/Поглед.инфо/ На заседание на Клуб “Улица на правдата” на 23 септември, заявих, че противниците на нашата страна не са решили да провеждат изборите по “нередовен” (тоест с масови безредици, идеално преминаването към “оранжев”) сценарий. Причините за това са няколко, основната е най-вероятно политиката на САЩ, демонстрирана в Кабул, която снема от тази страна всички задължения пред техните васали в другите страни, освен ясно описаните в официалните договори. С други думи, те няма да защитават своята “пета колона”.

Но това не отменя общата задача на борбата срещу “режима на Путин” (или иначе казано с национално-ориентираните елити, които искат да влагат пари в националната икономика, а не да ги извозват от пределите на страната) от либералните (компрадорски) елити, както и от тези, които ги подкрепят от чужбина, макар и вече неофициално. Затова и очаквах реакция. Тя дойде .

Всичко започна със знаменития “Списък на 35-те” потенциално лични санкции. Може да се спори какво значи той, мога да предложа една версия. Тя се състои в това, че това е сигнал: тези, които са попаднали в списъка са врагове на либерал-компрадорите и те трябва да бъдат активно избивани. А тези, които не са попаднали, напротив, не трябва да бъдат закачани от либералната преса.

Какво виждаме? В интернет започнаха нападки срещу Мишустин, който е обвинен в най-различни безобразия, от това че е допуснал ръст на цените, до това, че е продължил политиката на Медведев и не е подкрепил малкия и среден бизнес. Много съм писал, че ръстът на цените от нас идва от вън, че малкият и среден бизнес може да се подкрепят единствено чрез промяна на парично-кредитната политика, а тя не се контролира от Мишустин, че Мишустин активно създава система за инвестиране в реалния сектор (каквото Медведев не го прави) и така нататък. Впрочем, това няма значение, защото основната задача на подобни пасквили е да се каже, че Путин е готов да уволни Мишустин, което автоматично снижава апаратната му ефективност. Нищо лично, просто бизнес.

Но е налице и ответната реакция. Историята със заместничката на Греф Ракова - това е удар не само по Греф, но и отново по Белоусов. Който според редица експерти, е “разкрил” атаката на правителството (чети - Мишустин) по маталурзите и химиците, които през последните месеци получават колосални печалби. Разбира се, и тук има много напълно недоказани сплетни, но има и една тънкост: в случая с Мишустин, присъства откровено лъжене, а в случая с Белоусов - само сплетни, които теоретично може и да отговарят на истината.

И накрая, пряка атака срещу Путин: колосалното интервю с избягалия банкер Пугачов за известно жълто издание. Не гледах изцяло това интервю, но прочетох другите му интервюта и затова мога да направя еднозначен извод: Пугачов, след като получава власт в ръцете си, не се справя. Властта е била твърде трудна за него, той се занимава само с пари. Е, загубил е апаратните игри и след това се е оказало, че просто няма големи пари без ефективна работа с властите. Или е излетял на твърде високи за себе си позиции - на частника не му трябвало да се меси в голямата политика.

Е, вече казах общото заключение в изказването си: ключовият въпрос на нашето време е въпросът за образа на бъдещето (какъвто днес няма никой от световните лидери освен Путин), и специално за Русия днес е необходимо да прочистим групата на компрадорските либерални елити. Просто защото статутът на световна държава изисква вътрешен икономически ресурс, създаването на който изисква развитие. Което либералите ограничават вече 30 години. Така схватката само ще се засилва.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели