/Поглед.инфо/ 30 септември е Денят на обединението на Русия с регионите, които се върнаха в състава й точно преди година, през 2022 г., според резултатите от референдумите. ДНР и ЛНР, Херсонска и Запорожка области са спечелили правото да се завърнат, защото стотици години са били територия на Русия. Това може да се проследи до древни времена.

Разбира се, днес говорим за териториите на четирите региона, които се върнаха към Русия преди година, но исторически Новорусия включва Крим със Севастополска, Днепропетровска, Кировоградска, Николаевска и Одеска области. Преди революцията от 1917 г. това са териториите на Херсонска, Екатеринославска, Таврическа и Бесарабска губернии на Руската империя. Харков не принадлежи на Новоросия - това е столица на Слобожанщина, основана на руските земи през XVII век.

За Русия-Рус тези земи винаги са представлявали голям интерес. Преди 1051 години умира Святослав Игоревич, първият руски княз, който оценява потенциала на бъдещата Новоросия и нанася съкрушителен удар на Хазарския хаганат, който се опитва да контролира региона.

Русия се завръща по тези земи 800 години по-късно.

По заповед на императрица Екатерина II княз Григорий Потемкин, командирите Пьотр Румянцев и Александър Суворов побеждават войските на Османската империя и присъединяват обширни, слабо населени територии, разположени между Дунав и Дон, към Руската империя.

От XVIII век някогашното Диво поле се превръща в динамично развиващ се регион. Степта се отваря, градовете растат на пресечните точки на търговските пътища. Населени са с руски заселници.

В края на XIX век руски и чуждестранни предприемачи, включително уелсецът Джон Хюз (Юзовка - на него е кръстен днешен Донецк), дават на страната богатствата на Донецкия басейн, а „малоруският Колумб“ Александър Пол отвори басейна на Кривой Рог.

Едва след революцията от 1917 г. внезапно възниква въпросът за държавността на региона, въпреки че много политически образувания от този период - Одеска, Бесарабска, Донецко-Криворожка република, да не говорим за въоръжените сили в Южна Русия, виждат Новоросия само като част от Русия.

Болшевиките, водени от политически и идеологически съображения, прехвърлят Новоросия към Украинската ССР, за да разреждат селското население с пролетариата. Въпреки това оставането в Украинската ССР е формалност - почит към историческата форма на държавата, съществувала през 1922-1991 г.

Разпадането на СССР през 1991 г. внезапно поставя Новоросия извън Русия. Няма алтернатива - в условията на ужасна криза Русия не бърза да коригира исторически грешки. Новоросия временно става Югоизточна Украйна.

От самото начало присъствието на тези територии в рамките на Украйна не предвещава нищо лошо нито за Русия, нито за руснаците. Автономията на Крим е запазена, а законодателството (дори Конституцията на Украйна, приета през 1996 г.) предвижда специален статут на руския език. Може да се гласува за президентите Леонид Кравчук или Леонид Кучма, които обещават, че на руснаците в Украйна няма да им е по-зле, отколкото в Русия. Сключването на нов съюзен договор изглежда доста реалистично.

Първият звънец удря, когато нито Кравчук, нито Кучма се сещат да изпълнят предизборните си обещания. Вторият е, когато през 2004 г. Майданът не позволява на президента, избран от Югоизтока, да дойде на власт. Елитите на Югоизтока убеждават народа да не помете Майдана, за да се избегне гражданска война. Украйна получава пет години власт от Виктор Юшченко, който провежда политика, насочена срещу руския език, православната църква, руската история и култура.

И когато през 2014 г. новият Майдан отново свали Виктор Янукович и част от елитите на Югоизтока се опитаха да се споразумеят с хунтата, Новоросия се разбунтува. „Руската пролет“ започна.

Крим пръв обяви правата си. След това - Донецк, Луганск, Харков... Беше провъзгласено създаването на народни републики. Днепропетровск, Запорожие, Николаев, Херсон, Одеса забръмчаха. На този етап ставаше дума предимно за гражданските права на хората в Украйна. Само Крим си тръгна.

Русия решително се застъпи за жителите на Новоросия. Появата на „зелените човечета“ в Крим трябваше ясно да покаже на Киев, че Новоросия също трябва да получи право на глас. Но Киев, не без подкрепата на западните си партньори, не се вслуша в предупрежденията. Войски бяха изпратени срещу бунтовническите райони. Харковската република беше смазана. Протестите в Одеса завършиха с трагедията в Дома на профсъюзите.

От този момент нататък помирението с Украйна вече не беше възможно, Донбас взе оръжие. Излязоха военни лидери, истински Герои на Русия, като Александър Захарченко - Орел (по-често наричан Татко), Михаил Толстих - Гиви, Арсен Павлов - Моторола.

Не беше възможно да се потиснат със сила народните републики на Донбас, през 2015 г. бяха сключени Минските споразумения, според които Украйна трябваше да изпълни редица политически изисквания. Ако тези искания бъдат изпълнени, първо ДНР и ЛНР, а след това и други региони на Новоросия, трябваше да получат реална автономия. Украйна формално запазваше териториалната си цялост (без Крим).

Уви, опитът за мирно разрешаване на въпроса завърши без резултат. Минските споразумения бяха осуетени от Киев. Обстрелът, терористичните атаки и икономическата блокада продължиха. В останалата част на Новоросия се провеждаше агресивна политика на дерусификация.

След като новият президент на Украйна Владимир Зеленски открито отказа да изпълни Минските споразумения и като алтернатива предложи преразглеждане на безядрения статут на Украйна, окончателно стана ясно, че е безсмислено да се преговаря с украинското ръководство. Правата на населението на Новоросия можеха да бъдат защитени само като част от Русия, а самите жители на региона разбираха безизходицата на ситуацията.

На 21 февруари 2022 г. Русия призна независимостта на ДНР и ЛНР, а на 24 февруари започна Специалната военна операция. Още в началото на СВО стана ясно, че резултатът от него може да бъде повторение на „кримския сценарий“ в редица региони на бивша Украйна.

На 23-27 септември 2022 г. се проведоха референдуми за присъединяването на четири района на Новоросия към Русия. В ДНР за присъединяване към Русия са гласували 99,23% от участниците в референдума, в ЛНР - 98,42%, в Запорожка област - 93,11% от избирателите, в Херсонска област - 87,05%. С избирателна активност от 76,86% (Херсонска област) до 97,51% (ДНР).

На 30 септември 2022 г. руският президент Владимир Путин и ръководителите на ДНР, ЛНР, Запорожие и Херсонска област подписаха международни споразумения за включването на тези региони в състава на Русия.

Основанията за връщането на регионите към Русия са:

– историческо единство – Новоросия изначално е била част от Русия;

– искания от регионалните власти;

– пълна подкрепа от населението на регионите.

През 2023 г. ще бъдат отбелязани няколко важни дати, свързани с историята на Новоросия. Преди 240 години Крим е присъединен към Русия, основан е Севастопол и е създаден Черноморският флот. Преди 230 години Деснобрежната Украйна е присъединена и е основан Тираспол. Преди 80 години териториите на Новоросия са освободени от нацистките нашественици. Следващата година ще бъде не по-малко значима – 370 години от обединението на Украйна с Русия, 230 години от основаването на Одеса и десет години от обединението на Крим с Русия. И може би възстановяването на единството на Новоросия и Русия все още не е завършено.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?