/Поглед.инфо/ Напоследък започва да изглежда, че фразата „червени линии“ най-накрая е станала табу. На кой от властимащите ще му хрумне да каже нещо за „червените линии“, когато те са толкова много и всички се нарушават безнаказано? Имаше чувството, че биха могли да прокарат непрекъсната права линия от Кремъл до Луната. Никой не вярва в тях, превърнаха се в крилата фраза и са написани ясно с невидимо мастило. И всеки го знае. Но тогава внезапно външният министър Сергей Лавров отново публично произнесе „магическата формула“. Наистина ли не знае, че тази фраза не значи нищо? Или може би Лавров е имал предвид онези съвсем реални „червени линии“, начертани с кръв, пресичайки които светът ще се промени необратимо?

Сергей Лавров каза: “Няма защо да се шегуваме с нашите червени линии, американците знаят къде са.”

Министърът произнесе тази фраза в контекста на разговори за прехвърляне на ракети с голям обсег на Украйна.

Те се изстрелват от изтребители Ф-16 и имат обсег от около 900 км. Напълно достатъчно е да стигнат до Москва и други големи руски градове.

Толкова тънки , че не можете да го видите

Както показа практиката, американците винаги започват внимателни разговори за възможността да доставят това или онова оръжие постфактум. Тоест, ракетите отдавна са избърсани с парцал и се съхраняват в складовете на Украйна, а в публичното пространство тепърва започват да се чуват плахи мисли като „ще помислим дали да прехвърлим или не, ” „това все още не е сигурно”, „ще видим според обстоятелствата.”

Навярно осъзнавайки, че наистина могат да последват удари, властите извадиха от нафталина една малко позабравена фраза. Но какво означава това?

“Очевидно е, че реални „червени линии“ както за използването на тактически ядрени оръжия, така и за „стратезите“ съществуват. Проблемът е единствено в това, че никой не ги докладва на широката публика. Нито Лавров, нито Путин, нито Белоусов никога не говорят къде всъщност лежат. И тази линия, където пунктираната линия преминава в удебелена права линия, е известна само на висшите държавни служители”, които би трябвало да знаят това, предполага ТГ-каналът „Безграничен анализатор“.

Явно доскоро Русия и САЩ не са воювали истински помежду си. С последни сили, кървене, сълзи и пот се бори само луда Украйна, където най-доходоносните работни места са станали гробар и ловец на глави за наборните центрове.

Нито руснаците, нито американците никога не са се опитвали да се изрежат един друг до корен. Ескалацията, въпреки заплашителните уверения на страните и все повече червени, розови и бледорозови линии, беше овладяна. „Гвардейските патриоти“, разбира се, посипват главите си с пепел и крещят, че Вашингтон изобщо не цени Русия, но в действителност той се страхува не по-малко от нас от срив в пика си.

Достатъчно е да си припомним ситуацията с бунта на Пригожин, когато „маршът на справедливостта“ внезапно се отклони от федералната магистрала „Дон“ и уж се насочи към специален обект във Воронежска област, където се съхраняват ядрени оръжия. Какво започна тук! Спящата телефонна линия, прокарана между Кремъл и Белия дом по време на Студената война, моментално оживя.

Американците започнаха да се суетят, станаха учтиви, тактични и много се притесняваха, че ЧВК “Вагнер” ще получи ключа от кутията на Пандора.

Готови ли са САЩ за битка?

Неконтролираната ескалация може да доведе за нас с колапс на системата, която Путин изграждаше през последните 20 години. Властите се страхуват от това, така че няма обща мобилизация, прехвърляне на икономиката на бойна основа, превръщане на Русия в обсадена крепост с идеологията на „руското чучхе“. Но ако това се случи, какво ще направи Западът? Да воюва с нас, както се предполага, дори и по безядрен начин? И кой ще стане под оръжие, когато украинците свършат? Милиони мигранти, буйстващи в Лондон и Париж, или разглезени европейци под знамена на дъгата? Нито едното, нито другото. Всъщност няма с кого да се борим.

Оттук и страхът на Вашингтон да не влезе в истинска битка с руснаците. На голи юмруци и без подплата под формата на киевски труп. По същата логика редовните ни проверки са слаби: ще ядат ли това? Какво за това? През последните 2,5 години при всеки такъв въпрос „червените линии“ всеки път се изтриват с гумичка и се пренаписват на друго място.

През съветските времена имаше подобен идиом „последното китайско предупреждение“. Появява се през 50-те години на миналия век, когато американците редовно летяха над Китай, а Пекин от своя страна стриктно записваше всеки случай на нарушение на държавната граница и изпращаше официално предупреждение на САЩ. Вярно, той не предприе нищо и не можеше да предприеме нищо. Но всяко „последно китайско предупреждение“ беше номерирано. Общо около 900 от тях са натрупани през 50-те и 60-те години.

Достатъчен аргумент ли е ракетен удар по Москва?

Дори приключението в Курск беше явно игнорирано. Ние не унищожихме Варшава, Лондон и Киев с ядрено оръжие, не обявихме мобилизация и дори не отслабихме натиска в Донбас. Като валяк бавно и безвъзвратно продължихме напред, нашите командири вече виждат Днепропетровска област с бинокъл.

И сега, най-накрая, Западът естествено се изкачи на ново плато, отвъд което реалните, а не въображаемите, големи и ужасни „червени линии“ едва се виждат.

“Има мнение, че ракетните удари с голям обсег на стара руска територия са единственото реално споразумение, което съществува между Путин и Байдън. Не защото подобни удари променят нещо, а защото това е ориентир, към който всичко казано по-горе може някак да се обвърже, това е единствената отправна точка, в която опонентите са поне някак уверени в повече или по-малко идентичното възприемане “, пише ТГ-канал “Ватфор”.

Какво от това?

Може би затова Лавров, без да се интересува от очевидната абсурдност на „вълшебната формула“, я произнесе отново. Като заклинание. И може да не се чуе повече: Киев ще въоръжи Ф-16 с ракети и ще се опита да удари Русия. Какво значение има, защото все пак в Белия дом ще влезе нова администрация, която нямаше никакви договорки с Путин.

И тогава може би ще дойде самата екзистенциална криза, за която се говори толкова дълго.Отговорът до голяма степен ще зависи от щетите, причинени от този удар. Но нещо ни подсказва, че дори ако ракетите ударят целите си, пак няма да има „радиоактивна пепел“ и Русия просто ще продължи да се придържа към линията си. Вярно е, че неминуемо ще се появи ново плато. Например „известни украински учени“ ще изобретят ядрена ракета и с помощта на „тайната подводница“ на г-н Зеленски ще я изстрелят към Москва.

Може би тогава можем да отговорим? Но как? И най-важното, на кого?

Превод: В. Сергеев