/Поглед.инфо/ Гласуването на изменения в Конституцията постави точка на ерата на Перестройката в Русия. Неправилно е да се смята, че Перестройката приключва със заминаването на Горбачов и пристигането на Елцин. Заминаването на Горбачов не променя крайъгълните принципи на Перестройката, залегнали в Конституцията на Елцин от 1993 г. Перестройката в Русия се простира през мандата на четиримата президенти - Горбачов, Елцин, Путин, Медведев и отново Путин. И едва сега Путин приключи тази ера с промяната в конституцията.

Основният смисъл на Перестройката не е унищожаването на социализма, СССР и КПСС, а преминаването под Запада в идеологически и духовен аспект. Разпадането на комунистическия проект от самия елит. От неговите „най-добри“ представители. Операция „Отричане“.

Тогава Западът стана главен арбитър и съдия за всичко, което се случва в Русия. И за да направят това възможно, унищожиха КПСС, страната, СИВ и социализма. Загубата на суверенитет е първична, разбиването на съветските институции е вторично. Загубата на смисъла за живот и борба е първична, предателството и дегенерацията са вторични.

Путин, връщайки Русия по пътя на суверенитета, откъсна Русия от сферата на наложеното от Запада господство. Той ѝ върна не просто суверенитета, а смисъла. Смисълът на борбата, смисълът на живота. Институции, партии, фасадата са вторични. Основното е циментовото ядро на идеята.

Макар това да не се отнася за икономиката, то вече засяга политиката. Следствието от това е възстановяването на суверенната идеология. И едва след това ще се стигне до суверенна икономика. Всъщност изграждането на икономиката е политически процес и докато не се въведе ред по въпроса, суверенизацията на икономиката леко ще изостава.

Сега е ясно, че ерата на Перестройката започва през април 1985 г. (в действителност през 70-те години във върхушката на КПСС, която решава да предаде страната и народа), и завършва на 1 юли 2020 г. В продължение на 35 години в Русия има завой към Запада, в резултат на което държавата се разпада и ядрото му остава в отслабено, но като цяло жизнеспособно положение. Както се е случвало неведнъж в историята на Русия.

Именно поради тази жизненост успяхме да преболедуваме прозападния либерализъм и да изплуваме отслабени, но живи. След това затваряме ерата на Перестройката и започваме да възстановяваме малко по малко разрушената сграда на Велика историческа Русия, която наследихме от нашите предци и разрушихме с наши ръце.

Няма смисъл да предполагате каква форма ще придобие Русия, отдалечавайки се от Запада и връщайки се към корените си. Очевидно всички печеливши практики - и имперски, и съветски, и дори тези, наследени от Перестройката, ще бъдат търсени.

Естествено, това, което се наричаше гласност, ще остане - политическата цензура вече не е възможна.

Ще бъдат търсени някои напълно работещи съветски методи за държавна администрация и управление. Ще има известно сливане на православието и социализма като основа на имперската държавност. Синтезът е естествен процес на еволюция на системи, който премахва противоречията на тезата и антитезата. Досега никой не е успял да отмени диалектиката.

Смисълът на гласуването за Конституцията не е зануляването на мандатите на Путин и дори не национализацията на елита и възстановяването на примата на националното законодателство пред международното. Въпросът е да се сложи край на ерата на Перестройката. Тя няма как да се занули, предвид глобалността на процеса, но може да се приключи. Именно това се случи на 1 юли 2020 г., въпреки че засега малцина осъзнават това, като се давят в детайлите и с нетърпение очакват още утре реколта от засятото вчера.

Времето за прибиране на реколтата още не е дошло, само времето на сеитбата е приключило. Трябва да сме търпеливи и да чакаме появата на филизите. Онези кълнове, които поникнат от конституцията на Путин, ще бъдат пожънати по-късно, отделяйки зърната от плявата и подхранвайки държавността. Путин беше първият, който затвори ерата на Горбачов. Разбира се, той не смяташе да прави това, когато получи Русия от ръцете на Елцин. Това се случи едва сега, когато дойде време за това.

Краят на едното е началото на другото, съединили се в една точка в момента на прехода. В християнството има такъв празник, наречен Сретение. Това е краят на Стария Завет и началото на Новия. Старейшината Шимон вижда родения Спасител и напуска този свят, превръщайки се в символ на прехода на епохите. Подобно Сретение в Русия е 1 юли - без преувеличение. Ще разберем това малко по-късно, когато повече ще се види от разстояние.

Вероятно изменението на Конституцията като завършване на ерата на Перестройката в Русия е основната мисия на Путин, заради която той дойде на този свят. Нищо по-смислено не може да се направи. Всичко, което беше преди, беше подготовка за това събитие. Всичко, което ще дойде по-късно, е негово следствие.

Режисьорският анализ на пиесата използва метода за мислено премахване на събитието, за да се разбере как е повлияло на по-нататъшните действия на героите. В момента на събитието това не се вижда, то се разкрива по-късно. Във филма „Жесток романс” пристигането на Паратов е такъв ключов момент. Именно след него всичко се завтича към края. Това е основното събитие на пиесата, а не всички предходни или последващи.

В съдбата на Путин подобна кулминация е вотът за Конституцията. Това пробива наносите по пътя на речното корито на руската история. Сега течението му придобива свобода и естественост, елиминирайки застоялите вирове и зловонни лагуни на Перестройката. Ще имаме и гръмки политически събития. Но те ще са следствие от реформата на Конституцията, нейното развитие, без която те не биха се случили. Ето защо и някои вдигат врява, осъзнавайки, че времето им изтича.

С увереност можем да кажем, че нищо по-важно не се е случвало в Русия през последните 35 години. И ние участвахме в това. Създадохме историята на Русия със собствени ръце. Може би това е акт на покаяние за участието в подкрепа или липсата на съпротива на Перестройката. Във всеки случай - за грешките, илюзиите, наивността и неразбирането на същността на този свят.

Отворихме я и я затворихме. Перестройката приключи на 1 юли 2020 г. Годините от Горбачов до Путин ще бъдат историческият период в очите на потомците, който те дълги поколения ще осмислят.

Превод: В. Сергеев