Тази година, 2021 г., изминаха точно 20 години от подписването на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между Руската федерация и Китайската народна република, подписан на 16 юли 2001 г. от Владимир Путин и Дзян Цземин в Москва .
Досега сътрудничеството с Китай играе ключова роля във външната политика на Русия. Много местни анализатори и политици представят Китай като важен геополитически съюзник.
Зад сключването на договора от 2001 г. стои дългогодишното общо историческо минало на Руската империя и Китай, Съветския съюз (СССР) и Китайската народна република (КНР).
През втората половина на 19 век Русия и Китай са принудени да започнат дипломатическо сътрудничество. До голяма степен заради граничните проблеми. Държавите трябваше да определят и одобряват граници, като ги маркират на карти и ги описват в детайли.
Впоследствие Русия успешно помогна на Китай да разреши военния проблем в една от китайските провинции. Руско-китайското съседство и взаимодействието по граничните въпроси поставиха основите за икономическо и отбранително сътрудничество между страните.
Това беше първият етап от формирането на руско-китайските отношения, завършил с известно охлаждане в началото на 20 век.
Следващият етап на сближаване се състоя през първата половина на 20 век. Октомврийската революция се превърна в истински пример за китайците, които бяха недоволни от тогавашното управление на държавата си и се появи идеята за основаване на народна република.
Действията, които се извършиха през 1917 г., по време на революционните събития в Русия, направиха дълбоко впечатление на бъдещите последователи на комунистическото движение в Китай. През 1921 г. е основана Китайската комунистическа партия (ККП). Основаването на ККП става под егидата на Комунистическия интернационал и развитието на марксистко-ленинската идеология.
През 1949 г. е обявено основаването на КНР и Мао Дзедун става национален лидер на новата държава. По този начин Китай и Русия вече бяха сближени не само чрез икономическо и отбранително сътрудничество, както и от териториални въпроси, но и от поддържането на обща комунистическа идея.
Страните започнаха да принадлежат към един социалистически блок. Стабилността не беше основната характеристика в сътрудничеството между двете социалистически държави. Мао Дзедун, като постоянен лидер на КНР, често не се съгласяваше с външната политика на ръководителите на СССР, които бяха на власт след Йосиф Сталин.
Мао е уважавал Сталин, считайки само него за истински лидер на световната сила. Впоследствие рязко се усеща охлаждането на отношенията между двамата представители на социалистическия блок.
Това се случва по много причини: неочаквана промяна в курса и ориентация към Запада; нежелание на двете страни да правят отстъпки по какъвто и да е въпрос; или беше банално отхвърляне на новия лидер.
След напрегнат етап обаче винаги имаше размразяване. Но последният лидер на СССР промени курса на външната политика, ориентирайки го към Запада. Всъщност вторият етап на отношения с Китай не завърши на етапа на приятелство.
Разпадът на СССР предизвика вълнения и за Китайската народна република. Тревожно събитие можеше да има отрицателни последици за глобалната социалистическа общност. Страната се страхуваше от така наречената „верижна реакция“ и евентуално повторение на сценария, но в КНР. За щастие не се случиха такива събития.
По време на президентството на Борис Елцин съседните държави навлязоха в нов етап в развитието на отношенията. През 1992 г. страните приеха „Съвместна декларация за основите на отношенията между Руската федерация и Китайската народна република“.
Според подписания документ Русия и Китай се смятат за приятелски държави, обещавайки да не участват във военно-политически съюзи, враждебно настроени към участниците в декларацията.
Владимир Путин и Дзян Цземин поставиха началото на нов етап в отношенията между държавите, който беше подкрепен от „Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между Руската федерация и Китайската народна република“ през 2021 година.
Откакто новият политически лидер Си Дзинпин дойде на власт в Китай през 2013 г., в страната имаше много колосални вътрешнополитически промени, които несъмнено са положителни и за двете страни. Си Дзинпин си е поставил амбициозни цели пред държавата.
Важна характеристика на външната политика на Си Дзинпин е създаването на 13-ия петгодишен план за развитие на КНР, обхващащ периода от 2016 до 2020 г. Целта на този план беше да се изгради умерено проспериращо общество до 2020 г.
Концепциите за изпълнение на плана бяха: екология, иновации, отвореност и ориентация на китайската икономика към вътрешното търсене в страната. Благодарение на този план Китай успя да достигне ново ниво на икономическо развитие, ставайки един от икономическите лидери в света.
Следващата важна идея на Си Дзинпин беше да изгради „общност на единната съдба на човечеството“, която се основава на принципите на универсалната сигурност и устойчивия мир, споделения просперитет, откритост и приобщаване.
Важно решение на китайския лидер беше създаването на модерната концепция „Един пояс, един път“, част от която е Русия.
Китай определено се превърна в още по-важен играч в геополитиката. Загубата на такъв съюзник би била крайно неразумно.
Въпреки нестабилната ситуация в света, когато практически целият Запад, който има сериозно влияние, беше против Русия, отношенията между Руската федерация и КНР издържаха изпитанието на времето.
Временното затопляне на отношенията между САЩ и КНР не се превърна в пречка, тъй като колективният Запад въведе политически санкции както срещу Русия, така и срещу Китай. И, въпреки възникващата заплаха от вируса COVID-19, руско-китайските отношения все още се развиват в приятелска посока, основана на взаимноизгодно сътрудничество.
„Изграждането на стратегическо партньорство с Китайската народна република е сред нашите безусловни ключови приоритети“, каза Сергей Лавров.
„Взаимноизгодно сътрудничество“ са двете ключови думи, които ясно характеризират руско-китайските отношения. Русия и Китай се опитаха да подобрят отношенията с господстващата сега държава, тоест със Съединените щати, но не постигнаха очевиден успех.
Американската страна не е готова да направи отстъпки и да признае равенството с Китай в същата степен като Русия. Не може да се каже, че Китай и Русия са приятели за каквато и да е цел - по-скоро тяхното приятелство е настроено против американското влияние.
В момента руската и китайската страна са за многополярността в международните отношения. Припомняме, че по време на откритата среща на върха на ККП на 6 юли китайският президент Си Дзинпин заяви необходимостта да се противопостави на политиката на сила и едностранни действия в света, да се бори с хегемонизма и злоупотребата с политическа власт.
„На фона на факта, че светът навлезе в период на големи турбуленции и промени, човечеството е изправено пред различни рискове", заяви той.
"Китайско-руското тясно взаимодействие дава пример за подражание, то е модел за формиране на нов тип международни отношения. Ние високо го оценяваме “, каза Си Дзинпин.
По време на онлайн среща на ръководителите на двете държави Владимир Путин отбеляза също важността на съвместното сътрудничество:
„В контекста на нарастващата геополитическа турбуленция, разпадането на споразуменията в областта на контрола на оръжията и увеличаването на потенциала за конфликти в различни части от света, руско-китайската координация играе стабилизираща роля в световните дела."
"Включително по такива чувствителни въпроси от международния дневен ред като уреждането на ситуацията на Корейския полуостров, Сирия, Афганистан, подновяването на съвместния план за действие по иранската ядрена програма", добави президентът.
Междувременно не всички неща вървят толкова гладко. Няма ръст в търговския оборот между КНР и Русия. Докато търговията между Китай и САЩ е много по-висока, както и търговията между Китай и много други страни освен Русия.
Това се случва дори въпреки значителен брой съвместни руско-китайски проекти в областта на енергийната сигурност; сътрудничество по инициативата „Пояс и път“; сътрудничество в рамките на ШОС; съвместна борба срещу тероризма, сепаратизма, екстремизма, наркотрафика и бандитизма. Русия и КНР ще поддържат приятелство, стига да им е от полза по политически и отбранителни причини.
Превод: СМ
