/Поглед.инфо/ Съдържанието на ответната реакция на Путин най-вероятно ще научим едва в момента на тази реакция.

Ако и това не е пресечна точка на "червените линии", то тогава такива "червени линии" просто не съществуват в природата. „Тази вечер киевският режим се опита да нанесе удар с безпилотни летателни апарати по кремълската резиденция на президента на Руската федерация“ - тези редове от официалното изявление на пресслужбата на президента на Руската федерация преди ден биха се възприели като нещо напълно невъобразимо и дори фантастично. Но това е реалността, в която всички живеем сега и в която всички трябва да живеем в бъдеще.

Като професионален актьор Владимир Зеленски винаги е разбирал много добре стойността на специалните ефекти. Затова трябва да се признае: „спецефектът“ му в нощта на втори срещу трети май наистина успя.

Но животът, както добре знаят дори работниците от киното, не се състои само от специални ефекти. И военните кампании също не се печелят със специални ефекти.

Основният въпрос на днешния ден е следният: какво следва? Как и с какво ще отговори Владимир Путин на атаката срещу главната му резиденция, главният символ на руската власт, ама каква ти власт, - на цяла Русия?

В официалното изявление на Кремъл това се казва много пестеливо: „Руската страна си запазва правото да предприеме ответни мерки, където и когато сметне за добре“.

Скъперничеството обикновено се смята за много отрицателно качество. Но в този случай словесното "скъперничество" е напълно оправдано. Ясно е, че е невъзможно да не се отговори на това. Също така е ясно, че „отговорът“ непременно ще последва. Путин е един от онези световни политически лидери, които „винаги плащат дълговете си“.

В крайна сметка е ясно следното. Всеки значителен руски отговор ще има значителни последици. И тези „значителни последици“ също ще имат свои не по-малко значими последствия.

Намираме ли се в някакъв много важен момент от украинския конфликт — не по-малко важен от например 24 февруари 2022 г.? Може би.

Отново ще цитирам съобщението на пресслужбата на Кремъл: „Разглеждаме тези действия като планиран терористичен акт и покушение срещу президента, извършен в навечерието на Деня на победата, Парада на 9 май, на който е предвидено да присъстват чуждестранни гости.”

Парадът на 9 май наблжава. Би било странно, ако до момента на парада атаката срещу президента е останала без отговор. Ала наистина ли е важно, още повече за най-важни военностратегически решения да бъдат приемани така, че да съвпадат с „червените дни от календара“?

Няма да изричам баналности като например тази: „Отмъщението е ястие, което се сервира студено“. Въпросът тук, разбира се, изобщо не е в отмъщението. Въпросът тук е, че в конфликти от такова ниво онези, които вземат решения не под влияние на емоции, а въз основа на трезви и хладни изчисления, са в по-изгодна позиция. През май 2023 г. руските власти определено има какво да претеглят.

Атаката с дрон срещу Кремъл, разбира се, е най-шумната пропагандна стъпка на официален Киев. Но също толкова важен е контекстът. А контекстът е, че на фона на отсъствието на широко рекламираната и дългоочаквана „контранастъпление“ на въоръжените сили на Украйна, сега Украйна активно атакува „старата“ територия на Русия, използвайки тактиката на отделни разнородни удари: и подводни атаки с дронове, и взривове по ж.п линии и дерайлиране на товарни влакове и т.н.

Признавам очевидното: всички тези аргументи не ни доближават и на йота до отговора на най-важния въпрос: кога, как и с какво ще отговори Путин? Но, очевидно, ще научим за това едва в момента, в който последва такъв отговор. Предположенията са безполезни. Можете само да чакате.

И ето какво: не искате да чакате, но явно ще ви се наложи. За повечето руски граждани емоционалната интензивност на февруари и септември 2022 г. е нещо от миналото. Човекът, както знаете, свиква с всичко. Така че средностатистическият ни руснак е свикнал със СВO. Безполезно е да се борим с навика. Но този навик определено трябва да включва готовност за нови мощни геополитически вълни и сътресения, както и за това, че те ще се появят неочаквано.

Председателят на Комитета на началниците на въоръжените сили на САЩ, генерал Марк Мили, в интервю за списание Foreign Affairs казва: „НАТО и Съединените щати не искат война с Русия ... но вероятността от ескалация е много реална ... Всеки ден изчисляваме вероятността от ескалация във всяко наше действие или всяко действие на руснаците, защото последствията от ескалацията са толкова тежки и последиците от въоръжен конфликт между Съединените щати и Русия или НАТО и Русия ще бъдат опустошителни за двете страни” - не искам да кажа, че новини с такова съдържание, поради доволно голямото им количество вече не ни докосват и разтърсват. Докосват ни, разбира се. Но мозъкът отказва да ги приеме, отказва да повярва в тяхната реалност.

И да се вярва в тяхната реалност – в смисъл, в реалността на ескалацията – за съжаление, е необходимо. Ако атаката с дрон срещу Кремъл е доказала нещо, то вероятно е следното: това, което доскоро се смяташе за немислимо, бързо се превръща в част от ежедневието.

Превод: ЕС

Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?