/Поглед.инфо/ Онлайн срещата на върха на Владимир Путин и Джо Байдън, която се проведе при закрити врати, започва да обраства с подробности. В продължение на няколко дни американският лидер се обаждаше на съюзниците си. А в сряда той разказа пред репортери за подготовката на срещата между САЩ и водещите страни от НАТО с Русия. Изглежда, че говорим за нов формат едно плюс пет. Москва засега се въздържа от коментар.

Сделка, замяна или отстъпка

Разговорите по видеовръзка между Путин и Байдън се проведоха на 7 декември. След това президентите наредиха да започнат „предметни консултации по чувствителни въпроси“, включително и за надеждните и дългосрочни гаранции за сигурност, които се очакват в Москва.

Още на следващия ден Байдън каза, че е възможна среща на представители на Русия, САЩ и четири други страни от НАТО. Най-вероятно става дума за Германия, Франция, Великобритания, Италия.

Говорителят на Белия дом Джейн Псаки беше помолена да изясни намеренията на американския президент и да проясни дали е готов за "сделка или обмен" в сферата на сигурността. Тя се отклони от директен отговор, но подчерта защитния характер на алианса: „Няма агресивни планове срещу Русия, Байдън предаде това [на Москва], лидерите на НАТО предадоха това [на руските власти]. Всяка стъпка, която предприемаме, представлява отбранителните мерки, необходими за защита на съюзниците." ...

Преди и след разговора с Путин Байдън се обади на Париж, за да съгласува позицията си с лидерите на Европейския съюз. Беше полезно, каза френският президент Еманюел Макрон, но той ще говори със самия руски лидер следващата седмица. Междувременно той посочва, че усилията на Байдън в Украйна не означават изоставяне на "нормандския формат".

Германският външен министър Аналена Бербок също призова за продължаване на диалога с Москва. При това и в рамките на Съвета „Русия-НАТО“.

На източния фланг - безпокойство

Източноевропейските страни обаче го приеха враждебно. „Едно от правителствата изпадна в ярост и изисква незабавно изясняване какво точно планира президентът Байдън“, съобщи Bloomberg, цитирайки дипломати, които поискаха да не бъдат назовани.

В четвъртък Байдън проведе телефонни разговори едновременно с цялата „Букурещка деветка“ (България, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Чехия и Естония). Той им обясни позицията си и обеща да изпрати допълнителни войски на алианса в случай на опасност. „Но днес, утре или след месец – разбира се, това не беше обсъдено в телефонен разговор“, обясни естонският президент.

Пети член от Хартата на НАТО беше спомената няколко пъти (въоръжено нападение срещу една или няколко държави – членки на алианса, ще се счита за атака срещу целия блок). "Байдън подчерта, че негов свещен дълг е да изпълни тази точка. Той повтори това няколко пъти", каза един от дипломатите.

Тогава, в четвъртък, Байдън разговаря и с президента на Украйна. Той увери, че Вашингтон подкрепя суверенитета и териториалната цялост на страната и увери, че никакви решения за Украйна не могат да се вземат без Киев. Той обеща да помогне за изпълнението на Минските споразумения.

Лидерите призоваха Русия да облекчи напрежението и се съгласиха, че „дипломацията е най-добрият начин да се постигне значителен напредък в разрешаването на конфликта“, казаха от Белият дом.

В резултат на този разговор се организира дори специален брифинг за журналисти. Псаки бе попитана защо разговорът със Зеленски се е състоял два дни след разговора с Путин и след преговорите с европейските лидери, ако става дума за „въпрос, който толкова пряко засяга Украйна“. Президентът има "много други неща в дневния ред, включително вътрешни", каза говорителката на Белия дом.

Въпреки това разговорът с президента Зеленски беше "много топъл" и продължи около час и половина. "Знам, че в пресата се вдигна много шум за това дали има отстъпки или не. Ще кажа много ясно - нямаше", подчерта Псаки.

В същото време, според публикацията на Асошиейтед прес, представители на Държавния департамент казаха на Украйна, че членството й в НАТО едва ли ще бъде одобрено през следващото десетилетие. В същото време, както отбелязва AP, американският лидер е изправен пред задачата да насърчи Киев да приеме някои аспекти на ситуацията в източната част на страната.

Бившият посланик на САЩ в Украйна Стивън Пайфър, например, предполага, че Вашингтон ще поиска „да се направят някои стъпки напред“ по отношение на Донбас. Можем да говорим за автономия.

Дайте време на експертите

Междувременно Кремъл предпочита да не „тича преди локомотива“. Говорейки за предложенията след срещата на върха, прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков отбеляза: „<...> Засега се концентрираме върху изготвянето на основните тези на нашата концептуална позиция“. Как точно ще бъде наречена работната група, според него няма значение.

Също така няма ясно разбиране кой ще участва от страна на САЩ и дали ще участват други представители на НАТО.

Нека дадем време на нашите експерти да поработят и да споделят с вас не просто лозунги, а конкретни факти и резултати от работата си. Определено ще направим това, но ще трябва да дадем малко повече време“, каза пред репортери говорителят на външното министерство Мария Захарова.

Вече е ясно обаче, че Москва няма да предложи на НАТО да осигури постоянен неутрален статут на определени държави, за да предотврати разширяването на алианса на изток. „Не, ние насочваме въпроса към това, че в Русия имаме нужда от правни гаранции за нашата сигурност в глобален смисъл“, каза заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков.

Признаване на проблема

В САЩ започна известна пропагандна кампания, която изкривява случилото се в действителност, отбелязва руският политолог, бивш ректор на Института на САЩ и Канада на Руската академия на науките Сергей Рогов. В американските медии, каза той, акцентът е върху изявлението на Байдън за подкрепа за Украйна, включително с оръжие. Особено се откроява заплахата от допълнителни санкции.

"Но самият факт, че главите на Русия и САЩ обсъждат украинския въпрос, е от голямо значение", отбелязва експертът. "Настоящата администрация разбира, че решението на кризата не е в сферата на руско-украинските преговори , както изисква Киев, а се намира между Вашингтон и Москва. Важен момент, който американските медии почти не споменават, е, че ръководството на САЩ изрази желанието си да обсъди опасенията за руската сигурност. Не помня последния път, когато Съединените щати публично признаха, че Русия може да има интереси в тази област “.

Това посочва и Фьодор Лукянов, изследователски директор на Фондацията за развитие и подкрепа на Международния дискусионен клуб Валдай: "Заявлението на Байдън, което привлече всеобщото внимание, — това бе анонсът за срещата на петорката от НАТО с Россией. Ако се възприема буквално, това означава, че проблемът с европейската сигурност най-накрая беше признат. Преди предпочитаха да говорят само за Русия, която уж се държи неправилно.“

Но по мнението на Лукянов, тази инициатива вече срещна системна съпротива в САЩ. Рогов също подкрепя неговата позиция: "Естествено, американският президент е атакуван от републиканците и редица фигури от собствената му партия за уж проявяване на недостатъчна твърдост. И все още не е ясно колко дебела е кожата на Байдън, за да издържи на такъв натиск."

Общественото признаване на необходимостта от прилагане на споразуменията от Минск, които Киев години наред саботира, вече е добър сигнал. Това означава, че "нормандският формат" скоро ще оживее.

Превод: ЕС