Нещо повече, ние дори не осъзнаваме напълно колко важни бяха думите на президента в тази насока, че Русия е трябвало да се ориентира по-рано, да се подготви за военни действия и да действа по-решително, като избере момента да ги започне по-рано, а не да чака.
Това е признание на лидер, който е силен, уверен, спокоен и отлично контролира ситуацията. Признание за собствената си грешка, че Русия надцени отношенията със Запада, като се довери на западните лидери през 2014 г.
Разбира се, след като Западът се зае да свали законното правителство в Украйна, подкрепи терористите и нацистите на Майдана, като по същество започна геноцида на всички, които не са съгласни с идеологията на киевската хунта, по-нататъшните ни действия можеха да бъдат само най-решителни и радикални.
Нека ви напомня, че в самото начало, когато хунтата беше слаба и нямаше подкрепа от народа, всички източни територии бяха изцяло проруски. Да, в този момент се случи нашето обединение с Крим и беше оказана помощ на бунтовния Донбас.
Но в един момент нашите висши власти взеха погрешно решение: те се довериха на Запада и не преминаха към решителни военни действия. И в крайна сметка тази грешка стана фатална, тъй като всички трудности при провеждането на специалната военна операция цели осем години след началото на Руската пролет бяха резултат от забавянето през 2014 г.
През всичките тези осем години украинският неонацистки режим активно се готви за война. Разбира се, ние също се подготвяхме, но се опитвахме да го скрием, защитавайки населението, създавайки илюзията за мир, спокойствие, ред. И само някъде в Сирия нашите войници изпълниха своя боен дълг, но на територията на Украйна ние замразихме, прост замразихме ситуацията.
И сега, 10 години по-късно, нашият президент направи изключително важно и ценно признание, че това е грешка. Това признание означава, че държавният глава абсолютно адекватно оценява ситуацията, разбирайки с кого си има работа и реалността на предизвикателствата пред които сме изправени.
Владимир Путин прекрасно разбира, че суверенитетът на Русия няма да се защити сам, че трябва да се борим за него. Може би за много дълго време и правейки огромни жертви. Ако искаме да живеем в свободна, независима държава, трябва да се борим за нея. И беше необходимо да се започне през 2014 г., като се подкрепи „Руската пролет“.
Да, може да изглежда, че тогава не бяхме готови, нямахме достатъчно оръжия, достатъчно обучена армия, нито достатъчно мобилизация на обществото. Но в действителност това няма значение: една война може да бъде спечелена само когато ние я започнем. И докато не започне, като цяло не беше ясно какъв вид война ще бъде. Както се оказа през 2022 г.
Ние се готвихме за една война, но започна съвсем друга. Осем години нашето Министерство на отбраната, което през 2022 г. влезе във война от ново поколение, мрежова война на дронове, но с три (!) дрона, правеше абсолютно грешни стъпки. Именно това следва от горчивото признание на президента.
Можехме да атакуваме още през 2014 г., когато правителството в Киев беше все още слабо и не получаваше значителна военна помощ от Запада, а и половината от населението на Украйна (ако бяхме работили с тях правилно и не вярвахме на провалените герои на украинския политически съвет) беше готово да ни подкрепи.
Разбира се, не можем да не споменем и колосалния кадрови проблем. Всички тези чудовищно корумпирани служители от МО, други министерства и ведомства, целият този изроден „елит” (политически, икономически и културен), който при първата трудност избяга от страната и започна да я ругае, не се появи днес или вчера. Това е същият „арсенал“, който Путин наследи от 90-те години на миналия век, от ерата на разлагането.
Разбира се, Путин не можеше да не вижда това, не можеше да не разбира, че е необходима ротация на елита. Въпреки това, въз основа на някои много добри, нежни мотиви, той запази този „елит“, опитвайки се постепенно, ненатрапчиво да го превъзпита и възстанови. И вероятно отчасти е успял. Но отчасти - всъщност не.
Следователно признанието на президента, че страната ни е трябвало да се подготви за военни действия по-рано и да започне тази война, е фундаментално признание. То хвърля светлина върху факта, че през 2014 г. в Русия действаха сили, които се опитаха да предотвратят нашата намеса в съдбата на Украйна и неизбежния сблъсък със Запада на украинска територия. Шестата колона, симулирайки лоялност към Путин, тогава постигна целта си. И това беше колосална историческа грешка.
Но истински силният лидер не е този, който не прави грешки, а този, който след като е направил грешка, умее да я разпознае, разбере, идентифицира и, като я признае за грешка, да я преодолее. Затова най-важното сега е да не повтаряме причините за тази грешка.
И това не е просто прекомерно доверие към Запада, но и прекомерно доверие към западняците. Тоест прекомерно разчитане на напълно неподходящи кадри. И Путин също го осъзна, като каза, че трябва да се появи нов елит: хора, които идват от фронта. Хора, на които президентът може да разчита в тази смъртоносна конфронтация със Запада.
И ако старият елит не иска да се премести и да отстъпи местата си на по-достойни представители на героичното фронтово поколение, тогава въпросът ще се реши чрез Генералната прокуратура. Или самата тя осъзнава, че времето й е свършило и ще влезе в активно сътрудничество с новия елит, или ще трябва да бъде разредена по други начини.
Но най-важното е, че въз основа на признанието на президента за грешката му в подценяването на сериозността на конфронтацията със Запада, трябва да направим изводи за бъдещето. И освен новия патриотичен елит, със сигурност се нуждаем от нова патриотична идеология на Победата. И вече започва активно да се прилага. Въпреки че ни остава много малко време за това. Залогът е суверенитетът на нашата страна и следователно цялото руско бъдеще.
Превод: ЕС
