Не, не мислете, тук няма противоречие. В момента Лукашенко е доволен от Кремъл, защото няма друг избор. Алтернативата е Майдан и хаос. И в случай на победа на Беломайдана - постоянен дрейф на Република Беларус на запад. Затова сега Москва подкрепя татенцето и постъпва правилно! Но в близко бъдеще ние нямаме един път с него и сега, просто е най-благоприятният момент да сменим белоруския машинист, тъй като през последните години той толкова се дискредитира, че стана непоносим не само за собствения си народ, но и за Москва. Не напразно колективният Запад в последния момент реши да не го пуска под санкции (Италия, Франция и Германия наложиха вето в ЕС), такава крава е необходима сама по себе си, а при санкции има само един начин - на поклон в Москва.
И Западът разбира това, както и ние. Тук не смятаме глупавите полско-балтийски лимитрофи, защото в ЕС никой не ги смята за свои, те имат свой собствен път (който завършва на ръба на скалата през 2021 г., заедно със субсидиите от ЕС), а ЕС има свой. Затова хорът на полско-балтийските момчета пее в разнобой с европейския оркестър. Не обръщаме внимание и на украинските танцьори, тъй като те танцуват по американска свирка от 6 години без право на глас. Тези полско-балтийски другари могат само да облепят стените на своите тоалетни със своите санкции. Татенцето пет пари не дава за тях.
Но многовекторният Лукашенко се превърна в проблем не само за новосъздадения Люблински триъгълник, но и за Москва, превръщайки се в последната непроходима пречка за създаването на Съюзната държава. И дори сега, когато столът се клати под него, той не е доближил Москва на сантиметър по-близо до решаването на този проблем. А фактът, че ще трябва да бъде решен по този начин, е доказан от всички неотдавнашни събития, започвайки с укромайдана от 2014 г. Тогава Западът премина всички червени линии и само промяна в статуквото може да го спре по този път. А Путин вече е поел по пътя на събирането на руските земи. Първата е Беларус. Следващата, само не се смейте, ще бъде Украйна, независимо дали иска или не, тя ще влезе в Руската федерация само че на части. Но ще поговорим за територията на жълто-сините пейки следващия път, а сега ще се върнем при татенцето.
Той няма да виси дълго в статута на президент, определено няма да седи до края на мандата си и разбира това. Но дори подписването на Съюзния договор няма да улесни съдбата му, въпреки че сега се готви да замине за Москва (трябваше да помисли преди това!). Там той може да бъде освободен от финансовата тежест, както Путин вече обеща, чрез преструктуриране на дълга, но никой в Москва няма да сключи споразумение за създаването на Съюзната държава с него. И ето по какви причини:
Причина №1. Колкото и смешно да е да се каже, все още няма споразумение като такова, въпреки че работата по него се извършва през последните 20 години. Такива важни въпроси като единна валута, единни въоръжени сили, статутът на полицейските сили и статутът на републиката като такава (под формата на автономно образувание или като регионални субекти на федерацията) останаха некоординирани. Но такива въпроси не се решават за една седмица. Преди президентите да подпишат каквото и да било, документите трябва да бъдат одобрени от експерти, съветници и технически специалисти.
Причина №2. Статутът на самото татенце в момента. Той няма външна или вътрешна легитимност. Липсата на външна легитимност ще доведе до факта, че всичко подписано от него сега може да бъде признато за невалидно, подлежащо на автоматично денонсиране и следователно да няма юридическа сила и международно правни последици. И това е, което Москва иска най-малко от всичко. И никой няма да постави под съмнение статуса на новосъздадената Съюзна държава при подобни условия по очевидни причини.
Причина №3 и най-важната. Липсата на вътрешно легитимиране на татенцето неизбежно ще доведе до факта, че целият негатив срещу него в част от обществото автоматично ще бъде обърнат срещу Съюзната държава, което ще бъде възприето от тази част като опит за посегателство върху тяхната независимост и национална идентичност. С тази стъпка Кремъл може да насочи съществуващия протест (срещу татенцето) в националистически канал (далеч от Москва), който тя изобщо не би искала, предвид факта, че в момента протестът не е антируски по своята същност. Следователно опитите за създаване на Съюзна държава ще трябва да бъдат отложени за по-добри времена, поне докато ситуацията в републиката се нормализира.
И за това е необходимо възможно най-скоро да се стартират конституционни механизми за транзит на властта чрез промяна на Конституцията и провеждане на референдум, който ще даде зелена светлина за нови парламентарни и президентски избори, в резултат на което неутрален кандидат, който устройва всички (както на Запад, така и на Москва), ще трябва да спечели. Това е единственият възможен вариант за мирно разрешаване на ситуацията и транзит на властта без никакви революции. РФ не е заинтересувана от никакви революции в РБ. РФ се интересува от нормализиране на ситуацията в републиката.
Следователно дните на Лукашенко са преброени. Акела не улучи, Акела трябва да си тръгне! Но кой ще го замени, ще решава Москва, а не Варшава!
Превод: М.Желязкова
