Глазев посочи два варианта: как да се води борба с цените в краткосрочна и средносочна перспектива.
Първо. За да се преборим с инфлацията първо трябва да се въведат експортни мита стоките. На първо място върху суровините.
Глазиев съвсем правилно предлага този механизъм, тъй като стоковата инфлация е причинена не толкова от обективни фактори, колкото от най-голямата емисия от Федералния резерв и ЕЦБ. Дори парите, които се печатат за подпомагане на реалния сектор на икономиката, все пак се озовават на борсата.
Русия, от друга страна, е производител на по-голямата част от суровините. Следователно имаме възможност да се затворим от външната инфлация, като наситим пазара с предлагане.
Набиулина повтаря, че веригите за доставки в момента са нарушени. Това обаче не важи за суровините.
Прост пример е стоманата. В Русия производственият капацитет за стомана е 80 милиона тона годишно. Произвеждат се около 65-70 милиона, от които 40-45 милиона е вътрешно потребление, останалото е износ. Могат ли металурзите да увеличат производството, за да отговорят на нуждите на вътрешния пазар? Лесно. Но правителството трябва да им издаде доброзорни директиви и да въведе износни мита, така че произведеният обем да не отива за износ и да остава вътре в страната.
Второ. Глазиев предлага допълнителните приходи, които получава бюджетът, да се използват за ускорено развитие на ключови сектори на икономиката. Това са заместване на вноса, високи технологии и износ.
Показвали сме подробно с колко пари разполага държавата. Това включва бюджетен излишък, постоянно попълвания Фонд за национално благосъстояние и много други.
Тези средства трябва да бъдат инвестирани в икономиката. Ако създадем значително количество стоки и услуги, ние преставаме да зависим от вноса. И следователно от инфлацията на вноса.
Разбира се, невъзможно е да се създаде кръгова икономика. Това е нереалистично дори за Китай, но минимизирането на зависимостта от внос, доколкото е възможно, е напълно разрешима задача.
Първият вицепремиер Андрей Белоусов оцени критичната зависимост на Русия от вноса на около 1 трилион рубли.
Като цяло, за да се преодолее най-малкото критичната зависимост, не са нужни толкова пари. Максимумът е няколко трилиона рубли. Въпросът е във времето.
Но ако не направим това, тогава ще продължим да зависим от вноса и емисиите на Федералния резерв, от които те никога няма да се откажат (единственият въпрос е тяхното количество) и това ще влияе на покачването на цените в Русия.
На пръв поглед Глазев говори всепризнати истини. Те обаче не се разбират в Централната банка. Въпреки че, разбира се, те разбират. Там не седят глупаци. Те знаят как да се справят както с монетарната, така и с немонетарната инфлация.
Просто задачата им е съвсем друга. А именно да попречим на нашата икономика да се развива. Те използват борбата с инфлацията като причина за пресушаване на реалния сектор, който е недостатъчно инвестиран.
От една страна, Централната банка и Министерството на финансите не дават пари на икономиката. От друга страна създават всички условия печалбите на най-големите компании да бъдат извеждани в офшорки. В резултат на това няма нито печалба, нито кредит за инвестиции.
През декември ще видим ново увеличение на основния лихвен процент до 8,5%. Това допълнително ще намали темпа на икономически растеж.
Макар и да е нужно да отбележим, че на държавниците им се отдаде да пречупят тенденцията, когато нашата икономика показваше позорен ръст от 1-15,5%. Сега става дума вече за най-малко 3% годишно (през 2021 година ще бъде 4,2-4,3%, но това е заради възстановяването). Въпреки това 3-3,5% е таванът. Държавниците направиха всичко, което можеха. Без контрол над ЦБ и Министерството на финансите е невъзможно да говорим за повече.
Превод: В. Сергеев
