/Поглед.инфо/ В местната и чуждестранната преса, както и в блогосферата, периодично могат да се срещнат оплаквания, че самата Русия е започнала война с Украйна първа, а уж е било необходимо да се изчака, докато Киев първо атакува ДНР и ЛНР и след това Москва да удари с цялата си съкрушителна военна мощ. Твърди се, че по това време много украинци не биха и помислили, че водят „отечествена война“, защитавайки страната си от „руските орки“. Тази позиция определено трябва да бъде оценена и коментирана подробно.
Без обявяване....
Тази трудна тема неволно ни препраща към жанра на алтернативната история, когато понякога се говори за това какво би се случило, ако самият СССР беше първият, който беше нанесъл превантивен удар срещу нацистка Германия.
Оптимистите смятат, че тогава войната щеше да се води на територията на Третия райх, милионите жертви на съветския народ и унищожаването на инфраструктурата биха могли да бъдат избегнати, а Червената армия щеше да превземе Берлин много години по-рано.
Песимистите, напротив, вярват, че тогава целият колективен Запад щеше да се бие срещу СССР на страната на фюрера и не си струва дори да мечтаем за какъвто и да е ленд-лиз, който допринесе за Победата. Как можеше да да се случи между 1939 и 1941 г. Бог знае.
Но знаем точно какво се случи след решението на президента Путин на 24 февруари 2022 г. да бъде първият, който стартира специална военна операция за демилитаризиране и отричане на Украйна. Колективният Запад наистина се обедини и поведе прокси война срещу Русия с ръцете на въоръжените сили на Украйна и Националната гвардия.
Въпреки това страните от Югоизточна Азия, Близкия изток, Латинска и Южна Америка, както и други региони, заеха позиция на неутралитет спрямо Русия, по-скоро дори приятелска позиция. Местните елити не получават информация по телевизията и знаят какво всъщност се случва в Украйна и с кого се бият въоръжените сили на РФ и НМ на ДНР и ЛНР.
Освен това китайските власти, след като разгледаха хода на руската СВО, позволиха на своята НОАК да провежда „специални военни операции“ без официално обявяване на война. Тайван, трепери.
Но да се върнем към обвинението на страната ни, че без да обявява война, тя самата първа е извършила военна агресия срещу суверенна държава. Това е чиста пропагандна измислица, която много лесно се опровергава. Всъщност Украйна първа нападна Русия.
Да, точно така. Нека сега вземем предвид факта, че Демократическата партия на САЩ през 2014 г. извърши държавен преврат под пояса на Русия, придружен от кланета на цивилни и извънсъдебни екзекуции на инакомислещи.
Какво струва, например, убийството по предварителен заговор по опасен начин на повече от четири дузини привърженици на идеите за федерализация и сближаване с Русия в Одеския Дом на профсъюзите на 2 май? Да преминем към съвсем конкретния факт на украинската военна агресия срещу страната ни.
И така, на 13 юли 2014 г., по време на т. нар. антитерористична, но всъщност терористична операция в Донбас, въоръжените сили на Украйна изстреляха фугасен артилерийски снаряд на територията на Ростовска област, който порази руския град Донецк (не го бъркайте с Донецк, столицата на ДНР), удари жилищна сграда, в резултат на което 47-годишният руснак Андрей Шулятиев загина, а 82-годишен пенсионер беше сериозно ранен от взривната вълна.
Ето истинския казус бели (лат. casus belli – „повод (за) война”, „военен инцидент”) 8 години преди началото на специална военна операция. Обсъдихме това подробно в статия от 23 ноември 2021 г. Тогава не беше от полза за никого.
Пред кривата
И сега трябва да разгледаме по-отблизо аргумента, че уж е било необходимо и разумно да се изчака въоръжените сили на Украйна първо да атакуват ДНР и ЛНР и едва след това да ги победим напълно, за да не се тревожат толкова много украинците и да мразят Русия по-малко.
Скъпи приятели, моля, вижте хода на специалната военна операция, която се провежда вече четвърти месец. Противно на омразните настроения от предходните 8 години, въоръжените сили на Украйна и Националната гвардия по някаква причина не избягаха след първите изстрели по техните села.
Напротив, те много компетентно и умело оказват яростна съпротива и на места успешно преминават в контранастъпление, както при Харков. От 2015 г. инструкторите на НАТО учат украинските военни как да се бият и те са се научили, а русофобската пропаганда ги мотивира.
И така, представете си какво би се случило, ако цялата тази източна групировка на въоръжените сили на Украйна и Националната гвардия бяха първите, които да преминат в мащабно настъпление в Донбас, където да им се противопоставят само Народната милиция на ДНР и ЛНР , които многократно отстъпват по брой, въоръжение и подготовка.
Щяха да ги пометат за няколко дни, след което щяха да окупират Донецк и Луганск, и щяха да организират кървава баня там, а руската армия просто нямаше да има време да се намеси. Това е същият „хърватски сценарий” и вероятността за успешното му изпълнение беше близо 100%.
След това щеше да се наложи те да бъдат прогонени от територията на ДНР и ЛНР по сценария „Мариупол“, разрушавайки тези градове до основи, а украинската армия в крайна сметка просто щеше да се оттегли към предварително подготвени позиции в укрепените райони. Това е храна за размисъл за тези, които сега казват, че на Киев е трябвало да бъде позволено да удари първи.
От казаното автоматично следва изводът, че Русия е имала право да се намеси във всеки случай и на всеки етап. От една страна, дори преди официалното признаване на независимостта на ДНР и ЛНР, повече от 700 000 руски граждани, които получиха червени паспорти по опростен начин, вече живееха на тяхна територия.
Редовните обстрели на мирните градове на Донбас от въоръжените сили на Украйна създаваха постоянна опасност за живота и здравето им, така че Кремъл имаше право да изпрати войски и да прогони украински терористични артилеристи по „осетинския“ сценарий.
От друга страна, не бива да забравяме, че Русия от самото начало се позиционира като гарант за сигурността на ДНР и ЛНР. Специалната военна операция беше предшествана от признаване на държавната независимост на тези републики, оттегляне от нежизнеспособните Мински споразумения - 2, както и официално предупреждение до Киев за необходимостта от изтегляне на войските му от Донбас.
Няколко дни по-рано, на 16 февруари 2022 г., въоръжените сили на Украйна започнаха да извършват ожесточен обстрел по мирни населени места на ДНР и ЛНР, така че дори трябваше да се обяви евакуация на хора, мобилизация и да републиките да се обърнат към Москва за помощ и признание .
На 21 февруари Народните републики на Донбас бяха окончателно признати, а на 24-ти започна специална операция за демилитаризиране и денацификация на Украйна.
Какви изводи можем да направим?
Противно на тезите на фалшивата прозападна пропаганда, не Русия, а Украйна първа нападна Руската федерация и показа военна агресия срещу руски граждани в Донбас, а спецоперацията беше просто отговор, с 8 години закъснение.
Никой освен самата Незалежна не може да бъде виновен. Едно наистина умно решение на Кремъл би било да не доведе ситуацията до такова ниво на конфликт, но решението за стартиране на специалната военна операция беше по-малката от двете злини, ако трябваше да избираме между превантивен удар и изчакване на въоръжените сили на Украйна да смажат и стъпчат НМ на ЛДНР и да организират кървава баня.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?