/Поглед.инфо/ Коронабесието е разпалване на всеобща истерия по повод коронавируса с масовото използване на административно и психическо насилие, излишни ограничителни мерки и едновременно игнориране (направо забрана) на действия, способни да защитят хората от опасната болест.
Сред очевидните примери, чийто списък може да се продължава докрай - забраната за разходки в паркове, където имунитетът се укрепва с чист въздух, успокояващо общуване с природата и занимания на спортните площадки. Никъде на света няма изискване за носене на ненужни, според лекарите, ръкавици, при едновременното изкуствено образуване на струпвания (както в Москва на входовете на метрото). Продължаването на процеса по ликвидиране на инфекциозните болници при принципен отказ от профилактични мерки и тяхната пропаганда. Принуда към профилактична ваксинация в условия на обявена епидемия, което е забранено от медицинската наука във връзка с неприемливите рискове.
В общественото съзнание се дискредитира самата мисъл за опасността от коронавирус, коронабесието способства ръста на заболеваемостта и броя на жертвите, защото хората, раздразнени от очевидните и неприкрити глупости в официалните заявления и изисквания, като нямат възможност да отделят излишните изисквания от правилните, често престават да съблюдават всякакви защитни мерки като такива.
Коронабесието се разпалва както в политически план (в рамките на глобална кампания за връщане на човек в животинско състояние, за което в прав текст го говорят официалните лекари и пропагандисти), така и за търговски цели (пълното мълчание относно евтините средства за лечение и профилактика е не само поради тяхната ефективност, но и поради факта, че те носят относително малка печалба).
При това разлагащата се държава на дивите строители на блатния феодализъм не може да изпълнява дори минималните формалности, закрепени в собствените закони - продължава да върши глупости заради отсъствието на прецедентно право в Русия и пълната правна неграмотност на гражданите ѝ.
Така, още в самото начало на коронабесието съдът в Удмуртия взе решение, че е незаконно глобяване за нарушаване на масково-ръкавичния режим заради незаконността на неговото въвеждане. А действията в московския транспорт остават ограничени включително защото дори и московските съдилища признават за незаконни до 80% от оспорваните в тях глоби.
Причината за този абсурд е анекдотична: единствено главният санитарен лекар може да въвежда санитарни изисквания, но не и ръководителя на “Роспотребнадзор”, макар и тези длъжности да се падан на един човек. Но според бюрократичните “таблици с ранговете” главата на “Роспотребнадзор” е отгоре - и знаменитата с демонстративните нарушения на въведения от самата нея масков режим Ана Попова подписа въвежданите от нея драконови мерки именно като ръководител на “Роспотребнадзор” (вероятно е искала нещата да изглеждат по-яко), така правейки ги незаконни от мига на подписването.
Характерно е, че в Министерството на правосъдието, което регистрира всички ведомствени актове, не е имало човек, който да прикачи към публичната истерия поне подобието на законност.
Подобна ситуация се наблюдава и при изискването работодателите в редица отрасли (търговия, обществен транспорт, услуги, към които сегашните власти включват образование и други) принудително да ваксинират своите служители.
Още на 18 януари 2021 г. Арбитражният съд на Свердловска област отмени изискването на “Роспотребнадзор” за търговска организация да ваксинира всички свои служители срещу като незаконно и на 2 юни 2021 г. решението му беше потвърдено от 17-ти арбитражен съд в Перм.
Причината е проста: действащите закони и всички подзаконови актове не налагат задължение за ваксинация на работодателя. Това просто не е негова работа, както директно говори руският съд, подчертавайки неотменното право на гражданин да отказва превантивни ваксинации, залегнало в закона.
Законът, за разлика от структурите на руското правителство, които го потъпкват, разглежда ваксинациите изключително като медицинска, но не и като административна процедура. Всички взаимодействия за тях се извършват само от медицински организации и гражданин: работодателят няма нищо общо с това. Той просто няма право, например, да води регистър на отказалите ваксинации и да съхранява информация за отказа им.
Следователно изискванията на “Роспотребнадзор” за работодателите са изисквания към тях да нарушават закона и от формална гледна точка, както отбелязва съдът, „неприложими“.
Освен това търговията не е включена в списъка с отраслите, одобрен от правителството през 1999 г., работата в които е свързана с висок риск от зараза и поради това изисква ваксинации.
Така тоталната принудителна ваксинация директно нарушава руските закони, което е признато от съда.
Чудя се дали дивите строители на бандитския феодализъм ще застрелят собствените си органи с танкови оръдия, както през 1993 г., за да си осигурят правото нахално и открито да потъпкват собствените си закони в интерес на фармацевтичните олигарси и техните западни господари?
Превод: В. Сергеев