/Поглед.инфо/ Монопол върху истината и отсъствието на суверенен Логос

Държавата се държи така, сякаш има монопол върху истината. При това всяка държава - и дори самата тя да го отрича по всякакъв възможен начин (в този случай този монопол се прехвърля върху някаква наднационална структура). През Средновековието това е признавано открито и е обозначено със специален термин - auctoritas, който предполага както безспорен авторитет в областта на знанието, така и наличието на силов потенциал, достатъчен да поддържа този авторитет.

Сега ще приложим същия този принцип, абсолютно верен всъщност, който може както да се признава, така и да се скрива, към нашата държава. Тук става притеснително. Ако руската управляваща класа има монопол върху истината и се държи така, сякаш го има, то това поне трябва да се прояви в нещо. Тоест напълно е възможно и освен това е необходимо на управляващия елит упорито да се задава въпросът: каква е (според вас) истината?

Ще видите какво ще започне тук ...

Някак веднага ще стане очевидно, че властта крие нещо. И следващата стъпка: ще стане ясно, че тя изобщо никога не е мислила за това и не е положила и най-малко усилия да търси тази истина (върху която тя има безусловен монопол, произтичащ от самата природа на властта).

И тук стигаме до обяснение на цяла поредица от трудни моменти в съвременна Русия. Русия наистина има известен суверенитет, който бе върнат от Путин след 90-те години или основан отново. Но този суверенитет има технически, ресурсен и материален характер. На нивото на истината - епистемологията, идеите, нормативните структури на мисълта - зее огромна дупка. Съвсем очевидно е, че съвременна Русия няма интелектуален суверенитет, няма разбираем суверенен Логос.

И ако е така, всеки път, когато е необходимо да се вземе фундаментално (а не практическо или техническо) решение, за основни неща те се обръщат към нещо външно - към онази инстанция, която претендира, че притежава истината в глобален мащаб. Оттук и често възникващото усещане, че в Русия от 90-те години на миналия век са останали непокътнати институциите на външното управление и че страната отчасти все още се управлява от други инстанции, а не от действителните структури на властта.

Нашата власт притежава монопол върху това, което не знае. И когато стане въпрос за истината, тя обръща този въпрос към онези, които настояват да знаят тази истина - към либералите и глобалистите. И въпреки че това не се случва много често (поради факта, че никой не се интересува особено от истината у нас), в определени - критични случаи - се случва точно това.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели