/Поглед.инфо/ Прочетох съобщение из разните анонимни канали в “Телеграм”, които приписват думи на Президентската администрация. Понеже са анонимни, то доверието към тях не е задължително, но ето най-интересното съобщение.

През изминалата година преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в Русия са били едва 1,4 милиарда долара. Това е 26 пъти по-малко отколкото година по-рано. За последен път ПЧИ са толкова незначителни през... 1994 година. Глобалните потоци ПЧИ са се снижили с 42% в сравнение с 2019 година. В това време, през 2020 година, значително увеличение на ПЧИ се наблюдава в Беларус - 27%, а също в Казахстан. Ръстът на ПЧИ тук се наблюдава заради развитието на строителния отрасъл и търговията. Напълно вероятно е, че това са руски пари. Ако е така, това само влошава нашето положение - инвеститорите бягат, където им око види”.

По отношение на “вероятно” - ще оставим това на съвестта на авторите. Ще напомня за писаното от мен наскоро за “елитния консенсус” от края на 90-те години, чийто смисъл се състои в това, че либералният приватизационен елит получава под свое управление финансовата, икономическата и бюджетната политика. Защо? За да гарантира чуждестранни инвестиции.

Номерът тук е, че без постоянни инвестиции икономиката доста бързо започва да се свива. Но инвестициите биват външни и вътрешни. Вътрешните са фактически забранени в нашата страна, защото от икономическа гледна точка са напълно на загуба, на фона, например на валутните спекулации. Бюджетните... Бюджетните се ограничават строго от либералния екип (повече от трилион рубли не са допуснати в икономиката по време на кризисната година). Остават чуждестранните

За които, повтарям, отговаря либералната елитна група. Оплакванията от “кървавия диктатор” Путин не важат - той не нарушава своите задължения по отношение на либералната елитна група, тя както управлява финансите и бюджета, така ги управлява и днес. А либералната група нарушава своите задължения - не може да се разбере със Запада за достатъчно количество инвестиции.

Теоретично, представителите на тази група трябва да отидат при своите западни партньори и да им кажат:

“Момчета, ние тук заради вас си нарушаваме задълженията вътре в страната, затова ни е нужно да предадем контрола над финансите и бюджета на Русия. Затова и подаваме оставка и преминаваме към вас, за да живеем край топлото море след пенсия”.

На пръв поглед напълно нормално съобщение за партньорите, но проблемът е, че руските либерали са като туземско племе за Запада. И те не могат по своя инициатива да разговарят с лицата, вземащи решения. Те се опитват да изразят тази мисъл на стоящите на хода лакеи, но в отговор получават (от същите лакеи - не се знае дори дали последните се опитват да предадат нещо нагоре) указания с приблизително следното съдържание: “Новата заповед е да свалите Путин. Докато Путин е на власт, при опит да излезете от Русия попадате под разследване за корупция, а всичките ви активи ще бъдат конфискувани”. И какво да се прави в тази ситуация? Тях ги е страх да устройват реални заговори, защото със сигурност разбират, че техните ще ги обадят след първия разговор. А и има опасност да закъснеят, както във вица, в който един от пристигналите да снася за потенциалния заговорник е затворен, защото пристига последен.

И остава, използвайки своите възможности, да направят така, че Путин да бъде свален от народа. Докато му се кланят във вярност, разбира се! Вече съм обяснявал как става това в бюджетната сфера. А от гледна точка на външните инвестиции е писано в горния цитат. Нека погледнем истината в очите, нейното реално съдържание изглежда така: независимо от политическата линия на властта, есента на митингите срещу Путин ще излязат много повече хора. Просто защото няма да може да осигуряват своите семейства, а инвестициите в руската икономика (съвкупните) ще падат и тази година.

Ако е вярна хипотезата, че тези канали в “Телеграм” са контролирани от самите либерали, то цитираното съобщение е фактически самодонос. На Путин може да се гарантира всичко, но да се компенсира съкращаването на жизнения стандарт с политически лозунги е все пак невъзможно (желанието да заситиш глада си и този на детето и физиологическа потребност, при това ежедневна). Затова всички обещания, които подобни структури дават на ръководството са лъжа. Впрочем, в тяхно оправдание ще отбележим, че сами не могат да направят нищо (ако, разбира се, не предположим, че час от членовете на този “екип” са всъщност членове на либералните властови групировки). И оставка не подават, което е също характерно.

Приведеният цитат говори, че либералната елитна група напълно лежи в рамките на плана за действие, който се осъществява от старшите им партньори на Запад. Отбелязваме, че този план няма как да не бъде интересен на групата, подкрепяща Путин, защото поставя под сериозна заплаха физическото им оцеляване. Това е основната причина защо смятам, че съществува “План на Путин”. Да се покрие с бял чаршаф и бавно да пълзи към гробището не е от вариантите, които да удовлетворят Путин.

Впрочем, заради това на Путин не му е много изгодно да поддържа корумпирани: колкото повече е откраднал човекът, толкова ще е по-голямо желанието му да предаде Путин замяна на гаранция за запазване на откраднатото. Тук, впрочем, може да има варианти. Но настоявам категорично върху тезата от предишния абзац - тук няма никакви алтернативни или спорни прочити.

И като заключение извод: понеже поредният инвестиционен цикъл започва през март (по-точно след, както го казва Михаил Делягин - “Деня на корумпирания“), ще е спешно нужно да се търсят инвестиции. Путин тези дни намекна за големите пари, които ще бъдат вложени в строителството (ако Силуанов и либералните губернатори го позволят), но това няма да е достатъчно. Категорично е нужно да се промени финансовата и икономическата политика и да се заменят намаляващите външни инвестиции с вътрешни. Както и замяна, разбира се, на представителите на либералната елитна група с други, по-конструктивни.

Послепис: Отбелязваме, че много подобна ситуация се е наложила в САЩ. Кризата в тази страна (както и по света) се дължи на недостатъка на инвестициите в реалния сектор. “Планът на Тръмп” предполагаше именно вложения на отпечатаните пари в реалния сектор на американската икономика, докато “Планът на Байдън” - във финансовия сектор. Който отказва да инвестира в реалната икономика, което води до криза в условията на излишък на пари. Така че болестта, общо взето, е универсална. Друг е въпросът, че ние си имаме рецепта за изход, а те... Впрочем, какво да им се бъркаме?

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели