/Поглед.инфо/ Боливия планира скоро да обяви избор на чуждестранни партньори, които да развият нейните находища от литий. По-рано се предполагаше, че решението ще стане известно на 15 юни, но то беше отложено за втори път. Вниманието на заинтересованите наблюдатели остава приковано към тази тема: търсенето на литий нараства бързо, а запасите в тази страна са сред най-големите на планетата.

Боливия е част от така наречения литиев триъгълник на границата между Боливия, Чили и Аржентина. Припомнете си, че добивът в Южна Америка се извършва от подземни соли, съдържащи литий. Но ако последните две страни произвеждат около една трета от световното потребление на литий, то в Боливия обемите на производството все още са символични. Това отчасти се дължи на предишния неуспешен опит за развитие на собствено производство, разчитайки само на собствените сили. Отчасти това се дължи на факта, че боливийските соли, съдържащи литий, съдържат висок процент магнезий, което затруднява извличането на самия литий.

Въпреки това оптимистите вече наричат Боливия новата "литиева Саудитска Арабия". С оглед на горното обаче би било по-правилно да се нарече Боливия „литиева Венецуела“, като се има предвид, че добивът на литий тук е труден, какъвто е случаят с производството на високовискозиния петрол във Венецуела, въпреки че обемите на такъв петрол са много големи.

Любопитно е: ако погледнете данните от статистическата колекция на “Бритиш Петролиум”, тогава изобщо няма да видим Боливия в страните с най-големи запаси от литий, въпреки че, например, Португалия е отделена приедва 0,3% от световните запаси. Разбира се, известна субективност в оценките в този сборник се среща и по-рано, но е възможно подобен подход да е свързан именно с трудностите при добива на литий. По ирония на съдбата петролът на Венецуела е напълно отразен в тази статистика - в резултат на това запасите от черно злато в тази страна, според “Бритиш Петролиум”, се оказват по-големи, отколкото в Саудитска Арабия, въпреки че е много вероятно, за разлика от запасите на кралството, те никога да не бъдат напълно добити.

Но да се върнем към лития и Боливия. Въпросът за допускането на чуждестранни фирми има няколко измерения. Тук са важни няколко фактора: околната среда, икономиката и политиката, тъй като местните жители реагират остро на това кои компании и при какви условия ще участват в проекта. Също толкова важно, фирмите трябва да представят свои собствени ефективни, нетрадиционни методи за извличането на литий.

Кои фирми кандидатстват за участие в производството? Първоначално в списъка имаше осем. Двама участници вече са изключени, това е аржентинският “Текпетрол”, както и американският стартъп “ЕнерджиЕкс”, за чиято борба за правото да добива боливийски литий още през декември “Ню Йорк Таймс” посвети много материали. Но не се получи.

Общо шест компании в момента кандидатстват за разработка, нито една от които преди това не е участвала в добиви на литий в промишлени, а не в експериментални обеми. Това е друг американски стартъп “Лилак Солюшън” (между другото, германският БМВ и Бил Гейтс инвестираха в него), големият китайски производител на батерии КАТЛ и още три китайски компании. И също така – най-важното за нас – “Юрейниъм-1” собственост на “Росатом”. Засега интригата продължава.

Както може да се види от горното, кръгът от компании, които се интересуват от добив на литий, е много разнообразен. Между другото, в момента пазарът на литий изглежда като олигопол - пет компании представляват три четвърти от световното производство на литий. Това са американските “Албермаръл” и “Ливент” (въпреки че добиват литий в други страни), чилийските СКМ, китайските “Ганфен” и “Тианшъ”.

Въпреки това, тенденциите могат да бъдат идентифицирани. Първоначално добивът на литий често се извършва от компании главно от добив и производство на различни химически съединения, където литият заема своя дял. Сега има компании, които инвестират изключително в добив на литий. Освен това “Ливент” е литиевият сегмент на химическите ФМЦ, който се отдели в отделна компания.

Освен това компаниите, свързани с литий, започват да се интересуват от вертикална интеграция, тоест от участие в цялата верига. И не само от страна на литиеви миньори, но и от страна на потребителите, което се дължи на високите цени на този продукт. И най-големият потребител тук са производителите на електрически превозни средства. В резултат на това има всички основания да се смята, че поне някои производители на електрически превозни средства и (или) батерии постепенно планират да навлязат на пазара на литий и да създадат вертикално интегрирани холдинги на принципа „добив и преработка на литий - производство на батерии - директно производство на електрически превозни средства." Това е логично, защото ако в традиционната кола компетенциите са и в областта на сложна механична част, то в електрическия автомобил всичко е много по-просто, тъй като се захранва от електрически двигател. Но в същото време батерията е значителна част от цената. Горният пример за интереса на КАТЛ към боливийското производство е илюстративно.

А китайският автомобилен производител БИД, с фокус върху развитието на сектора на електрическите превозни средства, обмисля закупуването на находища на литий в Африка. В същото време компанията вече е получила договор за добив на литий в Чили.

Друг китайски производител на електромобили, “Нио”, обяви, че изгражда свои собствени батерии, за да увеличи рентабилността и да се конкурира с други компании.

Припомнете си, че сега огромните батерии за електрически превозни средства се състоят от набор от малки блокчета, често от типа 18650. Те приличат на обикновени батерии, малко по-големи от палец. Познати на феновете на мощните ЛЕД светлини, които обикновено са оборудвани с една или две от тези батерии. Подобни батерии се намират и в много лаптопи и различни домакински устройства.

Междувременно производителите на електромобили могат просто да купуват батерии от пазара, подобно на начина, по който “Тесла” купува батерии от “Панасоник”. Освен това двете компании имат съвместно предприятие в САЩ за производство на литиево-йонни устройства за съхранение. А през април Илън Мъск също призна, че самата “Тесла” ще трябва да започне да добива литий.

Съответно “Росатом” също се намира в същата тенденция, както описахме по-горе: създава се вертикална интеграция – от добив на литий до производство на батерии. В крайна сметка “Росатом” планира да изгради собствена огромна фабрика за производство на литиево-йонни батерии: към 2024 г. в Калининградска област трябва да се отвори производствена база с капацитет 4 гигават-часа годишно. Това е доста прилична сума по световните стандарти, на ниво от 0,5 процента от глобалното производство на батерии, очаквано до този момент. Не е чак толкова малко, като се има предвид, че акумулаторният сектор за страната ни не е ключов в целия енергиен сектор.

Независимо от решението в Боливия, Русия също има резервни варианти за производство на своя страна. Първо, “Росатом” и “Норилск никел” планират съвместно да добиват литий от руди в района на Мурманск, а предварителни оценки на капиталовите разходи от 90 милиарда рубли вече са направени по време на Петербургския международен икономически форум. Второ, има проекти, използващи свързани водни разтвори, съдържащи литий, в производството на нефт и газ, такива варианти се обсъждат за добив в района на Иркутск с “Газпром” и Иркутската петролна компания.

Сега страната ни внася литиеви съединения и сама се занимава с довеждането на тази вносна суровина до чистотата, необходима за батериите. Припомнете си, че цените на лития са се увеличили десетократно за няколко години. Смята се, че те ще намалеят малко, но няма да се върнат към предишните си стойности. Продължителното увеличение на глобалните цени ще подкрепи руските минни проекти, дори ако разходите са малко по-високи, отколкото в други страни за добив на литий.

Превод: В. Сергеев