/Поглед.инфо/ Сега, когато виждаме в какво се е превърнала Украйна през тридесетте години на своята независимост, възниква въпросът: можеше ли Русия да стигне до нещо подобно? Как Русия успя да не стане Украйна? Тази тема очаква подробно проучване, с хронология, факти и документи. Опасявам се, че резултатите от подобно проучване може да не зарадват мнозина, но обещава да бъде вълнуващо, тъй като ненастъпването на това или онова събитие също може да бъде предшествано от завъртян сюжет.
Всяко общество е склонно да потиска радикалите. За да натрупат сила, имат нужда от помощници, спонсори. Германският нацизъм, както знаете, щеше да остане маргинално явление, ако не беше необходим на германските индустриалци за борба с левицата вътре в страната и на европейските сили за противодействие на Съветите. По същия начин нацизмът процъфтява в Украйна в резултат на сближаването на интересите на две сили – прозападните либерали и крайната десница.
Либералите искаха да се присъединят към ЕС и да се отърват от москалите. Крайнодесните искаха триумфа на бялата раса и да се отърват от москалите. Въпреки цялата разлика в политическата ориентация и визията за бъдещето, нямаше разногласия по втория въпрос - омразата към Русия. Образува се един вид симбиоза: крайнодесните предоставиха на проевропейските политици и интелектуалци улична армия, готова за насилствени действия, а в замяна предоставиха на крайнодесните известна респект, възможност за открито развитие, набиране на нови поддръжници и хранилка.
Тази връзка между либерали и десни радикали, която оформи съвременна Украйна, не можеше да възникне в Русия, въпреки че и двете сили в руската си версия бяха много по-близки една до друга, отколкото се смята, и това, което те самите смятаха. През 90-те години в средата, която подкрепя радикалните реформи, от прогресивните хуманитаристи до новородената буржоазия, се разпространява идеология, много напомняща нацизма. Тук, разбира се, не става дума за официално декларирани принципи, като върховенство на закона или свободни избори, а за това как хората всъщност са живели. Това е всекидневният ницшеанизъм („бутнете падащия” или, ако искате, „ти умираш днес, а аз ще умра утре”). Това е почит към властта и парите, както и към хората, които притежават и двете. Това е масово усвояване на престъпенсветоглед. И накрая, това е презрение към обикновените хора, към "смукачитe" и "говеда", преди всичко към руския народ, но в същото време към руската армия, руската история и Русия като такава (за която те измислиха с името "Рашка"). Всички тези характеристики се превърнаха в незаменими признаци на човек, фокусиран върху западните ценности и успех в живота.
Изглежда, че такава интелигенция и такава буржоазия просто се нуждаеха от мощно крайнодясно движение като ударен юмрук. И трябва да кажа, че крайнодесните в страната започнаха да се появяват още при Брежнев, който в книгата „Малка земя“ невинно казва на младите влюбени да си бръснат главите, когато е рожденият ден на Хитлер. Но такова сборище, както в Украйна, не се появява по напълно естествена причина. Руските крайнодесни по правило бяха и руски националисти и руските либерали не можеха да преминат през омразата си към руснаците. Беше свещена.
Затова, както се казва, „не познаваш своите“. Следователно, вместо десния либерален блок, който в крайна сметка осигури победата на втория Майдан в Украйна, в началото на 90-те години в Русия възниква неестествен феномен „червено-кафяв“ - съюз на пазители на социалистическото наследство и фенове на “Коловрат” и подобни заместители на свастиката. Следователно бойците на Баркашов, рамо до рамо с комунистите на Макашов, защитават Белия дом през октомври 1993 г., вместо да го щурмуват като гвардията на Гайдар на преден план. И „руският фашизъм“ се превърна в продължение на много години в плашило за всички, които се смятаха за демократичния, либерален или прогресивен лагер - всъщност самата дума „руски“ се използваше главно в комбинация с думата „фашизъм“. Така че, за щастие на всички нас, двете сили, които в съюз биха могли да превърнат днешна Русия в друга Украйна, не се намериха една друга.
Имаше обаче момент, когато тези сили все пак се протегнаха една към друга. В края на 2011 г., след "Блатните" протести, беше създаден "опозиционен координационен съвет", в който влизаха както либерали, така и националисти - смяташе се, че последните оказват влияние върху футболните фенове, потенциални улични борци за идващите захващане на властта. Навални е отгледан именно като хибрид между проевропейски либерал и руски националист. Тогава, както знаем, не се случи революция - и този ефимерен съюз се разпадна.
Без подкрепата на либералната интелигенция, десните радикали паднаха под валяка на властта. Властите бяха толкова категорични, че дори на умерените националисти многократно бяха отказвани възможности за легално политическо съществуване. Изглежда, какво лошо има в това да има официално регистрирана „руска партия“, която действа в Русия? Честно казано не разбрах това. Разбирането ми дойде едва с началото на специална военна операция. Наистина всичко беше направено както трябва. Сега, когато говорим за „Азов“, за техния морал, татуировки и идеологически принципи, никой не може да ни възрази: да кажат, че имаме такива хора да се разхождат свободно по улиците. Не, ние имаме такива хора, които седят в дълбокия ъндърграунд, откъдето ги извличат при първа възможност. Ние не само нямаме аналози на Азов, но и правни вратички за появата на нещо подобно. Но има военно братство на всички народи на Русия.
В същото време трябва да се каже, че от 2014 г. много представители на руското „дясно движение“ преминаха на страната на Украйна, някои дори се биеха на украинска страна и не напразно един от предалите се жители на „Азов“ имаха на рамото си татуиран портрет на Максим „Тесак“ Марцинкевич. Очевидно възможността да се украсиш със свастики в комфортни условия и освен това да бъдеш уважаван в обществото от хората, се оказа по-привлекателна от патриотизма. Украйна предостави такава възможност в пълна степен.
Но днес у нас нацистката същност на онези, които по навик наричахме либерали, става все по-изявена. Понякога ги наричаха и смердяковци и това описание изглеждаше по-точно. Но всъщност Смердяков е десен радикал, боец, член на Националния батальон, а либерал е Иван Карамазов. Този, който преподава, насочва и дава идеята. Вече няма нужда да се крият зад високи думи, маските са хвърлени навсякъде. Ако Европа открито обявява кампания срещу руснаците - не "лоши руснаци", а срещу руснаците като такива - тогава защо един проевропейски интелектуалец ще се колебае да я подкрепи? Както наскоро написа един просветен московчанин: „Ако например международен трибунал реши напълно да унищожи всички носители на руски паспорт, ще бъде правилно“.
Горчиво е да осъзнаем, че хората, които изобщо не са бръснати главорези, образовани, чувствителни, обичащи да говорят за срам и съвест, за цивилизация и култура, твърде често се оказват обикновени нацисти, мразещи Русия и руснаците. Положението ни обаче е твърде сериозно, за да си затваряме очите за това и да наричаме нещата с утешителни, но фалшиви имена.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?