/Погед.инфо/ Руският нефтен отрасъл е застрашен преди всичко от "зеления преход", който се състои в оттеглянето на развитите страни от използването на изкопаеми горива, пише Oilprice. Въпреки това, имайки предвид, че Москва свързва големите си надежди с разработването на арктическите находища, както и факта, че развиващите се страни все още няма да се отказват от петрола, Русия вероятно ще запази позициите си в енергийния сектор.
Разпадът на Съветския съюз беше геополитическа победа за САЩ и катастрофа за Русия, която пострада както в политически, така и в икономически и социален план. Въпреки че гражданите на тази страна получиха по-голяма лична свобода, качеството им на живот беше значително снижено поради срива на държавните институции.
Междувременно в началото на 2000-те години Москва започна да ообръща все по-голямо внимание върху развитието на своя суровинен сектор, което доведе до увеличаване на държавните приходи, пише Oilprice.
Руските суровини и особено петролът осигуриха на Москва средствата за модернизиране на обществото. Следователно Москва трябва да поддържа стабилен износ и да получава съответните приходи от тях.
През 2019 г. руската петролна индустрия достигна своя връх в производството на черно злато от края на Студената война (11,3 милиона барела на ден). Нивата на производство обаче драстично са спаднали поради пандемията на коронавируса. Независимо от това, плаващият обменен курс помогна за смекчаване на негативното въздействие от спада на износа, тъй като петролът обикновено се търгува в долари.
Преди пандемията, една трета от държавните приходи идват от износ на енергия. Сега тази цифра е нараснала до 40%. Следователно Русия харчи значителни ресурси, за да гарантира, че ще остане енергийна суперсила в бъдеще.
Очаква се цифрите за производството на петрол след Русия да достигнат 11,1 милиона барела на ден през 2030 г., което е с 200 000 по-малко от рекордната 2019 година. Впоследствие до 2035 г. тези цифри трябва постепенно да намалят до 9,4 милиона барела на ден. При най-вероятния сценарий и при високи цени и предлагане, производството може да се увеличи до 12,8 милиона барела на ден през 2030 година.
Като се има предвид, че Русия произвежда нефт от много дълго време, това означава, че най-леснодостъпните и следователно най-евтините по отношение на разходите петролни полета са близо до изчерпване. В този контекст центровете за добив на петрол постепенно се изместват на север и навътре в Сибир, където все още има ресурси. Понастоящем повечето от недокоснатите полета се намират в Арктика, но развитието и използването на последните е много скъпо начинание поради суровия климат.
Въпреки това Москва има големи надежди за развитието на Арктика по отношение на производството на енергия. Поради тази причина петролните компании са получили значителни данъчни облекчения, необходими за намаляване на разходите и насочване на бизнеса на север.
Една от основните заплахи за Русия в тази област е енергийният преход и електрифицирането на обществото. Тази ситуация може да компенсира търсенето на изкопаеми горива. Докато Москва постепенно се съсредоточава върху водорода в своята стратегия, руската енергийна индустрия продължава да се фокусира върху изкопаемите горива, с малка конкуренция от международни петролни компании, които възстановяват бизнеса си в областта на възобновяемата енергия.
Енергийният преход обаче има възможности и за руския енергиен сектор. Западни компании като Shell и BP увеличават инвестициите си в неутрални въглеродни технологии, като постепенно намаляват разходите за петрол и газ. Това означава, че дори при намаляване на търсенето, Русия може да запази позициите си на пазара и да остане енергийна суперсила.
„Руските енергийни компании увеличават присъствието си в региони, където търсенето ще нарасне в обозримо бъдеще, като Азия и Африка. Докато развитите страни вероятно ще се отдалечат от въглерода, останалата част от света скоро няма да последва техните стъпки. Затова си струва да очакваме, че Русия поне ще запази позицията си в близко бъдеще “, обобщава Oilprice.
Превод: ЕС