/Поглед.инфо/ Удивителни бяха двата дни от нашия форум – искрящи и възхитителни. Всяко изказване на участниците беше като цвят, цъфнал на руското поле. Ние открихме колосално количество цветущи начинания, изслушахме интересни идеи. Тук се откри удивително многоцветие, което е днешната Русия. Струва ми се, че това е свързано с това, че ние каним в нашия общ път не отделно взети ентусиасти, не възторжени единаци, не хора, които искат да им връчат някакво дело, да им дадат занятие. Ние каним преди всичко тези, които вече са сторили това дело, получили са задание или от Господ Бог, или по волята на собственото сърце. И в нашия път ние всичките ще се отправим, напълнени с нашите дела, нашата мечта, за която сме готови да се сражаваме, тя е за нас източник на живот и едновременно огромно бреме.

Какво ме загрижва, какво ме тревожи? Опитът на всички руски патриотични движения след 1991 година е доста тъжен. Свидетели сме на възникването на най-различни руски организации, които започват конгреси, декларация, прегръдки и тостове. Но тези огнища бързо загасваха, защото нямаше вътрешна схема и модели за самоорганизация.

Великото съветско време не изискваше самоорганизация. То имаше в центъра си вожд, който предаваше своята воля на партията, която предаваше тази воля по регионите, които, всеки отделно, мобилизираха човека и целият Съветски съюз беше огромна устойчива организация.

В наше време няма такава единна воля: съветският централизъм се разпадна, а днешният се създава бавно, той се тресе от противоречия, спъват го. Затова задачата на руското движение е да се самоорганизира, да не чака това движение да се основе и да бъде подкрепяно от Кремъл, от вън. Тук е и сложността, и благодатта. Може би за първи път народът получава възможност да изкаже своите представи за света абсолютно свободно и разнообразно.

Десетки години физиците си бият главите над това да построят Токамак – системата, която би позволила да се вземе под контрол термоядреният синтез и да се добиват неизчерпаеми потоци електроенергия. Днес могат да добиват плазма, да строят магнитни капани, които да държат тази плазма. Но тези капани не са достатъчни и възникващата плазма съществува само микросекунди там като нещо цяло, а след това изпълзява навън и изчезва.

Това, което се случи в нашия форум, и това, което ще се случва, което се нарича руско съцветие и разцвет – това е огнената плазма на народното творчество, народната мечта. Това е скъпоценен фрагмент, енергия, говореща, че руският народ е жив, разцъфтява, в него има огромни сили, колосално количество замисли.

Как да направим така, че нашето движение, нашата организация, няма да се разпадне другиден. Как да се обединят всичките възхитителни проекти помежду си, за да може всеки от тях да знае за другия, всеки да усеща себе си в общия строй, в общия поток, за да приключи самотния пост и самотното творчество? Разбира се, всички тези проекти са самодостатъчни, тях ги представят творци, които са се научили да въплъщават великолепните начинания. Но съчетавайки се, обединявайки се, тези проекти ще бъдат засилени, ще се изсипят в ново поле, в нов огромен проект. Има ли сред нас такъв мислител, концептуалист, който да предложи форма на организация на нашето движение.

Има теория за големите организации, когато умниците създават концепции за оптималните жизнеспособни организации. Едни претендират, че могат да създават такава организация като завод. Или могат да създават организация като отрасъл или дори се опитват да създават идеална държава като най-сложна форма на организация. Но засега това са единствено теории.

Ние самите в нашата творческа огнена среда сме способни да правим открития - да изградим двигател, който да съощава движението на нашата колективна руска мечта. Докато се развиваме, към нас ще се присъединят и други руски земи в допълнение към тези 20-30, които вече са представени тук. Ще растем със Западен Сибир, Източен Сибир, Далечния Изток, Камчатка. Навсякъде има творчество и ние сме се насочили към грандиозно начинание - да гарантираме, че огромната руска ливада покрива с трева всичко - от тундрата до астраханските пясъци. Това е голямата задача и голямата трудност - за да не угасне свещта, която сме запалили.

Разбира се, ще има саморазвитие, самоорганизация. Но как можем да се уверим, че сме постоянно заедно, постоянно наясно един с друг? Ще създадем телевизионна програма, ще откроим най-интересните проекти, най-ярките хора. Но това не е достатъчно. Нуждаем се от мрежова връзка помежду си. Необходимо е нашето начинание да живеем като общ организъм, клетките ни да растат заедно в голямо духовно тяло на нашето движение. Нуждаем се от идеи как да направим това.

Идните времена са страшни, мрачни и в тези страшни времена Русия демонстрира най-добрите си качества, най-добрите си способности да се бори, да издържи, да търпи. В това положение, в това дълго търпение, в тези битки е изковано това, което се нарича руската мечта. Защото руската мечта се постига с голям труд, голямо търпение, големи надежди и голяма общност от хора.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо, ПогледТВ и Telegram, споделяйте интересните статии с приятели и в групитe, за да преодолеем ограниченията, които Фейсбук ни налага заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?