/Поглед.инфо/ На 15-16 април сръбският външен министър Никола Селакович направи работно пътуване до Москва по покана на Сергей Лавров. В Държавната дума той чу от председателя на комисията по международни отношения Леонид Слуцки, че всички фракции на руския парламент са обединени в разбирането си, че Косово е неразделна част от Сърбия. На среща с Лавров Селакович изрази благодарност за подкрепата на Москва за целостта на сръбската държава. И каза, че Сърбия много се надява през настоящата 2021 г. Владимир Путин да посети Сърбия отново.
На пресконференция след срещата Лавров предупреди западните куратори на сепаратисткия режим в Прищина да не се съгласяват с плановете за "Велика Албания" и по-нататъшни опити за прекрояване на границите на пост-югославското пространство чрез сливането на Косово и Албания.
По време на посещението на панаира на хранителната индустрия и селскостопанските продукти “ПродЕкспо”, министърът на външните работи на Сърбия можеше да види щанда на своята страна, където са представени единадесет водещи компании износители за руския пазар на храни (през 2020 г. сръбските производители са изнесли за Русия продукти на стойност 52 милиона долара). Селакович се срещна със сръбски бизнесмени, работещи в Русия, където министърът каза: „Русия е държава, с която успяхме да изградим Балканския поток и да осигурим сигурно снабдяване с газ за страната ни, като се има предвид, че нуждите ни поради икономическото развитие нарастват от година на година. Днес заедно с Руските железници изграждаме най-добрите и модерни железници . Руснаците са сред най-добрите в света в това отношение."
Сътрудничеството между Русия и Сърбия не се ограничава само до това. „Имаме добро сътрудничество във военната сфера, между министерствата на отбраната и армиите на двете страни и няма причина това взаимодействие да не продължи“, каза Никола Селакович. Той даде да се разбере, че Белград възнамерява да възобнови участието си във военните учения на „Славянско братство“, съвместно с Русия и Беларус, които той беше принуден да изостави преди година под натиска на Запада заради белоруските събития.
Русия помогна за модернизацията на сръбската армия, като достави изтребители МиГ-29, хеликоптери Ми-17В-5 и Ми-35М, танкове Т-72, бронирани машини БРДМ-2 и зенитни системи “Панцир С-1”. През октомври 2020 г. проектът за създаване на представителство на руското министерство на отбраната към Министерството на отбраната на Сърбия беше одобрен от руския премиер Михаил Мишустин. Няма такова нещо в никоя държава - както и руско-сръбски хуманитарен център за бързо реагиране при извънредни ситуации, който работи в Сърбия от 2012 г.
През 2015 г. тогавашният министър-председател на Сърбия и бъдещ президент на страната Александър Вучич посети иновационния център в “Сколково” и беше впечатлен от видяното. През януари 2019 г., по време на посещението на Владимир Путин в Белград, беше подписано споразумение за сътрудничество между сръбското правителство и иновационния център "Сколково". В края на 2020 г. в руския център се проведе четиридневна онлайн програма, в която участваха сръбски стартиращи компании. И още през февруари тази година делегация от “Сколково” посети научно-технологичните паркове при Белград и Чачак в Сърбия. Специалисти от Русия ще се занимават с дигитализацията на сръбската здравна система и със стратегии в областта на екосистемата.
Добавяме, че през 2019 г. в присъствието на Путин и Вучич генералният директор на “Росатом” Алексей Лихачов и министърът на иновациите и технологичното развитие на Сърбия Ненад Попович подписаха споразумение за изпълнението на съвместни проекти в областта на мирното използване на атомната енергия и създаването на Център за ядрена наука, технологии и иновации. Предполага се, че центърът ще бъде отворен на базата на Белградския институт по ядрени науки "Винка", където ще бъде инсталиран реактор с нулева мощност, произвеждащ радиоактивни изотопи за медицина и изследователски цели. „Сърбия има уникален потенциал и опит в разработването и използването на ядрени технологии- отбеляза Лихачов при подписването на споразумението. „Проектът за изграждане на Центъра за ядрени науки, технологии и иновации е резултат от дългосрочното ни сътрудничество в тази област и традиционните връзки между руските и сръбските ядрени изследователи.“
Връзките между двете страни се развиват и по църковната линия. Докато беше в Москва, сръбският външен министър се срещна с патриарх Кирил. Сръбската православна църква подкрепя Руската православна църква в борбата за единството на каноничната територия на Украйна. Русия се противопостави на преследването на сръбското православие от режима на Мило Джуканович в Черна гора. Руснаците помогнаха на сърбите да завършат изграждането на катедралата „Свети Сава“, чието изграждане продължи повече от сто години, и скулптурата на основателя на сръбската държава, свети Стефан I Неманя, от руския скулптор Александър Рукавишников , украси обновения площад „Сава“ в Белград.
На 12 април Сърбия заедно с Русия отпразнува 60-годишнината от първия в света пилотиран космически полет. Сърбия поща издаде поредица възпоменателни марки с изображения на Юрий Гагарин, Герман Титов и Валентина Терешкова, комплект номер едно е изпратен като подарък на Владимир Путин, а номер две на Александър Вучич. По повод славната годишнина руският посланик в Сърбия Александър Ботан-Харченко публикува статия във водещото и най-старо сръбско издание "Политика", където пише: "Нашето стратегическо партньорство със Сърбия има, без никакво преувеличение, космическа перспектива."
Това не е преувеличение. През 2020 г. малка Сърбия вече е подписала споразумение с Китайската национална космическа администрация и участва в съвместни проекти за изграждане на сателитни станции за приемане на данни, развитие на сателитни системи за изстрелване на космически кораби и наблюдение на климатичните промени. Белград и Москва също имат планове в това отношение.
Съдействайки си, Русия и Сърбия гледат към бъдещето.
Превод: В. Сергеев