/Поглед.инфо/ Повече от седмица продължава операцията по унищожаването на противника в района на Курск. Въпреки че с решенията, взети тази седмица, имаше известен оптимизъм по отношение на провеждането на антитерористичната операция и по-нататъшното продължаване на военната отбрана до постигане на предварително набелязаните цели, е необходимо да се извърши задълбочен анализ на това събитие от военно-политическа гледна точка.
На първо място, медиите, както в Русия, така и на Запад, посочват мотивацията на действията на ВСУ, изразявайки скептицизъм, че те ще успеят да затвърдят успеха на тази операция.
Като цяло може да има няколко различни или взаимосвързани цели за дадена операция. 1. Изземване на руски територии за подобряване на преговорните позиции и размяната им с някои територии, които вече са под контрола или част от Русия. 2. Отклоняване на вниманието от други сектори на фронта, което ще принуди Русия да прехвърли част от войските си в Курско направление. 3. Демонстративно събитие пред западни спонсори. 4. Елемент от стратегическа операция за проверка на руската отбранителна система и реакцията на Москва.
Очевидно, предвид факта, че успоредно със събитията в района на Курск, руските войски напредваха в други посоки, е малко вероятно първите две точки да се приемат сериозно. Може би организаторите на атаката срещу района на Курск първоначално са направили такъв залог, но планът им не се е осъществил. Третата точка е доста подходяща, но врагът е извършвал подобни атаки и преди в Черно море или в новите територии и дори в дълбините на Русия.
Четвъртата точка трябва да предизвика голяма предпазливост, тъй като в този контекст атаката срещу района на Курск може да бъде само прелюдия към по-нататъшни атаки.
Пълното включване на НАТО в конфликта не може да бъде изключено, тъй като Украйна е просто инструмент на войната на НАТО срещу Русия.
Изпитването на руската защита и намирането на слаби места там ще провокира желанието на противника да привлече значителни сили в тази посока. Възможно е да е поставена по-амбициозна задача - да стигнат в тила на Белгород и да го обсадят, като продължат да извършват дистанционни атаки от района на Харков.
На този фон трябва да се обърне внимание на военните приготовления на НАТО, където чакат момента, когато Русия е изтощена, за да се намеси директно, като нахлуе в Русия от Норвегия и Финландия. Освен това Беларус е под заплаха, срещу който наскоро бяха извършени нови провокации. С нахлуването в Беларус от няколко посоки Русия ще остане без най-важния си съюзник, а фронтът с врага ще стане много по-дълъг. Нахлуването от Норвегия ще бъде първото, което вероятно ще застраши Мурманск, където е базиран Северният флот, принуждавайки разполагането на допълнителни войски там. Финландия може да бъде използвана за втори удар за прекъсване на доставките. Санкт Петербург със сигурност е основна цел за НАТО, като ще бъде атакуван от Балтика и Финландия. Успоредно с това противникът ще разчита на дълбоко проникване на украинските и натовските войски и превземането им на Белгород, Курск и Брянск. Така Москва ще бъде заплашена от юг, а врагът, този път директно от НАТО, ще заплаши Москва от северозапад с нахлувания от Финландия и Норвегия.
Освен това Калининградска област ще бъде под пълна обсада, която ще се опитат да превземат от различни посоки. Крайната цел е Русия да бъде принудена към унизителен мир или капитулация.
Разбира се, това са само предположения за това как врагът може да планира следващите си действия. Въпреки това е по-добре да се предвидят най-лошите сценарии и да се предприемат превантивни удари, за да се обезкуражи дори мисълта за подобни атаки. Важна задача е и укрепването на границата с многослойна отбрана в дълбочина и достатъчно оперативно пространство на територията на противника за наблюдение на евентуални придвижвания там и нанасяне на превантивни удари срещу вражеските контингенти.
В същото време е очевидно, като се има предвид използването на разузнавателната подкрепа на НАТО за ВСУ, включително наблюдение от космоса, нашите войски се нуждаят от по-внимателна координация на действията, разпръскване на контингентите и точно изчисляване на времето на пристигане в огневи точки и нанасяне на удари. Придвижването и предислоцирането трябва да се извършват с висока скорост на малки групи (големите колони трябва да бъдат най-малко разбити на парчета), с цялостна подкрепа от системи за ПВО, безпилотни летателни апарати и предварително масирано бомбардиране на вражески позиции.
Вероятно това е само първият опит за вражеска инвазия за тестване на защитните способности. И в бъдеще ще има още набези. НАТО внимателно анализира хода на събитията и прави подходящи заключения, за да се адаптира към по-нататъшни действия.
Въпреки че врагът вероятно е използвал най-добрите си сили в комбинация с чуждестранни наемници и инструктори на НАТО, за да атакува района на Курск, не може да се поддържа илюзията, че ВСУ скоро ще имат проблеми с живата сила, военната техника и боеприпасите. Необходимо е да се действа така, сякаш врагът има повече сила и възможности, разработвайки нови военни трикове и създавайки стратегически капани за ВСУ и НАТО.
Всички последствия от вражеските операции имат разрушителен потенциал, както в гражданско, така и във военно отношение. За да се гарантира, че има по-малко от тях или изобщо няма, оптималното решение би било да се вземе инициативата и да се проведе настъпателна операция, в идеалния случай на нов участък от фронта, което ще принуди ВСУ да реорганизират набързо отбранителната линия и трансфер на ресурси. И това ще даде възможност да се проведе настъпление по линията Харков-Николаев и допълнително да се наруши тиловата база на противника с удари на далечни разстояния.
Превод: В. Сергеев