/Поглед.инфо/ Има различни мнения за това кога СССР е престанал да съществува. Особено ако нямаме предвид окончателното спиране на дишането и съзнанието, а началото на онзи терминален стадий, когато вече няма никаква надежда за възстановяване.

Тук са и ГКЧП - на 19 август, и разпускането на КПСС - на 22 август, и Беловежието - на 8 декември 1991 г. Други дори приписват прехода към безнадеждна фаза през есента-зимата на 1990 г. Ако не и преди това.

Всички тези съображения са поучителни, но ако говорим за точка – макар и условна – отбелязваща окончателната смърт на империята, такава дата може да бъде определена с точност не само до дни, но дори и до минути.

На 25 декември 1991 г. в 19:35 ч. флагът на СССР е спуснат над Кремъл. В 19:45 часа е издигнат руския трикольор. Това е решаваща и окончателна дата.

Разбира се, точно преди 30 години, на 25 декември, има и други събития, пряко свързани с края на съществуването на СССР.

Два часа преди спускането на червеното знаме над Кремъл, първият и последен президент на СССР Михаил Горбачов прави прощално телевизионно обръщение:

Поради сегашната ситуация с образуването на Общността на независимите държави прекратявам дейността си като президент на СССР. Вземам това решение по принципни причини. Напускам поста си с ужас. Но също и с надежда, с вяра във вас, във вашата мъдрост и сила. Ние сме наследници на велика цивилизация и сега зависи от всеки един да я възроди към нов модерен и достоен живот"

Следва процедурата за предаване на ядреното куфарче на Борис Елцин, а след спускането на съветското знаме се разиграва сцена в духа на Шекспир, в която високата трагедия често се съчетава с груба бурлеска.

Едва Михаил Горбачов напуска Кремъл, Елцин, Бурбулис и Хасбулатов идват в президентския кабинет с бутилка уиски и веднага започват да празнуват победата. С такъв тържествен празник започва новата Русия.

Въпреки това, точно както 8 декември 1991 г., денят на подписването на Беловежките споразумения, и 25 декември, малко хора забелязват символичната стъпка на световната история. Времето е лошо, няма новогодишни събития на Червения площад, както и на други места, центърът на Москва е пуст и практически няма свидетели на спускането на знамето на СССР. Дори заснемането на историческото събитие е направено само благодарение на ентусиазма на оператора. Властите не се интересуват от това. Гражданите също.

Всички страсти вече са утихнали и окончателният край на СССР е приет спокойно - ако изобщо. Няма радост, няма скръб.

По-скоро дори с известна надежда: сега, когато патовата ситуация между СССР и Русия изглежда е приключила с изчезването на Съветския съюз, може би нещо ще се оформи. Защото, както изглеждаше тогава, така или иначе не може да бъде по-зле.

Какво се случи след това е малко или много известно на всички, но е интересно да се обърне внимание на съдбата на президента на СССР, която се оказва доста необичайна след абдикацията му.

На първо място от факта, че днес се навършват 30 години откакто Михаил Горбачов е в статут на монарх в изгнание. Изряден стаж. Нека си представим, че през 1947 г. Николай II е доста здрав и дори от време на време прави политически изявления. Или през 1948 г. Вилхелм II все още реже дърва в холандския Дорн и също казва нещо.

Единственият владетел в изгнание (въпреки че срокът на управлението му у дома е много кратък - едва четири месеца) с по-голям опит е министърът-председателят на временното правителство Александър Керенски. Всички останали бивши монарси - императорът на Австро-Унгария Карл I, "последният император" Пу И и т.н. - са много по-недълговечни.

Освен това промените, настъпили през тези 30 години както на географската карта, така и в международната обстановка, и в държавната система, са не по-малко радикални от тези, които се случват през третината век след 1917 г. А последният президент на СССР, подобно на магьосника Мерлин, остава сам в омагьосаната гора.

Може би – нека дните му продължат – той ще стане свидетел как новите промени, за които мнозина говорят сега, ще се окажат още по-драматични от тези, които се случват през последните 30 години, откакто червеното знаме беше свалено над Кремъл. „Краят на историята“, за който се говореше тогава, не само че не се случи, историята, напротив, тръгна в галоп, сякаш е била жилната под опашката.

В прощалната си реч президентът на СССР казва:

Те ни отговориха с доверие, солидарност и уважение. Ние се превърнахме в една от основните крепости за възстановяване на съвременната цивилизация на мирна, демократична основа"

Сега остава само да се каже:

„Колко чудно е създаден светът! Философствайте и умът ви ще се завърти"

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели