/Поглед.инфо/ Кои руски градове са изложени на риск от образуване на мигрантски анклави? Правозащитникът Кирил Кабанов разказа какви са характеристиките на този процес, какви заплахи създава за сигурността и какви са възможните начини за решаване на този проблем.
В края на първото полугодие МВР отчита 132% ръст на установените случаи за организиране на нелегална миграция. На свой ред Следственият комитет обяви ръст от 55% на екстремистките престъпления, извършени от мигранти.
През април руският президент Владимир Путин постави задачата на МВР радикално да актуализира подходите към миграционната политика. По-късно той отбеляза: „Все още не сме изградили смислена миграционна политика. Това не означава, че проблемът не съществува. Съществува". Президентът добави още, че мигрантите се натрупват предимно в онези региони, където има активен икономически живот.
Според експертите в подобна ситуация съществува риск от възникване на етнически анклави, които да се превърнат в точки на социално напрежение. Кирил Кабанов, член на Съвета по правата на човека и председател на Националната антикорупционна комисия, разказа какви са начините за решаване на подобни проблеми.
Кирил Викторович, какво може да се счита за етнически анклав и как се решава този проблем в Русия?
Кирил Кабанов: През май миналата година беше разширено понятието миграционна политика. Една от точките беше противопоставяне на образуването на етнически анклави. Измина повече от година, но, за съжаление, не е направена нито една стъпка в рамките на законодателството за формиране на съответната правна рамка.
Ние дори нямаме законово понятие за анклав. Затова се появяват свободни интерпретации, често обидни и неправилни, като „гето“. Анклавите се образуват от самите новодошли, които нямат намерение да се интегрират в нашето общество и искат да живеят според собствените си обичаи, традиции и дори закони.
Каква е основната опасност от подобни анклави?
К.К.: Сега много радикални проповедници проникват в Русия и работят в анклавите. Там също се формират нелегални „молитвени домове” и системи от етнически диаспори, които заменят системата на държавна администрация. Това се отнася не само за Москва и Московска област, но ако говорим за столицата, тогава в общините възникват цели образувания.
Като цяло има различни определения за етнически анклав. Научната общност изрази оценки, че анклав може да се нарече територия, на която живеят около 25% новодошли. Тогава на такива места започват да възникват проблеми, правата на коренното население се нарушават, хората се местят, цените на жилищата падат и броят на новодошлите бързо достига 80–90%.
За подобни тенденции се говори в много страни. Има ли руска специфика?
К.К.: Да, укрепването на анклавите е световна практика. Но Русия има свои собствени характеристики. Например в “Котелники” в Москва много хора са купили жилищата си на кредит и хората не могат да продадат имота си с цел преместване. Затова се борят за територията си, страхуват се да не се случи нещо с децата и роднините им. Тези страхове са оправдани. Те не харесват, че чужденците се държат неадекватно и не спазват традициите и правилата за съвместен живот.
В същото време общувам с хора в кварталните чатове. Няма нито едно обидно изказване срещу мигрантите. Всички призиви отиват към местните власти, за да могат да възстановят реда. Ако в жилищна сграда има незаконна джамия, която пречи на съседите, молят проблемът да се реши в рамките на закона.
Кои други райони на столицата са застрашени освен “Котелники”? И има ли подобни проблеми в други региони на Русия?
К.К.: Исторически в Капотня, в района на ул. „Верхние поля“, има много мигранти. Проблеми има и в Одинцово край Москва. И ако по-рано, например, югозападната част на Москва, където живея, се смяташе за район с доста скъпи жилища, то с масовата поява на имигранти от страните от Централна Азия и Кавказ цените бързо паднаха и ситуацията променен.
Що се отнася до другите градове, негативни тенденции се наблюдават в Новосибирск, Екатеринбург и Самара. В Санкт Петербург се борят с това.
В началото на века служителите на МВР бяха натоварени със задачата да предотвратят появата на етнически анклави в столицата и този проблем беше частично решен с помощта на предприемачи и реновации: контингентът в рисковите райони просто се промени. Има ли нещо подобно сега?
К.К.: Сега никой на никого не поставя такива задачи. В резултат на това нарушаването на културно-етническия баланс и възникването на свързаните с него проблеми представляват заплаха за националната сигурност на Русия.
Протестите във Великобритания и ситуацията в страните от ЕС ни показват, че в 90% от случаите мигрантите не се интегрират. Те няма да променят своята култура и традиции. Освен това радикализацията сред мигрантите се случва много по-бързо, защото радикализмът се бори у дома. Ако в Таджикистан, Узбекистан, Киргизстан и Казахстан никабите и брадите могат да бъдат наказвани до затвор, то у нас критиците наричат призива за забрана на носенето на никаб потисничество.
Има ли решение проблемът с риска от образуване на мигрантски анклави?
К.К.: На първо място трябва да укрепим МВР. Скоростта на миграция само се увеличи и ако не променим позицията си в рамките на година, хиляди радикали ще дойдат при нас.
Но проблемът не може да се реши със силови методи, трябва да се вземат икономически мерки. Същите райони в югоизточната част на Москва и Московска област са места, където работят нелегални имигранти, където първо се появяват национални таверни, след това към тях се добавят местни таксиметрови шофьори, а след това сънародниците започват да намират жилище един за друг и да решават други проблеми.
В същото време около една четвърт от мигрантите не признават нашите закони, искат да живеят според шериата и са готови да защитават своите традиции с оръжие в ръка.(Според резултатите от проучване на Федералната агенция по националните въпроси, сред трудовите мигранти от региона на Централна Азия, дошли в Русия, 43,5% от анкетираните предпочитат шериата пред светското законодателство, а 24% от анкетираните са готови да участват в протести за защита на правото да живееш в Русия според шериата).
В местните училища, които са пълни с деца мигранти, качеството на образованието започва да пада. И в един момент посетителите започват да чувстват, че тази територия е тяхна.
Всичко това нарушава исторически установената междуетническа хармония и мир в Русия. Последствията от това виждаме в докладите на ФСБ, които годишно разкриват около сто терористични клетки. Затова трябва да създадем законодателни условия за противодействие на създаването на анклави.
Превод: В. Сергеев