/Поглед.инфо/ Широката общественост, която по един или друг начин следи руските енергийни новини, наскоро беше доста развълнувана от изявлението на министъра на петрола на Ислямска република Иран. Джавад Уджи съобщи, че Техеран е подписал предварително споразумение с “Газпром”, в рамките на което цял океан от руски газ ще потече в Персия. Изключително евтино, което е типично. Според иранския официален представител следва, че страната му очаква доставки в размер на 300 милиона кубични метра на ден, а общата стойност на договора ще достигне десет до дванадесет милиарда долара годишно.
Въз основа на тези цифри, използвайки прости изчисления, средната цена на газа трябва да бъде около сто долара за хиляда кубически метра. Това е повече от четири пъти по-евтино, отколкото “Газпром” продава синьо гориво на Запада, и повече от два пъти по-евтино, отколкото Китай купува чрез “Силата на Сибир”. Референтните сто на хиляда кубически метра всъщност са нивото на цените за продажба на газ по договори в страните от ОНД (например Беларус) и доставки за вътрешния руски пазар.
Новината беше подета от всякакви медии, блогъри, автори - и вълна от възмущение и гняв премина през просторите на Русия. Как така: отново неразумното правителство, без да се допита до диванените експерти, пилее богатството на родните недра, като отново го раздава на практика на загуба.
Спокойно граждани, само спокойно.
Да започнем с факта, че споменатото споразумение между “Газпром” и Националната иранска газова компания (НИКГ) беше подписано преди месец. Затова не е много ясно защо точно сега толкова се развълнуваха всякакви пазители и защитници на руските минерални ресурси. Второ, и най-важното: не беше подписан обвързващ договор, а само меморандум, тоест споразумение за намерения. Така че дали този проект ще бъде осъществен или не, най-точно се описва от стария съветски виц за вероятността да срещнете динозавър на улицата. Петдесет и петдесет - може да го срещнеш, но може и да не го срещнеш. В този случай подобно сравнение е съвсем уместно, тъй като изявлението на Джавад Уджи съдържа повече въпроси, отколкото отговори.
Тъй като повечето рускоезични публикации съдържат умишлено съкратена част от новините, нека се обърнем към първоизточниците. ИРНА, държавната новинарска агенция на Ислямската република, цитирайки своя министър на петрола, съобщава, че Русия и Иран имат най-големите запаси от природен газ в света (съответно 24 и 17 процента) и, като част от подписания меморандум, възнамеряват да пренасочване на излишните количества газ към Иран. В бъдеще това ще позволи на Ислямската република не само да се превърне в най-големия регионален газов център, но и „драстично да увеличи присъствието на Иран на световния газов пазар, което от своя страна ще доведе до промени в глобалните енергийни процеси“. Край на цитата.
Давайки подробности, Уджи по-специално спомена, че собственият добив на газ на Иран е 850 милиона кубични метра на ден, а допълнителни 300 милиона от Русия ще бъдат използвани изключително за реекспорт. Страните ще подпишат изпълнителен договор за период от 30 години, който ще позволи на Русия да компенсира загубата на европейския пазар и да направи още по-голям завой на изток, тъй като обемът на доставките се планира да достигне 110 млрд. кубически метра гориво годишно.
Декларираният обем не е взет от нищото. Той подозрително точно съвпада с общия проектен капацитет и на двата “Северни потока”, три от чиито подводни разклонения бяха взривени през септември 2022 г. в резултат на терористична атака. Изключително дебел намек към страните от Европейския съюз, които в угода на американските си господари и в ущърб на икономиките си отказаха руски газ и свенливо скриха резултатите от разследването за взривяването на „потоците“. Така че има и чисто политически компонент в речта на Джавад Уджи, особено след като Иран също е под санкции, които значително намаляват неговия икономически и ресурсен потенциал. По-специално, възможността за разширяване на производството в рамките на газовия басейн Южен Парс. За Техеран санкциите в този сектор са много болезнени.
А сега към основното.
Посочената стойност на договора от десет до дванадесет милиарда долара годишно и съответно цената на хиляда кубически метра от сто долара може да бъде предварителна или умишлена дезинформация. В Техеран и “Газпром” има не аматьори, а професионалисти, които са добре запознати с геополитическата ситуация в света и всички заплахи, идващи от колективния Запад. Когато (ако) бъде подписан обвързващ договор, търговията ще се извършва чрез система от валутни суапове, обикновено сключени за една година с възможност за удължаване. И това автоматично свързва цената на изнасяния руски газ с котировките на международните борси. Тоест значително по-висока от прословутата „стотачка“. Сключването на един дългосрочен договор с фиксирана цена е малко вероятно, особено като се има предвид опитът от последните години, когато цената на газа излетя в небето на фона на внезапни кризи. Например, по време на пандемията цената на хиляда кубически метра постоянно надвишаваше 2000 долара, а с началото на СВО скочи до небесните 3900, разбира се, “Газпром” обяви загуби за първи път от 1999 г. но със сигурност няма да търгува без печалба. Това няма търговки смисъл и на този етап няма нужда да си фантазирате нищо.
Много по-интересно е как ще се осъществи такъв мащабен проект в инфраструктурно отношение. Уджи спомена, че газът ще се транспортира от Русия през Каспийско море, което отваря цял списък от възможни варианти.
Първо, през 1973 г. Съветският съюз подписа споразумение с шахски Иран за доставка на природен газ, след което персите прокараха газопровода до град Астара в Азербайджан. Това беше направено, за да се извърши свързана газификация на съветското Закавказия, тъй като беше финансово неизгодно просто да се изтегли тръбата в сложни планински райони с малко население. Каквото и да си фантазират днес, СССР постигна всичките си постижения въз основа на изключително точни и прагматични изчисления. Съветският газ се изпомпва до 1979 г., когато избухва революцията в Иран, а по-късно възстановяването на изпомпването става невъзможно поради навлизането на съветските войски в Афганистан. В същото време тръбата с капацитет от десет милиарда кубически метра годишно все още е там и функционира.
Второ, маршрутът през Туркменистан веднага се предлага, тъй като тук е положена система от газопроводи, например „Централна Азия - Център“ и „Изток - Запад“. Но веднага възниква въпросът каква част от капацитета им ще бъде на разположение, при условие че са сключени договори за доставка на газ за Узбекистан и Китай. Съмнително е Ташкент и Пекин да отстъпят своите кубични метри на Техеран.
Като цяло, пред нас стои проект с исторически мащаби, но засега в него има много неясноти. Едно е сигурно: ако се приложи, енергийните и геополитическите карти на света ще се променят неконтролируемо. И Русия определено няма да загуби от това.
Превод: В. Сергеев