/Поглед.инфо/ С известно закъснение реших да коментирам инцидента с британския разрушител “Дефендър” и конфликта с руските кораби от бреговата охрана в Крим. Вниманието и досега е привлечено към това и темата продължава да се обсъжда горещо.
Руските медии приеха това за пряка британска агресия срещу руската територия. Западът - САЩ, Великобритания и другите членове на НАТО са категорично несъгласни. Ето защо.
Забравяме, че влизането на Крим в състава на Русия не се признава от практически никой по света. Никой освен Крим и Русия, разбира се. Това създава сериозен правен и геополитически сблъсък. Международната общност и суверенна Русия заемат по това най-противоположни позиции. Русия смята територията за руска, а останалите за украинска. И тук се отбелязват два фактора - правен и силови.
Международното право признава абсолютния суверенитет на всяка национална държава, приета в това качество от международната общност. Още на този етап има противоречие.В международните отношения това се изразява в противостоенето на школите на либералите и реалистите. Реалистите поставят суверенитета над международния консенсус, отхвърляйки легалността и легитимността на която и да е наднационална инстанция. Либералите, напротив, се стремят националните държави да предадат колкото се може по-скоро и повече пълномощия на наднационалните институции - такива като Европейския съд за правата на човека, Трибунала в Хага и на европейско равнище - ЕС. Всички тези организации са за либералите министерства за бъдещото Световно правителство. Неговите решения трябва да станат задължителни за всички държави, които постепенно ще бъдат изтъркани.
Обединението на Русия с Крим, които все повече настояват за суверенитет, е прецедент, в който всички основни противоречия се сливат. Русия се оказа по-силна от Украйна. В хода на политическата конфронтация, последвала Майданът, Крим се отдръпна от Киев и застана на страната на Москва. Донбас отложи същото и все още не се е присъединил. Украйна се провали да се завземат Крим и Донбас със сила - тоест в контекста на реализма.
Украйна е подкрепена от Запада, САЩ и страните от НАТО. Те имат двойни претенции към Русия. Първо, на Запад - особено при глобалиста Байдън - преобладава либералният модел, ориентиран към установяването на световното правителство. Русия очевидно пречи на това във всеки смисъл. И в историята на Крим глобалистите виждат със собствените си очи, че Москва не само се съпротивлява, но е способна и на контраатаки. На практика е жизненоважно за глобалистите да обсадят Путин, когото Байдън нарича „убиец“. Освен това, ако не направи това, тежестта ще се завърти необратимо към реалистите и ще се сложи край на мечтите на световното правителство. Всеки ще бъде сам за себе си и ще разчита на собствените си сили. Това е многополюсният проект, реализиран днес в Русия и Китай. Утре това може да се превърне в пример за други - Индия, ислямските страни, Латинска Америка, Африка и т.н.
Вече на ниво национални интереси също има противоречие. Украйна се присъедини към Запада. Русия се обедини с Крим. Западът не намери нищо друго, на което да отговори освен порицанието и санкциите. Русия издържа. Западът се посрами. Оказва се, че цената му като съюзник и защитник не е твърде висока. Крим си е руски.
Преди срещата на високо равнище в Женева Байдън отново обеща на американците и цялата цивилизация на НАТО „да обсадят Путин“. Разбира се, той разбра, че това е невъзможно, така че мирно проспа по-голямата част от срещата. Но за да не се изложи напълно, съветниците му предложиха сценария с „Дефендър“. Разрушителят не е американски, тоест нищо не заплашва Вашингтон. Но също не естонски катер, който да не да впечатли никого. Спряха се на страховития - поне в миналото - британски флот. Нека влезе в пристанището на приятелска Украйна, а руснаците да треперят.
Руснаците не трепнаха. Но нова лавина от проклятия се стовари върху главата на Путин и неговата държава.
Това прилича на патова ситуация. Ноти на протест и завръщането на британските моряци - или като герои, които едва не са били убити от „злите руснаци“, или като клоуни, представящи фантомната болка над изчезналата Британска империя. Като цяло - за всекиго по нещо. Но Москва все пак печели. Колкото повече настояваме за реализъм и суверенитет и колкото по-дълго не ни спират - злоупотребите, заплахите и неефективните санкции не се броят - толкова повече печелим.
Никога няма да има световно правителство. Крим е наш и всичко останало също е наше.
Превод: В. Сергеев