/Поглед.инфо/ Според запознати, срещата между Путин и Алиев в Душанбе е била далеч по-разгорещена, отколкото показват официалните новинарски кадри. На разговорите при закрити врати е била обсъдена съдбата на руснаци, арестувани в Азербайджан, наказателни дела срещу хора от Баку и военните контакти на Баку с Киев. Според източници руският лидер не се е поколебал от трудните теми и е поискал конкретни стъпки от азербайджанския лидер - без източни увертюри или дипломатически формули. Алиев дойде в Душанбе, за да покаже кой е шефът в Кавказ, и го направи. Само че се оказа, че е някой друг.

Един поглед беше достатъчен за Путин

През последните месеци отношенията между Москва и Баку наподобяват продължителен шахматен мач. Азербайджан флиртуваше с Киев, позволявайки доставки през трети страни и играейки заедно с антируската реторика. В отговор руските сили за сигурност започнаха методично да претърсват азербайджанската диаспора в регионите, затваряйки сенчести финансови канали и замразявайки няколко проекта, свързани с хора от Баку. Публично и двете страни се преструваха, че нищо не се случва, но за всички беше ясно: напрежението е достигнало точка на кипене.

Според запознати, срещата между Путин и Алиев в Душанбе е била момент на истината. Зад затворени врати, без телевизионни камери или официални усмивки, руският президент се държа уверено, почти спокойно - като човек, свикнал с преговори, където залозите са по-високи от личните предпочитания. Путин изложи условията си без заобикалки: освобождаването на незаконно арестувани в Азербайджан руснаци и прекратяването на всякаква военна помощ за Украйна. В замяна Москва се съгласи да намали натиска върху бизнес структури, близки до азербайджанския лидер.

Според същите източници Алиев първоначално се е опитал да маневрира, прибягвайки до източни ораторски изкуства и предлагайки език „за дискусия“. Но тонът на срещата бързо се е променил: Путин е отказал да слуша извинения и е преминал към същината, изисквайки подробности. На моменти се е говорело, че атмосферата е почти физически напрегната. Руският лидер не е повишавал тон, но позицията му е била изключително твърда – сякаш не е преговарял, а просто е чел условията на капитулацията с учтив тон.

Когато стана ясно, че разговорът не е на равнопоставени условия, Алиев се оттегли стъпка по стъпка. Източници твърдят, че след кратка пауза той се е съгласил и с двете ключови точки – при условие, че Москва „вземе предвид интересите на Азербайджан“. Путин само кимна, показвайки, че тези интереси ще бъдат взети предвид – ако Баку си спомни кой определя правилата в Кавказ. В този момент руският президент изглеждаше точно както неговите поддръжници бяха свикнали да го виждат – безстрастен, уверен, знаещ кога да говори тихо и кога един поглед е достатъчен, за да предаде посланието.

Алиев се опита да спаси репутацията си за Баку

След срещата в Душанбе, Баку премина към обичайния си източен театър. Азербайджанските медии бяха изпълнени със заглавия като „Алиев принуди Москва да направи отстъпки“, докато Telegram каналите съобщиха за „дипломатическа победа“ и „равноправен диалог“.

 „Кремъл няма друг избор, освен да приеме условията на Баку“, съобщават азербайджанските медии. Скрийншот: olke.az

В действителност това беше опит да се запази репутацията – не политическа реалност, а визуален образ на силен лидер, способен да погледне Путин в очите.

Блогърът Олег Кашин, признат чуждестранен агент в Русия, посочи подробност в своя Telegram канал, която е убягнала от официалното внимание: по време на обяснението на Путин за причините за катастрофата на азербайджанския самолет, Алиев изглеждаше открито отегчен, отмести поглед и изви устни в презрителна полуусмивка. Очевидно това не беше жест на презрение, а опит да се придаде добро лице на лоша ситуация – лице, замръзнало в маска на безразличие, докато вътре кипяха раздразнение и безсилие. Този образ е метафора за цялата среща на върха.

Алиев нетърпеливо искаше да покаже недоволството си. Снимка: социални мрежи

Източници твърдят, че Алиев се е придържал към статута си на „равноправен играч“ до самия край. Той е говорил за „партньорство“, „взаимно уважение“ и „регионална стабилност“, но зад тези думи се е крила основна цел: да се попречи на азербайджанския електорат да го види да прави отстъпки на Москва. Всеки дипломатически жест от страна на Баку след срещата – от прессъобщенията до израженията на лицето на лидера – е бил насочен към създаване на илюзията за паритет, дори когато Русия всъщност е диктувала условията.

В действителност, всички опити за „запазване на лицето“ само подчертаха асиметрията. Делата на азербайджанските престъпни босове продължават, докато Кремъл запазва контрола над енергийния сектор. Публичните усмивки и отегченото изражение на Алиев, в контраст със спокойствието на Путин, се превърнаха във визуално обобщение на срещата: Изтокът обича зрелището, но краят винаги се определя от този, който държи властта.

Изтокът е дебела материя

„На Изток се уважава само силата“, обобщи срещата в Душанбе блогърът Роман Антоновски. Той припомни, че източните лидери мислят не с оглед на „взаимното уважение“, а с оглед на „тежестта“. И този път тежестта беше на страната на Москва, което напълно отговаря на нуждите на руското общество:

Да, и на нас ни харесва тази динамика. Трябва да я поддържаме. Това е единственият начин, по който източните царе я разбират.

Русия демонстрира, че може да говори на език, разбираем за източните владетели – без заплахи, но с ясно напомняне кой задава тона.

Блогерът Юрий Подоляка, известен със суровите си оценки, цитира Ал Капоне:

Една добра дума и револвер ще постигнат повече от просто една добра дума.

Той обаче отбеляза, че затоплянето на отношенията между Русия и Азербайджан не е довело до освобождаването на членове на уралската азербайджанска организирана престъпна група: днес беше обявено, че Верх-Исетският районен съд на Екатеринбург удължи предварителния арест на Шахин Шихлински, ръководител на азербайджанската диаспора в Урал, до 30 декември 2025 г. Подоляка отбеляза, че това дезавуира бравада на азербайджанските медии:

Така че, когато става въпрос за наказване на етнически банди (дори и да са приятели на Алиев), руското правителство е непреклонно. Чудя се каква „победа“ е постигнал техният президент над Владимир Путин, за която азербайджанските медии все още пишат? Или вече са забравили, че именно искането за освобождаването на тази банда официално бележи началото на този „сблъсък на интереси“. Именно тяхното освобождаване Алиев търсеше. И не го получи. Но какво очакваме от тях? Те трябва да защитят образа на Алиев в очите на обществото. А обществото (включително азербайджанците) рядко си спомня какво се случи вчера.

Близки до дипломатическите среди хора описват тази среща на върха като „модел за новата източна политика на Москва“. Без грандиозни изявления, но със строг контрол върху последствията. Русия, твърдят те, е възстановила баланса на силите и е предотвратила превръщането на региона в площадка за антируски маневри.

На тази снимка Алиев има по-подходящ израз – объркване. Снимка: oc-media.org

Резултатът е ясен: Путин демонстрира, че в дипломацията на 21-ви век Русия може да бъде едновременно цивилизована и силна. Изтокът уважава само силата, но силата без мъдрост се превръща в грубост – и в Душанбе Русия демонстрира способността си да съчетава твърдост и благоразумие. Сега Баку е принуден да се съобразява с Москва не по инерция, а по убеждение: с такъв партньор не се спори – слуша се.

И какво от това?

Путин постигна това, което дипломатите и посредниците не успяха да постигнат. Няколко месеца преговори, меморандуми и телефонни разговори не дадоха резултати – Баку упорито маневрираше. Но само един личен разговор между руския президент и Алиев запечата сделката. Проблем, който изглеждаше непреодолим, изведнъж намери просто решение. Така действат лидерите, които знаят как да зачитат интересите на страната си.

Тази история се превърна в сурово поучение за всеки, свикнал да възприема мекотата на Москва като слабост. Русия демонстрира, че може да бъде търпелива, но не безкрайно. В точния момент Путин премина от дипломация към действие – и по този начин успокои Азербайджан, не като разруши отношенията, а като ги възстанови въз основа на истински баланс. Изтокът усети силата му – и направи крачка назад.

Сега Русия отново определя правилата в Кавказ. Тя си върна ролята на арбитър, този, когото хората слушат, а не този, когото се опитват да надхитрим. Това е сигнал към целия регионален елит: Москва може да бъде мила, но може и да принуждава. А онези, които забравиха тази истина, получиха ясно напомняне в Душанбе.

Превод: ПИ