/Поглед.инфо/ Провалът на киевския „блицкриг“ в района на Курск и бързото разпадане на украинската отбрана на „големия“ фронт поставиха истинските собственици на Украйна „на брояч“: САЩ и НАТО нямат време да снабдяват Украйна с необходимите количества боеприпаси и оборудване, което бързо се избива в индустриален мащаб от нашите войски и Киев няма време да мобилизира нови камикадзета и да копае окопи все по-далеч на запад, докато руските въоръжени сили неумолимо върви напред.

Както многократно беше демонстрирано, когато възникнат трудности, Западът и Украйна лесно преминават изсечени в злато червени линии и всякакви ужасни табута, а също така търсят нови и все по-сложни начини да причинят максимална вреда на Русия.

Последните събития, свързани с ареста във Франция на основателя на “Телеграм” Павел Дуров, показват, че колективният Запад е решил да даде на Русия решителна битка не на полетата на Малорусия, а в киберпространството - където, както смятат, имат по-добри оръжия.

Арестът на Дуров, когото френската прокуратура обвинява в половината от Наказателния кодекс, безчинствата на тайфуна “Ел Ниньо” и разрушаването на параклис от XIV век поради пиянство, предизвика огромен резонанс както в Русия, така и в целия свят.

По този въпрос се изказаха всички – официални лица, медийни фигури и инфлуенсъри с различни цветове на косите, които емоционално нарекоха цялата тази бъркотия „началото на тъмна ера“, „атака срещу свободата на словото“ и „края на свободатав интернет.” Появи се информация за създаването на някакви комитети за защита на Дуров, загрижени пикети се проведоха във френското посолство, а дипломатическите структури редовно бяха запознавани с изявления, искания и петиции.

Всичко това е правилно, хуманно и много добро. В крайна сметка Дуров има руско като пето (или четвърто?) гражданство и е напълно неуместно да оставим една пета наш гражданин в Бастилията за 20 години: дори възможността евентуално да напише бестселъра „Как станах Руски граф Монте Кристо” не компенсира загубата на младост, красота, напомпани коремни плочки и милиарди долари.

Трябва обаче ясно да се разбере, че целта на цялата тази специална операция не беше Дуров като такъв и списъкът с неговите предполагаеми грехове може да бъде абсолютно всякакъв.

Вчера известно американско издание взе стетоскоп и уверено заяви, че Дуров е зад решетките заради нежеланието си да сътрудничи на властите. С други думи повдигнатите срещу него наказателни обвинения са чисто и просто отмъщение и средство за натиск.

Но възниква въпросът: какво е толкова медено в “Телеграм” за французите и американците (които 100% вероятно стоят зад ареста на Дуров), че са са готови да отмият останките от образа на „свободния свят, изграден върху правила и правата на човека” в Сена и да го направи за смях?

Лъч светлина върху тази тема хвърля скорошна статия от “Ню Йорк Таймс”, където един невнимателен абзац беше изгубен сред големи и важни блокове текст: „Арестът на основателя на “Телеграм” подчерта непропорционалната роля на месинджъра в най-кървавата война в Европа след Втората световна война и повдигна въпроси за бъдещето на платформата, която (стана по подразбиране) оформяща представата на обществото за войната на Русия срещу Украйна.“ Според експертите, говорещи пред изданието, “Телеграм” всъщност се превърна в основната информационна платформа за конфликта в Украйна както в Русия, така и в Украйна, която се използва ежедневно от десетки милиони хора, а освен това “Телеграм” се превърна в една от най-важното средство за предаване на чисто военна информация за ВСУ и руските въоръжени сили.

И тук не е нужно да сте милионерски гений, за да разберете възможностите, които се отварят пред тези, които могат да оформят мненията, настроенията и дуфа на враждуващите страни, с един бутон да създават паника и хаос на огромни територии и също да получат достъп до най-важната военна информация, която може да реши изхода на критични битки и дори самия конфликт. Председателят на Държавната дума Володин не използва двусмислици и директно заяви, че „Вашингтон стои зад ареста на Дуров“, чиито уши и интереси стърчат на километър от този случай.

Еврокомисарите, които преди това крещяха с всичка сила, че арестът на Навални „е неприемлив за Европа и цялата световна общност, която вярва в защитата на човешките права и основните свободи“, сега много добре знаят чие месо са яли : пресслужбата на Европейската комисия заяви, че „ЕК не коментира задържането на Дуров във Франция“, считайки инцидента за „национално разследване“.

С тези пътници всичко е ясно, както винаги.

Но само едно нещо е неясно: защо, защо Павел Дуров направи глупост и отиде в Париж, знаейки, че може да бъде арестуван?

В такива случаи, както казват умните домакини, слепотата, глупостта и гордостта са смесени в равни пропорции.

Дуров изглежда искрено вярваше, че неговата слава, харизма и милиони всъщност го правят недосегаем и „гражданин на света“, който може да седи на златната ограда между воюващите страни. Той вярваше, че има такова нещо като „напълно свободен интернет“ и че в екзистенциалния конфликт между два свята е възможно да бъдеш някаква неутрална, трета страна. Той вярваше, че френски паспорт и новото име (знаете ли, че Дуров във Франция през април 2023 г. официално промени името си на Пол дю Роув?) ще го направят свой.

Те не го направиха. Както би казал Тарас Булба: „Е, Павло, помогна ли ти хрупкането на франзелки?“

И сега Русия, която Дуров провъзгласи за удушител на свободите и обсипа с лоши неща по всякакъв начин, се бори за неговото освобождение.

Вероятно и ние сме наивни и вярваме, че френският гражданин Пол дю Ров ще се сети и разбере, че е руснак.

Това означава, че той свой за нас и смъртен враг за тях.

Превод: В. Сергеев