица не получи почти никакъв резонанс от световните медиите, но за внимателните наблюдатели това беше отчетлив знак за нарастващото влияние на Русия в Близкия отлив.
След неочакваната спирка в Дамаск Путин посети Истанбул, където присъства на церемонията по откриването на 930-километровия газопровод "Турски поток", през който руският газ се транспортира от крайбрежните съоръжения близо до Анапа по дъното на Черно море до турското село Къйъкей западно от Истанбул, в обход на Украйна.
Ден преди встъпването в сила на “Турски поток”, с пропускателна способност 31,5 милиарда кубически метра годишно, Израел, Гърция и Кипър подписаха споразумение за изграждане на собствен тръбопровод за транспортиране на газ, добиван в Източното Средиземноморие, до Гърция и другите европейски страни. За разлика от “Турски поток” или руско-германския проект "Северен поток", които са обект на американски санкции, планираният газопровод EastMed очевидно се радва на одобрението на Вашингтон. Затова за Русия в този момент беше много важно ясно да обозначи своите интереси в Източното Средиземноморие.
Владимир Путин и турският президент Реджеп Тайип Ердоган използваха възможността да обсъдят лично въпросите, свързани със ситуацията в Сирия и Либия, където те всъщност са на противоположните страни на конфликта.
Необходимостта от тази дискусия беше много очевидна: Путин подкрепя Башар Асад от самото начало, а Ердоган подкрепя сирийската опозиция. Президентите на двете страни се договориха за ново примирие в Идлиб, което започва от неделя на 12 януари. Настъплението на сирийските правителствени сили с подкрепата на руската авиация доведе до факта, че около 300 хиляди разселени лица се насочиха на север към Турция, която вече е приела 3,6 милиона сирийски бежанци и не е в състояние да създаде условия за нова вълна.
Въпреки прекратяването на огъня, хуманитарната ситуация в провинция Идлиб може да се влоши още повече, тъй като миналата седмица Русия и Китай наложиха вето на Съвета за сигурност на ООН за решението за разширяване на трансграничната мисия за бежанците на ООН в североизточна Сирия. Беше намерен компромис - намаляване на броя на граничните пунктове от четири на два и продължителността на мисията до шест месеца. Това означава, че около милион души в североизточна Сирия могат да бъдат отрязани от хуманитарна помощ още през следващата седмица.
Ердоган и Путин също се договориха за прекратяване на огъня в Либия, където Анкара изпраща оръжие и войски, за да помогне на подкрепяното от ООН правителство Файез Сарадж в Триполи, докато Русия е на страната на източния му съперник, лидера на Либийската национална армия фелдмаршал Халифа Хафтар.
Посещението на Путин в Дамаск и Истанбул подчерта нарастващото политическо, икономическо и военно влияние на Русия в региона. Въпреки очевидното несъгласие по отношение на регионалните конфликти, Москва продава не само руски природен газ на Анкара, но и системата за противоракетна отбрана С-400, която има много негативно влияние върху развитието на отношенията между Турция и САЩ, както и на техните съюзници в НАТО. Тази сделка струва много на турската икономика: тя беше изключена от програмата F-35 за производство на американски изтребители, за които турските компании доставяха над 900 компонента, а в допълнение турските военновъздушни сили вече няма да получават този нов самолет.
Русия използва всички възможни маршрути, било то Балтийско или Черно море, за да изнася газа си, заобикаляйки Украйна. Южната посока е от особено значение за Югоизточна Европа, защото когато Русия и Украйна се скараха заради неплащанията и това доведе до спиране на доставките на газ, балканските градове като Сараево буквално замръзнаха. Москва също така активно си сътрудничи с други държави за балансиране на ситуацията на световните петролни пазари, оглавявайки 10 независими производители в рамките на споразумението ОПЕК+, които не са били преди членове на организацията.
С други думи, Русия се изявява като ключов играч на много фронтове на политиката в Близкия изток, неочаквано за всички, „като дяволче от кутийка“ и по време на този процес придоби военноморска база в пристанището на Тартус и въздушна база “Хмеймим”.
Превод: В. Сергеев.