/Поглед.инфо/ Руското правителство все по-често изразява песимистични оценки както за цените на петрола в бъдеще, така и за перспективите за руското производство на черно злато. Тези параметри са пряко свързани с благосъстоянието на буквално всеки жител на страната ни. Колко петрол произвежда Русия сега и колко пари носи и ще донесе ли това в бъдеще?

Според изчисленията на експертите от Центъра за развитие на Висшето училище по икономика на Националния изследователски университет през второто тримесечие приходите от петрол и газ от федералния бюджет са спаднали с почти 60% поради спада на световните цени на енергийните ресурси и началото на намаляване на производството - невъобразима доскоро дълбочина на падението. През втората половина на годината, според анализаторите, ограниченията за производството на петрол вероятно ще бъдат облекчени и в резултат месечните приходи от нефт и газ ще са по-високи.

Въпреки това, дефицитът на федералния бюджет ще расте. Според Центъра за развитие тази година той ще възлиза на 5% от БВП, като се отчита необходимостта от финансиране на антикризисни мерки, както и подкрепа за извънбюджетни фондове и региони.

Крехък запас на издръжливост

Преди няколко дни участниците в сделката ОПЕК+ се съгласиха, че от 1 август ограниченията за производство наистина ще бъдат отслабени - сега общият им обем ще бъде 7,7 милиона барела на ден срещу 9,7 милиона барела през май-юли. За страните производители на петрол, включително Русия, това обаче във всеки случай е малка утеха. Коментирайки последното решение на ОПЕК+, руският министър на енергетиката Александър Новак заяви, че не трябва да се очаква увеличение на цените на петрола след облекчаване на ограниченията в производството, "защото пазарът вече има това предвид". По този начин сегашното ниво на цените на петрола - малко над 40 долара за барел - вероятно представлява някаква „нова нормалност“, която пазарът търси от няколко години.

Колко Русия ще загуби, ако тази ситуация се запази за дълъг период, е съвсем просто да се изчисли. Федералният бюджет за 2020 г. беше съставен въз основа на средна цена на петрола от 42,5 долара за барел с добив на петрол на ниво 10-11 милиона барела на ден, припомня Генадий Салич, председател на банка “Фридъм Финанс”. В момента на сключване на новата сделка ОПЕК + през април петролът струваше 30 долара за барел, което само по себе си беше „червен сигнал“, а освен това Русия беше принудена да намали производството до 8 милиона барела на ден от май насам.

И така, ако преди година, според експерта, Русия получаваше около 750 милиона долара на ден от петрола, то в началото на май този доход спадна до около 150 милиона долара. До края на юни, поради възстановяването на цените на петрола, тази сума надхвърли 300 милиона долара на ден, но все още остава повече от половината, отколкото миналата година. За бюджета, който все още е 40% зависим от приходите от нефт и газ, размерът на загубените печалби се измерва в размер на 2-3 трилиона долара за цяла година, заключва Генадий Салич.

Отчасти руската икономика е готова за такъв развой на събитията благодарение на наличието на "възглавница за безопасност" - Националния фонд за благосъстояние, чийто обем вече е 12,1 трилиона рубли, добавя Николай Кленов, финансов анализатор в инвестиционната компания Raison Asset Management. Фондът се попълва от допълнителните приходи от нефт и газ, когато цените на петрола са над 42 долара за барел и се изразходва, когато има бюджетен дефицит. Друг е въпросът, според експерта, че това не е най-добрият начин за защита от рискове - вместо да се трупат в резерви доходите от петрол и газ трябва да се използват за диверсифициране на икономиката, за развиване на несуровинния износ и на пазара за услуги.

Валутните рискове също напомнят за себе си. Рублата остава валута на страна, която живее главно от износа на въглеводороди, а валутният ѝ курс зависи от ситуацията на пазара, което стана отново ясно през март, когато курсът спадна след цените на петрола.

Засега, благодарение на значителните си резерви, Русия спокойно преминава през всякакви сътресения на световния петролен пазар, уверен е Олег Богданов, водещ анализатор на инвестиционната компания QBF. Според него макроикономическата ситуация в страната е стабилна, динамиката на обменния курс на рублата е много по-добра от тази на други валути на държави с развиваща се икономика.

Защо Русия не е Саудитска Арабия

За петролната индустрия обаче перспективите за следващите няколко години изглеждат много драматични. Новото споразумение ОПЕК+ връща Русия на нивото на производството на петрол преди 15 години, приблизително през 2003-2004 г., казва Игбал Гулиев, заместник-ректор на Международния институт за енергийна политика и дипломация в МГИМО. Ако Русия изпълни задълженията си по сделката, тази година производството на нефт ще намалее до 490 милиона тона (минус 12,5% в сравнение с миналата година, когато са произведени 560 милиона тона нефтен и газов кондензат), а през 2021 г. - до 473 милиона тона (от 3,5% до 2020 г.). Сравнително намаляване на обемите ще се наблюдава при рафинирането на петрола.

„Това ще доведе до рязък спад на инвестициите и загуба на работни места в петролната и газовата индустрия. Обслужващите компании и огромен брой доставчици (металурзи, производители на тръби, производители на строителни материали, машиностроене) ще пострадат. Според предварителните оценки директният ефект от спада на производството на петрол и газ означава 5% намаление на промишленото производство в Русия и 1.2% намаление на БВП през 2020 г., като това не включва свързаните отрасли. Като цяло руската икономика тази година може да очаква 4-5% спад на БВП “, коментира Гулиев.

В Русия, добавя експертът (за разлика от Саудитска Арабия, например), технологичните особености на производството на нефт са такива, че спирането на кладенец за период от няколко месеца или повече може да доведе до загубата на този кладенец, тъй като възстановяването на производството след дълъг престой е просто невъзможно или нерентабилно. ...

Средната производствена норма на кладенци в Русия е около 9-10 тона (65-75 барела) на ден, а за да се намали производството с 2,3 милиона барела на ден, е нужно да се прекъснат около 33 хил. производствени кладенци. Според Гулиев обаче руските нефтени и газови компании първоначално планират да намалят производството на кладенци с висок дебит. Обемът на сондажите на новите кладенци също ще бъде намален, а водещите пазарни участници все още не планират да затворят предприятия за производство на нефт, което би довело до социално напрежение в регионите.

Намаление на производството на петрол и след това евентуален спад на производството на кладенци след повторното им въвеждане, настоящата данъчна политика във връзка с рафинирането на петрол, нерентабилна за рафинериите - всичко това може да доведе в бъдеще до намаляване не само на обемите на производство, но и на рафинирането на нефт, добавя доцентът от катедрата по международна търговия във Висше училище за корпоративно управление Тамара Сафонова. В резултат на това, според нея, облагаемата база на нефтения и газовия сектор вероятно ще намалее и без допълнителни източници за попълване на бюджета, това може да окаже натиск върху баланса му.

В тази връзка, според експерта, е важно да се преструктурира фискалната идеология на държавата, да се преориентира към привличане на инвестиции в енергийния сектор, включително развитието на традиционната и алтернативната енергия.

Може да се успее за нова стотачка за барел

Основните проблеми за Русия все още предстоят, убеден е Виталий Манкевич, ръководител на Руско-азиатския съюз на индустриалците и предприемачите. Той изхожда от предположението, че Русия е преминала пика на добива на петрол през 2018-2019 година. Старите полета с лесно възстановими резерви се изчерпват, новите полета се намират в по-северните територии, при по-тежки климатични условия или на шелфа. Всичко това изисква инвестиции в развитието на инфраструктурата, както и в технологиите, достъпът до които е ограничен след санкциите от 2014 г., което увеличава производствените разходи.

Според прогнозите, основани на условията на сделката ОПЕК+, през 2022 г. руското производство на петрол ще възлиза на 523 милиона тона - по-малко, отколкото през 2019 г., но все пак значително по-високо от много потискащите текущи цифри. В същото време редица анализатори очакват както увеличение на търсенето на петрол, така и увеличение на цените на петрола. Заедно със съкращаването на производството като част от сделката за ОПЕК +, инвестициите в бъдещи проекти по целия свят бяха намалени и от 2022 г. около 10 милиона барела на ден няма да се произвеждат доброволно, а принудително, отбелязва Генадий Салич. Това, според него, може да доведе до промяна в цените на петрола, достигайки нива от 80-100 долара за барел и дори по-високи.

„Търсенето на петрол ще се възстанови през 2020 г. благодарение на нарастващото търсене от Китай, Индия, страните от Югоизточна Азия, през 2030 г. и африканските страни ще станат такъв двигател“, прогнозира Виталий Манкевич. “Въпросът е какво място ще заема Русия на пазара до това време? Има мит, че запасите от нефт в Русия ще издържат 20 години - това са доказаните запаси, а цифрата "20 години" се очертава на хоризонта от 90-те години. Геоложки проучвания се извършват всяка година, резерватите остават на същото ниво, но всяка година е все по-трудно да се извличат. Вероятно ще видим изход към платото на производство от 430-480 милиона тона годишно до 2023-2025 година. Министерството на енергетиката прогнозира началото на спада до 2025 г., но настоящите обстоятелства вероятно ще я ускорят. До 2035 г. производството може да падне до 310 милиона тона годишно и това са прогнозите на самото Министерство на енергетиката”, допълни той.

Такава рецесия, предупреждава Манкевич, ще доведе до загуба на Русия на до 10% от БВП, както и драматично увеличение на държавния дълг до 40-50% от БВП до 2030 г. и дълготраен спад на доходите на населението.

Съществува и абсолютно очевиден регионален аспект на случващото се, като се има предвид, че за петролните и газовите региони свързаната промишленост е не само пряко производство, но и хиляди работни места и милиарди данъчни приходи в свързани отрасли. Но при съществуващата схема на междубюджетни отношения в Русия онези региони, които нямат достатъчно късмет да имат находища на въглеводороди на своята територия, могат да пострадат дори още повече.

„Петролните и газови региони са по-защитени от сътресенията на пазарите на суровини, отколкото всички други субекти на федерацията. Това се дължи на факта, че техните бюджети получават фиксиран наем от експлоатацията на находищата. По-голямата част от приходите от суровини отиват на федерално ниво и оттам се разпределят в цялата страна. Следователно, когато обемът на износа и валутните приходи в Русия е рязко намален, тогава субсидираните региони страдат в по-голяма степен, защото просто нямат други източници на финансиране освен федералния център. Неслучайно в социално отношение най-проблемните са южните републики на европейската част на Русия и земеделската част на Сибир “, отбелязва Генадий Салич.

Въпреки това, според него, Русия все пак се намира на минимално удобното ниво по отношение на цените на петрола и има свободен капацитет за извличане на повече суровини - около 2 милиона барела на ден. Това, смята експертът, е достатъчно, за да подкрепи икономиката си в продължение на десетилетия.

Превод: В. Сергеев