В много отношения политически натоварената песен на Джамала на тазгодишния конкурс на „Евровизия“ на 14 май не вещае нищо добро за бъдещето на това събитие. От създаването му през 1956 г. конкурсът целенасочено избягваше социалните коментари. Например в него никога не е имало босненски песни за геноцид или пък ирландски творения за британското потисничество. Не е имало и израелци, които да припяват за Холокоста или пък кипърци с послания срещу Турция.
И все пак, анализът на тазгодишното гласуване навежда на мисълта, че сегашното политическо недоверие между Киев и Москва до голяма степен се ограничава до елита в двете държави. Докато членовете на журито от отделните държави, избрани от държавните телевизии, не показаха взаимна обич, руската публика даде на Украйна 10 точки, като по този начин нареди Киев на второ място след Армения. Украинците пък дадоха на Русия максималните 12 точки.
Това е в разрез с медийните и правителствени изявления в Киев, които говорят за трайно отчуждаване между двете страни. Случилото се отслабва и някои хроники на бунтовническа русофобия в Украйна.
В крайна сметка тазгодишната „Евровизия“ се превърна в нещо като повторение на президентските избори в САЩ през 2000 година. Също като Ал Гор, Русия спечели народния вот. Въпреки това, Украйна стана Джордж Буш и победи с гласовете на делегатите. Липсваха единствено бюлетините.
Отново заедно
Присъединяването на Крим към Русия е съвсем прясно историческо събитие и съвсем естествено в тази ситуация етническият произход на победителката намери място в челните заглавия на медиите. Джамала е наполовина кримска татарка, наполовина арменка. Родена е в Киргизстан. Въпреки това, очевидно има самосъзнание на украинка. Песента ѝ „1944“, с която спечели „Евровизия“, разказва за ужасяващата депортация, организирана от един грузинец, контролирал държава, където Русия бе най-голямата съставна единица.
Самата Джамала признава, че „1944“ е нещо като протест срещу руското управление в Крим. Въпреки това, очевидно неприятелските ѝ чувства към Русия явно не са особено дълбоки, тъй като на Нова година през 2015 г. тя пя в руския черноморски курорт Сочи.
Всичко това може и да ви звучи твърде сложно, но причината е проста – историята в бившия СССР и Източния блок по принцип е доста объркана. А идеалите и пристрастията рядко са черно-бели. За кримските татари 1944 г. е съдбоносен момент, тъй като тогава Сталин разпръсква техните праотци.
У много поляци например 1944 г. извиква спомени за съветското безразличие по време на Варшавското въстание през същата година, когато Червената армия просто стояла и гледала как нацистите смазват бунта. Други поляци пък помнят 1944 г. с кланетата във Волин и Източна Галиция (днешна Западна Украйна), при които украинските националисти убили над 100 000 поляци. Техният водач – Степан Бандера, в момента се смята за национален герой от пост-майданския режим в Киев.
Различни вибрации
В същото време у един американец или британец 1944 г. предизвиква мисли за Битката за Нормандия. Французите свързват тази година с освобождението на Париж. Руснаците пък знаят, че през 1944 г. последните нацистки войници си отиват от съветската земя.
В Стокхолм, родното място на АББА, „Евровизия“ тази година може би срещна своя Ватерло. Сега, след като на политиката бе позволено да влезе в уравнението, конкурсът може да се самоизяде. Какво би попречило на Ирландия догодина да се включи с „бунтовническа песен“ в памет на глада по време на британското управление, което редица историци смятат за геноцид? Или пък кой може да има право на протест, ако Русия се появи в Киев с балада, посветена на пожара в Одеса през 2014 г. – който може да е бил организирано клане?
Джамала не бе изборът на публиката. Абсолютно ясно е, че представителите на различните европейски страни в журито я подкрепиха, за да покажат известна доза солидарност с Украйна. Едно време най-голямата грижа на „Евровизия“ бе снежнобелият костюм на Джони Логан да остане чист, а сега организаторите имат нова кутия на Пандора, с която трябва да се справят. Политиката внезапно влезе в играта.
