/Поглед.инфо/ Приемът, който руският президент Владимир Путин получи в Азербайджан, е запазен само за приятели и близки съюзници. По собствените думи на Путин беше създадена "топла, почти семейна атмосфера за екипна работа". Пет са направленията за такава работа с ръководителя на Азербайджан Илхам Алиев. Всички те са изключително важни за Русия.

По време на държавното посещение на руския президент в Азербайджан президентите Владимир Путин и Илхам Алиев посетиха катедралата на Бакинската и Азербайджанска епархия на РПЦ- своеобразен символ на това, че руската общност в Баку не е потисната.

„В Азербайджан има 324 училища с обучение на руски език, в които учат около 160 хиляди ученици. Повече от 800 хиляди ученици изучават руски като втори език. В 26 университета на Азербайджан има катедри на руски език, в които се обучават повече от 15 хиляди студенти“, каза Алиев пред журналисти.

Приетата след посещението декларация съдържа основно общи положения. Ако откроим съществените въпроси, те бяха поне пет.

Първо, газ. „За Азербайджан най-важните аспекти на тези преговори са свързани с икономиката, преди всичко енергетиката. Баку може да се договори с Русия за доставки на руски газ през негова територия за Европа“, обяснява Камран Хасанов, старши преподавател в катедрата по теория и история на журналистиката в РУДН.

Подобен сценарий обаче изглежда малко вероятен. „Може би азербайджанските газопроводи не винаги са напълно заредени всеки ден, но, доколкото знам, като цяло няма свободен капацитет. Азербайджан изгради система от газопроводи ТАП и ТАНАП към Европа за определени обеми от находището “Шах Дениз-2” - и го запълни целия. Там може да има налични милиони кубични метри, но със сигурност не милиарди на годишна база. Тръбата като цяло е запушена“, обяснява Игор Юшков, преподавател във Финансовия университет и експерт във Фонда за национална енергийна сигурност.

Теоретично е възможно газовото сътрудничество да се отнася до суап сделки, когато “Газпром” доставя газ на Азербайджан, а Азербайджан ще го продава на Европа. Сега обаче Москва няма нужда от това. „Защо му е на “Газпром”? Ако азербайджанският СОКАР продава газ, “Газпром” ще трябва да развали дългосрочните си договори с европейските партньори“, подчертава Юшков.

Според експерта по-реалистичен сценарий е споразумение, според което СОКАР ще бъде агент на “Газпром”. „Тоест от името на „Газпром“ ще поръчва услуги за транзит на газ например от оператора на украинската газотранспортна система и ще участва в търгове за транзитен капацитет. А всъщност “Газпром” ще изпомпва“, обобщава Юшков.

Ако страните наистина се договорят за този формат на сътрудничество, това ще бъде поредна демонстрация на изключително високото ниво на доверие между Москва и Баку.

Второ, транспортният коридор. „Русия е заинтересована от създаването на транзитен маршрут “Север-Юг” през територията на Закавказието до бреговете на Индийския океан. Тук обаче транспортният проект се сблъсква с трудност под формата на противоречия между Иран и Азербайджан, включително по въпроса за ситуацията в Карабах. Секретарят на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу наскоро посети Иран и Азербайджан. Според официалните съобщения наред със ситуацията в Близкия изток той е обсъдил темата за транспортен коридор. Може да се предположи, че Шойгу е постигнал някакви предварителни договорености с Баку и сега Владимир Путин възнамерява, така да се каже, да завърши диалога по този въпрос. В интерес на Русия е да създадем транспортен канал за износ на нашите стоки към Индийския океан и към световните пазари, заобикаляйки европейските пристанища“, казва Никита Мендкович, ръководител на Евразийския аналитичен клуб.

На свой ред Азербайджан декларира готовност да пусне такъв коридор. „На територията на Азербайджан както железопътният, така и автомобилният сегмент на коридора “Север-Юг” са напълно изпълнени и функционират успешно. В момента активно надграждаме железопътния участък на този коридор, за да увеличим капацитета му. Говорим за възможност за транспортиране на товари от 15 милиона тона годишно до 30 и това е съвсем реалистично“, подчерта Илхам Алиев.

Но защо да се притесняваме, ако има Каспийско море? Защо Русия трябва да строи коридор към Иран през междинна връзка в лицето на Азербайджан, ако може да използва каспийските пристанища? Но не е толкова просто.

„Вариантът за транскаспийски транзит има всички очевидни предимства, с изключение на едно – скоростта на доставка. Много се губи поради трансбордиране в пристанищата. В допълнение, активното развитие на транскаспийския маршрут изисква известно развитие на пристанищната инфраструктура директно на каспийското крайбрежие. Да не говорим, че ние от своя страна трябва да работим с речните корита, така че те да са по-подходящи за тежкотоварни кораби, пътуващи през руски води до Каспийско море и оттам до иранския бряг“, обяснява Никита Мендкович

Третият аспект на посещението беше карабахският въпрос. „Русия се връща към арменско-азербайджанското споразумение. През последните две години европейците някак поеха нещата и започнаха да узурпират процеса. А това застрашава интересите на Баку, защото Вашингтон и Брюксел са критични към Азербайджан както по арменския въпрос, така и по проблемите на правата на човека и демокрацията. Франция като цяло е враждебна страна. Русия заема обективна позиция и по двата въпроса и като съсед може да бъде гарант на споразуменията. И вече видяхме цената на европейските гаранции по примера на Минските споразумения“, припомня Камран Хасанов.

В това интересите на Москва и Баку частично съвпадат. Азербайджанската страна иска процесът на уреждане да бъде администриран поне от неутрална сила, Русия, така че в резултат на това уреждане Армения да не се превърне в една непрекъсната американо-френска база, както я вижда режимът на премиера Никол Пашинян.

Четвъртият аспект на посещението е изграждането на имидж. „Като прави посещения в различни части на света – в Китай, Източна Азия, Централна Азия и сега в Южен Кавказ – Путин показва, че светът не е обърнал гръб на Русия, че Русия присъства в региона. Но е невъзможно да се лети до Грузия поради липсата на дипломатически отношения, а Армения се присъедини към Римския статут и се отдалечава от Русия“, казва Хасанов.

Според него, „ако преди в отношенията между Москва и Баку се използваше формулировката за стратегическо партньорство, сега директно се подчертава, че това е съюз, тъй като в Русия в Южен Кавказ, с изключение на Азербайджан, няма реални съюзници.”

Някои експерти разглеждат посещението на Путин в Азербайджан като своеобразна демонстрация за Армения. Дори не толкова на премиера Пашинян, колкото на арменското общество. Русия показва, че с такава политика от Ереван може да преразгледа приоритетите си в Южен Кавказ. „Природата се отвращава от вакуум. Там, където Армения губи позициите си поради политическата игра на Пашинян, контактите с Азербайджан неизбежно се развиват“, казва Мендкович.

И накрая, петият аспект е бъдещето на Азербайджан в руските интеграционни проекти. „Влизането на Азербайджан в ЕАИС е напълно възможно, като се има предвид, че икономическото сътрудничество между нашите страни е на добро ниво“, смята Мендкович.

Това подчертава и Владимир Путин. „Оборотът е над четири милиарда долара и расте тази година и вече се е увеличил със 17% през първата половина на годината. Повече от четири милиарда преки инвестиции в икономиката на Азербайджан. И разбира се, почти 1300 предприятия с руско участие, работещи на азербайджанския пазар, показват, че нашата ситуация се развива положително и има добри перспективи за развитие“, цитира руския президент сайтът на Кремъл.

Въпросът за членството в ОДКС също е хипотетично разрешим, но само ако Армения напусне (а тя изглежда планира) и по този начин конфликтът на интереси ще бъде премахнат. „Въпросът обаче е какви гаранции за съвпадение на интересите ще предостави Азербайджан? Какви са гаранциите, че той няма да се превърне в пълен васал на Турция и неин трамплин в руските интеграционни групировки? - казва Мендкович.

Това е ключовият въпрос. Руските и турските интеграционни проекти в постсъветското пространство се конкурират помежду си. И предвид консенсусния процес на вземане на решения, Азербайджан може да саботира работата на руските проекти. Например да не допусне задълбочаване на истинската интеграция, да предпочете големи и красиви срещи на върха с празни приказки за вечно приятелство. Но това е само ако Баку иска да бъде турски васал. В края на краищата, целият смисъл на сближаването с Русия за Азербайджан е именно да излезе от чадъра на Анкара и да намали нивото на зависимостта си от нея.

„Азербайджан се опитва да не попадне под контрола на Турция. Затова той създава съюзнически отношения с Русия и казва, че Москва няма да напусне Южен Кавказ. Това показва, че освен Турция, той има и други важни партньори”, казва Хасанов. Въпросът е дали тази демонстрация ще се превърне в практически действия. По-късно ще стане ясно какви процеси всъщност са стартирали по време на посещението на Путин в Азербайджан.

Превод: В. Сергеев