/Поглед.инфо/ Много немци са убедени, че конфронтацията в отношенията с Русия е грешен път, пише Die Welt. Така наречените хора, които разбират Путин, упрекват критиците на Кремъл, че не познават руската история, география, а също така не разбират руската душа. Самите те обаче често излагат аргументи, които не издържат на критика, каза бившият немски посланик в Москва Рюдигер фон Фрич.

Протестите в Белорусия, отравянето на руския блогър Алексей Навални, въпросът за бъдещето на газопровода "Северен поток-2" - всички тези теми разцепват немското общество в отношението му към Русия, пише Die Welt. Мнозина смятат, че е погрешно да влизаме в конфронтация с Кремъл и неговия ръководител Владимир Путин. Те упрекват тези, които критикуват Москва за непознаване на руската история, география, както и липсата на разбиране за руската душа.

Русия обаче е осъдена за нейните действия и от тези, които са добре запознати със страната, например бившият немски посланик в Москва Рюдигер фон Фрич. Той дори лично се срещна с президента Владимир Путин, отбелязва вестникът. „Трябва да положим големи усилия, за да разберем тази голяма, важна, прекрасна и сложна държава, каза дипломатът. - Но ако разбираме нещо, това не означава, че ние автоматично трябва да одобряваме всички действия на нейните власти."

„Тези, които разбират Путин“, често излагат аргументи, които не издържат критика, отбелязва той. Един от тях звучи така: Западът се възползва от слабостта на Русия да разшири ЕС и НАТО на Изток. А самият Путин нарече разпадането на Съветския съюз "най-голямата геополитическа катастрофа" на века. Фрич смята, че тогава е достигнат „краха на последната голяма колониална империя“. Всъщност много страни от Източния блок попаднаха в сферата на руското влияние едва наскоро, отчасти дори през 20-ти век, обяснява той. Освен това на Запад държавите от Варшавския договор се възприемат като независими народи, получили независимост след 1990 г., така че те са свободни да избират своя път.

Противниците на конфронтационния курс в отношенията с Русия често обясняват ситуацията в държавата с факта, че за управлението й е необходима „твърда ръка”. Фрич нарича тази гледна точка „патерналистка“: „След беззаконието и травмите от 90-те години Владимир Путин осигури стабилност в страната, лишавайки от власт провинциалните принцове и олигарси“. В това му помогнаха високите цени на газта и нефта в началото на века. Но дали наистина е било необходимо страната да бъде въведена в „автокрация и империализъм“, пита се бившият посланик. Според него в Русия има достатъчно „надарени, талантливи, разбиращи от политика хора, способни да поемат отговорност и да поведат страната към по-добро бъдеще“.

Фрич коментира и ситуацията с Крим. Според него аргументът, че черноморският полуостров исторически принадлежи на Русия, е „несъстоятелен“ и това е така, защото в миналото той е бил част не само от Русия, но и от Византийската и Османската империи, както и от Венецианската република. На същото основание може да се изисква от Кремъл да върне района на Амур на Китай, смята дипломатът.

Много „разбиращи Путин“ също казват, че Русия не е създадена за демокрация. Та нали през 90-те години там не беше установена върховенството на закона, а правото на силния. След това ръководителят на Кремъл започна да ограничава свободата, като същевременно запази демократичните ритуали. "Но защо тогава държава като Индия с нейната феодална и колониална история успя да се превърне в демокрация?" - пита Фрич. И защо в анкетите мнозинството руснаци подкрепят демократичния модел на развитие?

Когато в бившите съветски републики някой започне да се бори за демокрация, те веднага се опитват да видят куратора от Запада зад тях. Подобни мнения произтичат от липсата на фантазия, убеден е дипломатът. За представителите на авторитарните режими е трудно да си представят, че хората могат да се борят с правителството от искрени подбуди. Що се отнася до статиите в западните медии, в които авторът критикува Русия, често се казва, че те са част от определена кампания. Но ако различни немски кореспонденти, които имат лична връзка със страната, за която пишат, стигнат до едни и същи заключения по определени въпроси, това си струва да се обмисли, съветва Фрич.

Често в отговор на тези, които обвиняват Русия за нарушаване на международното право, те казват, че Западът прави същото. Тези хора цитират като пример военната операция в Ирак, проведена без мандат на ООН. Но тогава против тази инициатива се обяви Германия и други страни, така че в тази ситуация наистина нямаше колективен Запад, припомня Фрич. Като друг пример, който „тези, които разбират Путин“ цитират, са бомбардировките над Сърбия. Но там наистина имаше „геноцид“ - и западните страни се опитваха да действат в съответствие с нормите на международното право. Нямаше мандат на ООН, защото именно Русия го беше блокирала.

Фрич коментира и ситуацията със "Северен поток-2". Той смята за невярно твърдението, че САЩ призовават за спиране на проекта, ръководени единствено от собствените си енергийни интереси. Американците наистина искат да продадат своя газ, но също така предпазват Германия от сделки с нейните геополитически противници. От стратегическа гледна точка би било най-правилно да не зависи от енергийните доставки на която и да е от страните, съветва дипломатът. Следователно, по-мъдрото решение е да се построят терминали за ВПГ, а не тръбопровод. Тогава ФРГ няма да зависи нито от САЩ, нито от Русия, заключава Фрич.

Превод: М.Желязкова