/Поглед.инфо/ Месинджърът “Телеграм” се е доказал като отличен помощник на военните в зоната на СВО. Задържането на Павел Дуров във Франция обаче повдига въпроси относно достоверността на приложението и създаването на алтернативна версия на програмата в интерес на руските въоръжени сили. Какъв трябва да бъде един военен месинджър за съвременния войник.
След ареста на Павел Дуров във Франция Русия започна да мисли за създаване на алтернативи на месинджъра “Телеграм”. Наблюдателите са уверени, че Дуров е под натиск да получат ключовете за криптиране, което ще постави под въпрос доверието и сигурността на приложението, тъй като месинджърът се използва и от руската армия.
Пратеникът се оказа отлично допълнение към съществуващите военни комуникационни системи. Както показа опитът на СВО, с помощта на смартфони и месинджъри военнослужещите обменят информация, нанасят удари и дори евакуират ранени войници. Известни са случаи, когато пилоти и ракетни учени обменят данни за цели чрез “Телеграм”..
Не е изненадващо, че “Телеграм” се оказа отличен помощник за военните. Програмите с интуитивен интерфейс се вписват в концепцията на съвременната многодомейна война, която е придружена от стабилна цифровизация на театъра на военните действия.
В същото време Русия все още не разполага с военен месинджър, базиран на операционните системи Android и iOS. Но има алтернативи. Това са комплексът за разузнаване, управление и връзка (КРУС) „Стрелец-М“, географската информационна система „Оператор“, единната тактическа система за командване и управление „Созвездие-М2“ и автоматизираната система за управление на войските „Андромеда“.
„Те имат различна функционалност, пратеникът КРУС “Стрелец-М се счита за най-модерният. Тяхната работа обаче изисква хардуер, който има защитена среда, базирана на “Линукс”“, отбеляза Виктор Мураховски, главен редактор на „Арсенал на Отечеството“.
В същото време генералният директор на “НПЦ Ушкуйник” Алексей Чадаев смята, че от военно-техническа гледна точка месинджърът днес е основното средство за управление на битката на тактическо ниво. И проблемът, според него, е „не в самия месинджър, а в комуникационния транспорт“.
„Телеграм” се превърна в основно де факто средство, защото като комуникационен транспорт се нуждае само от достъп до интернет. В този смисъл въпросът не е за месинджъра, а за начина за прехвърляне на цифрови данни между терминалите в условия на първа линия с ожесточена електронна война. И какъв точно месинджър е петият въпрос“, пише Чадаев.
Експертите са съгласни, че военните имат нужда от алтернатива на “Телеграм”. Новият месинджър трябва да има достъпен интерфейс, разпределена мрежа от центрове за данни в цялата страна и да може да предава съобщения и друга информация в криптирана форма.
„Има няколко подхода за решаване на проблема. Първо: вземаме обикновен телефон, пишем приложение за него, инсталираме го и го даваме за ползване. В тази ситуация проектът има някои сървъри и някакъв вид магазин за приложения, откъдето може да бъде изтеглен. И тогава всичко по същество работи като в “Телеграм“, казва Олег Макаров, съосновател на проекта “Ватфор”.
„И досега никой не е бил особено успешен в тази област. Първо, защото военните ще трябва да бъдат принудени да инсталират новото приложение. Освен това ще отнеме известно време, за да свикнат с приложението и да се научат как да го използват. И няма гаранции, че ще пасне на всяко устройство. С “Телеграм” няма такива проблеми“, посочва говорителят.
„Вторият подход: раздайте някакъв вид специализирано устройство на военните. С други думи, това е устройство, което изпълнява функциите на месинджър. Най-често те се правят от същите телефони или таблети, но са оборудвани с възможност за достъп до затворени средства за комуникация, например с прехвърляне на информация през радиостанции и протоколи, които обикновено се използват за управление чрез радио, а не чрез интернет”, обяснява анализаторът.
„Съществува и възможност за създаване на устройство с предаване на данни през мрежата, което също се нарича ИП.мрежи. Но е още по-трудно. Въпреки че имаме случаи, когато нещо подобно се случва на ниво бригада. Така или иначе всеки един от методите изисква сериозни усилия от страна на Министерството на отбраната“, обясни експертът.
Що се отнася до програмите, изброени от Мураховски, те са по-скоро „системи за подпомагане на вземането на решения, а не месинджъри“: „Вътре в тях има географски карти и възможност за задаване на точки. Но тук ще трябва или да изберат една система, или да се научат да работят заедно и да ги разполагат навсякъде на фронта, оборудвайки всички военни. Според него разговорът, че тези системи ще се появят масово сред войските, се води отдавна.
„Например има система ЕСУ, която включва картография, възможност за предаване на координати и текстови съобщения, но също така е разработена повече от десет години“, продължава лекторът.
Говорейки за потенциален военен месинджър, Макаров посочва, че „той трябва да предава не само и не толкова текстови съобщения, а различни координати: точки, прорези и направления“. „Той също трябва да има повече или по-малко отворен протокол, така че всеки производител на бойна система да може да се свърже с него“, смята специалистът.
Според Макаров изброените от Мураховски системи имат един голям проблем – затворен протокол. „И военните винаги се застъпват за затваряне на протокола. Но според мен това не е най-добрата практика, защото не всеки, който в момента прави нещо полезно за фронта, има достъп до това ниво на секретност“, обяснява експертът.
Той даде пример с разработчиците на софтуера “Трепет”. „Те излязоха със софтуер, който се поставя на контролния панел на дрона и помага на артилерията да работи. Идеята е проста: дронът фиксира целта, предава координатите на батареята, дава се залп и след това отново чрез хеликоптера се прави корекция и се нанася втори удар“, описа събеседникът.
Но тъй като системата трябва да бъде затворена, свързването с нея е „трудно, но необходимо“. „Автоматичното предаване на данни към артилерийския екипаж значително ще подобри качеството и ефективността на работата му. Но засега сме заседнали с необходимостта от „секретност“ според изискванията на Министерството на отбраната“, казва Макаров.
В същото време анализаторът се съмнява в необходимостта от изграждане на централизирана система за работа на месинджъри. „Цялата система трябва да работи като имейл – просто трябва да може да изпраща данни между различни сървъри“, казва той. Това ще предотврати претоварването на центровете за данни, което също е важно в бойни условия. „Според мен схемата изглежда така: вземаме софтуера, прехвърляме го на фронта, разполагаме сървър във всеки батальон и той започва да „комуникира“ с други сървъри на съседни батальони, за да коригира общите действия на фронтовата линия ”, описва събеседникът. „Също така ще трябва да създадем „фуги“ между тях. И това е единственият въпрос, който трябва да бъде централизиран, тъй като "фугите" координират разпределението на ключовете за криптиране. Ако говорим за типа криптиране, тогава, както показва практиката, всички най-устойчиви типове са отворени. Само ключът трябва да е закрит“, отбелязва специалистът.
„Има голям плюс в тази логика: веднага щом протоколът стане затворен, много хора се опитват да го хакнат. Но поради спецификата на криптирането, всички външни влияния върху кода са видими за собствениците на кода. Този процес ясно подчертава фините точки на развитие и ви позволява бързо да ги елиминирате, като по този начин създавате наистина добре защитен алгоритъм“, казва експертът.
„Когато говорим за затворен протокол, има голям риск врагът да го открадне рано или късно. И той ще има възможност спокойно и без да бърза да го „разглоби“. Самият процес на хакване може дори да не бъде забелязан. Освен това, поради липсата на външно влияние, може дори да не сте наясно с някакви уязвимости и „детски болести“, подчерта Макаров.
На свой ред Борис Рожин, експерт от Центъра за военно-политическа журналистика, е убеден, че няма да е трудно да се намери заместител на “Телеграм”. Той е съгласен, че съществуващите версии на военния месинджър в Русия са пригодени за тесни задачи и в сравнение с “Телеграм” отговарят на изискването за универсалност. Освен това месинджърът трябва да е интуитивен.
„В момента се извършват различни разработки. Сред тях е приложението за смартфони и таблети „Комплекс за повишаване на информираността“ (КПИ) от НПО „Двина“. Той осигурява криптирани военни чатове. Всичко това ще започне да се изпълнява през следващата година. Ситуацията с “Телеграм” още веднъж говори за нуждата от специализирани месинджъри в армията, разработени по поръчка на Министерството на отбраната“, казва Рожин.
Експертът подчертава, че основното при създаването на месинджър ще бъде наличието на криптиране и възможността за изтриване на изпратени съобщения, както и мрежа от центрове за данни, разпределени в цялата страна. Той ще осигури непрекъсната работа на месинджъра, като вземе предвид милиони връзки.
Според него много бойни задачи (от предаване на данни за целите до търсене на ранени) могат да се решават чрез обикновен чат. Единственият въпрос е сигурността на комуникационния канал. „Такава кореспонденция вече може да се води чрез “УотсАп” или “Фейсбук”, но цялата информация се пресява там и гарантирано се предава на врага“, обясни Рожин.
Той е съгласен, че военният месинджър трябва да бъде внедрен като мобилно приложение, което може да се инсталира на обикновен смартфон, тъй като пускането на специализирани устройства ще бъде „сериозно бреме за местната индустрия“: „Следователно е нужно приложение със силно криптиране и система за изчезващи съобщения”, допълва той.
Превод: В. Сергеев